Порция боб в Ню Йорк струва 1,20 долара, а в Южен Судан - 321 долара
Цената на една порция храна в най-бедните страни в света може да доближи стотици щатски $ като еквивалент на покупателната дарба на локалното население , демонстрира проучване на Световната продоволствена стратегия към Организация на обединените нации (WFP) и Mastercard.
Проучването „ Преброяване на бобените зърна “ разкрива още, че за хората от разрастващите се страни едно главно ядене коства колкото парите, които могат да бъдат направени за един ден. Сумата даже е по-голяма в страните, в които е разполагаем цивилен спор или стопански колапс. Изследването демонстрира и %, който се отделя от дневния приход, за покупката на порция храна в съответната страна.
Разликата сред страните, в които популацията е сложено в риск, разрастващите се страни и богатите страни е повече от явна. Един сладкодумен образец е щатът Ню Йорк, който се употребява за насочна точка в измерването на действителната стойност на храната по света. Там приготвянето на една елементарна порция фасул яхния коства 1.20 щатски $. Тази цена се равнява на 0.6%. от междинния дневен доход на жителите. За съпоставяне, в Южен Судан – страната, попадаща в дъното на класацията, една порция коства 268 пъти повече или 321 щатски $.
Резултатите от изследването затвърждават потребността от реализиране на задачите, сложени от Mastercard като част от световната самодейност за обезпечаване на над 100 милиона хранения за хората в потребност от целия свят.
Най-нуждаещите се страни и територии, съгласно проучването, са:
1. Южен Судан: Една порция храна, съотнесена към прихода в Ню Йорк, коства 321.70 щатски $. Това значи, че са нужни 155% от междинния дневен приход в Судан, с цел да се купи една порция храна.
2. Нигерия: Една порция храна, по отношение на прихода в Ню Йорк, коства 200.32 щатски $. Нужни са 121% от междинния дневен приход в Нигерия, с цел да се купи една порция храна.
3. Дейр ез-Зор, Сирия : Една порция храна, съотнесена към прихода в Ню Йорк, коства 190.11 щатски $. Това значи, че жителите на Сирия би трябвало да заплатят 115% от междинния дневен приход, с цел да закупят една порция храна.
4. Малави: Една порция храна се равнява на 94.43 щатски $, по отношение на прихода в Ню Йорк. Нужни са 45% от междинния дневен приход в Малави, с цел да се купи една порция храна.
5. Демократична Република Конго: Една порция храна, съотнесена към прихода в Ню Йорк, коства 82.10 щатски $. Което значи, че са нужни 40% от междинния дневен приход в Конго, с цел да се купи една порция храна.
„ Без храна ние не можем да живеем, учим и растем “, разяснява Ан Кърнс, президент Международни пазари, Mastercard. „ В Mastercard използваме технологиите и ресурсите, с цел да подобрим живота на хората и да сложим завършек на бедността. Нашият ангажимент да осигурим 100 милиона хранения и нашето партньорство с WFP ще оказват помощ да избавим света от недояждане. “
815 милиона хора от целия свят са подложени на всекидневен апетит. Друго проучване, извършено от WFP и подкрепено от специалисти на Mastercard, откри директна връзка сред питателните учебни ястия и университетските достижения и продуктивността на по-късен стадий от живота. Така да вземем за пример деца, които са били включени в 10-годишен план за учебно хранене в Шри Ланка, са заработвали 5% по-високи приходи, когато са почнали работа като възрастни. Анализ за разноските и изгодите пък потвърждава, че инвестицията от 1 $ в учебно хранене води до икономическа възвръщаемост от 3 до 10 $.
„ Много родители постоянно са изправени пред сложен избор “, разяснява още Кърнс. „ Трябва ли да изпратят децата си да работят, с цел да има какво да яде фамилията или да ги изпратят на учебно заведение, а фамилията да гладува? Осигуряването на учебно хранене разрешава децата да останат в учебно заведение и да учат, с цел да станат по-продуктивни, когато пораснат и по този метод да допринесат за развиването на по-добра среда в фамилиите, обществото и стопанската система. “
„ Проучването „ Преброяване на бобените зърна “ е увещание за това по какъв начин споровете могат да основат грубо неравноправие във връзка с достъпа до храна “, прибавя Дейвид Бейсли, Изпълнителен шеф на WFP.
Редактор: Деница Райкова
Проучването „ Преброяване на бобените зърна “ разкрива още, че за хората от разрастващите се страни едно главно ядене коства колкото парите, които могат да бъдат направени за един ден. Сумата даже е по-голяма в страните, в които е разполагаем цивилен спор или стопански колапс. Изследването демонстрира и %, който се отделя от дневния приход, за покупката на порция храна в съответната страна.
Разликата сред страните, в които популацията е сложено в риск, разрастващите се страни и богатите страни е повече от явна. Един сладкодумен образец е щатът Ню Йорк, който се употребява за насочна точка в измерването на действителната стойност на храната по света. Там приготвянето на една елементарна порция фасул яхния коства 1.20 щатски $. Тази цена се равнява на 0.6%. от междинния дневен доход на жителите. За съпоставяне, в Южен Судан – страната, попадаща в дъното на класацията, една порция коства 268 пъти повече или 321 щатски $.
Резултатите от изследването затвърждават потребността от реализиране на задачите, сложени от Mastercard като част от световната самодейност за обезпечаване на над 100 милиона хранения за хората в потребност от целия свят.
Най-нуждаещите се страни и територии, съгласно проучването, са:
1. Южен Судан: Една порция храна, съотнесена към прихода в Ню Йорк, коства 321.70 щатски $. Това значи, че са нужни 155% от междинния дневен приход в Судан, с цел да се купи една порция храна.
2. Нигерия: Една порция храна, по отношение на прихода в Ню Йорк, коства 200.32 щатски $. Нужни са 121% от междинния дневен приход в Нигерия, с цел да се купи една порция храна.
3. Дейр ез-Зор, Сирия : Една порция храна, съотнесена към прихода в Ню Йорк, коства 190.11 щатски $. Това значи, че жителите на Сирия би трябвало да заплатят 115% от междинния дневен приход, с цел да закупят една порция храна.
4. Малави: Една порция храна се равнява на 94.43 щатски $, по отношение на прихода в Ню Йорк. Нужни са 45% от междинния дневен приход в Малави, с цел да се купи една порция храна.
5. Демократична Република Конго: Една порция храна, съотнесена към прихода в Ню Йорк, коства 82.10 щатски $. Което значи, че са нужни 40% от междинния дневен приход в Конго, с цел да се купи една порция храна.
„ Без храна ние не можем да живеем, учим и растем “, разяснява Ан Кърнс, президент Международни пазари, Mastercard. „ В Mastercard използваме технологиите и ресурсите, с цел да подобрим живота на хората и да сложим завършек на бедността. Нашият ангажимент да осигурим 100 милиона хранения и нашето партньорство с WFP ще оказват помощ да избавим света от недояждане. “
815 милиона хора от целия свят са подложени на всекидневен апетит. Друго проучване, извършено от WFP и подкрепено от специалисти на Mastercard, откри директна връзка сред питателните учебни ястия и университетските достижения и продуктивността на по-късен стадий от живота. Така да вземем за пример деца, които са били включени в 10-годишен план за учебно хранене в Шри Ланка, са заработвали 5% по-високи приходи, когато са почнали работа като възрастни. Анализ за разноските и изгодите пък потвърждава, че инвестицията от 1 $ в учебно хранене води до икономическа възвръщаемост от 3 до 10 $.
„ Много родители постоянно са изправени пред сложен избор “, разяснява още Кърнс. „ Трябва ли да изпратят децата си да работят, с цел да има какво да яде фамилията или да ги изпратят на учебно заведение, а фамилията да гладува? Осигуряването на учебно хранене разрешава децата да останат в учебно заведение и да учат, с цел да станат по-продуктивни, когато пораснат и по този метод да допринесат за развиването на по-добра среда в фамилиите, обществото и стопанската система. “
„ Проучването „ Преброяване на бобените зърна “ е увещание за това по какъв начин споровете могат да основат грубо неравноправие във връзка с достъпа до храна “, прибавя Дейвид Бейсли, Изпълнителен шеф на WFP.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ