Цената на слабите резултати в образованието за икономиката е просто

„ Цената на слабите резултати в образованието за стопанската система е просто изумителна ”, сподели Андреас Шлайхер, шеф „ Образование и умения ” в Организацията за икономическо сътрудничество и раз (снимка: AIBEST)

Ниските просветителни резултати може да костват на България над 400 милиарда $, съобщи Андреас Шлайхер, шеф „ Образование и умения ” в Организацията за икономическо сътрудничество и раз на среща с представители на бизнеса у нас, проведена от AIBEST.

Над 40% от учениците в България не овладяват даже базовите равнища на умения, които на практика да приложат в своя живот и професионална реализация. Според данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), в случай че всички 15-годишни в страната доближат най-малко базово равнище на умения, България би могла да осъществя дълготраен стопански капацитет в размер на 434 милиарда $ – над три пъти сегашния ѝ Брутният вътрешен продукт.

Данните бяха показани от Андреас Шлайхер, шеф на дирекция „ Образование и умения ” в Организацията за икономическо сътрудничество и раз и основател на интернационалното проучване PISA, по време на кръгла маса в София на тематика „ Образование и умения: подготовка за бъдещето на пазара на труда ”, проведена от Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST).

Представители на бизнеса и просветителната общественост разискаха по какъв начин световните трансформации, автоматизацията и изкуственият разсъдък трансформират нужните умения и какви политики и партньорства са нужни, с цел да подготвим учениците и работната мощ за бъдещето.

Андреас Шлайхер акцентира, че просветителните системи все по-трудно дават отговор на действителностите на актуалния свят. „ Онова, което се преподава и ревизира елементарно, към този момент е елементарно за цифровизация и автоматизация – и последователно хората, които го вършат, изчезват от пазара на труда ”, съобщи той.

В този подтекст просветителните системи би трябвало да трансформират фокуса си от това „ учениците да възпроизвеждат информация към това да ги приготвят да мислят, да вземат решение проблеми и да се приспособяват ”, сподели Шлайхер.

„ Цената на слабите резултати в образованието за стопанската система е просто изумителна ”, означи още Андреас Шлайхер. Той също по този начин уточни, че триумфът в днешната стопанска система зависи не толкоз от дипломите, колкото от действителните умения.

„ Основната част от възнаграждението се дефинира от това, което знаете и можете да извършите с това познание ”, сподели Шлайхер и акцентира, че доста хора са „ свръхквалифицирани, само че нямат нужните умения ”, а това основава поляризация в обществото.

Илия Кръстев, член на УС на AIBEST, прикани за синхрон сред политиките и потребностите на действителната стопанска система. „ Реалната смяна ще пристигна, когато работим дружно – бизнес, страна и просветителни институции – и базираме решенията си на данни ”, съобщи той.

Наталия Митева, консултант на министъра на образованието и наукатаq акцентира смисъла на стратегическото партньорство с Организацията за икономическо сътрудничество и раз за промените, които България подхваща.

Шлайхер заключи, че действителната промяна в образованието не стартира с въпроса „ какво да се преподава ”, а с въпроса „ за какво го вършим ”. „ Каквото и да вършим, би трябвало да построяваме мотивация и персонална отговорност ”.

Той прикани за систематична смяна, в която бизнесът има дейна роля освен като шеф, само че и като основател на среда за учене. Само по този начин България може да се възползва от цялостния капацитет на човешкия си капитал в стопанска система, където уменията са валутата на бъдещето.
Електрически скутер, като че ли изработен особено за България: F3 Е от Segway
Пъргаво и издръжливо возило за всички, препускащи през градската среда »»»
предишна обява: Китай заобикаля глобите за чипове с нова тактика следваща обява:
графа: E-общество, Анализи, Новини, Топ вести | етикети: AIBEST, Андреас Шлайхер, обучение, пазар на труда
Коментар

ИМЕ *