Безплатни бавачки или поредна кръпка за българските семейства
" Целта на тази стратегия е в поддръжка на цялостната демографска политика на министерството " - с тези думи заместник-социалният министър Зорница Русинова показа програмата " Родители в претовареност ", която цели подкрепяне на родители, чиито деца не са били признати в ясла или детска градина. Мярката, придобила по-голяма известност като плана за " безвъзмездни бавачки " или " специалност баба ", се финансира по Оперативна стратегия " Развитие на човешките запаси " и ще продължи 18 месеца.
За държавна поддръжка посредством подсигуряване на бавачки, които да оказват помощ в развъждането на деца, останали отвън класирането за ясли и детски градини, се заприказва още през времето на мандата на Ивайло Калфин, отпред на Министерство на труда и обществената политика. Тогава обаче тя остана написана единствено на хартия, макар огромния интерес към сходна мярка, изключително в София, където казусът с незадоволителното места в забавачките е към този момент продължителен.
Големият въпрос обаче е дали програмата съставлява фактически основна стъпка в подобряването на обществената сфера у нас и действителна " поддръжка на цялостната демографска политика " или е следващата " кръпка ", която ще продължи от " ден до пладне " и ще подкрепи шепа хора?
Сметките
Според плановете по програмата, която е на обща стойност 20 милиона лв., с нея би следвало да се помогне на 1500 родители от цялата страна в развъждане на децата им. В същото време последните данни на Столична община сочат, че неприетите единствено в софийските ясли деца са 4200. Отделно, близо 300 чакат за банкет в детска градина.
Отделно са и неприетите деца в яслите и градините на останалите огромни градове в страната.
При тази обстановка, на фона на непостижимите за средностатистическия българин такси в частните заведения, всеки един план и стратегия в тенденция помощ за некласираните деца са добре пристигнали, а тезата " по-добре да се помогне на малко, отколко на никой " - напълно на място. Големият проблем обаче се поражда от обстоятелството, че напъните за възстановяване на " цялостната демографска политика " у нас стартират и завършат точно с краткотрайни планове и ограничения, а цялостна тактика, каквато е нужна, когато приказваме за политика, липсва. При обстановка на цялостен демографски срив, в какъвто се намира България, е ненужно и да си задаваме въпроса дали такава е нужна.
Условията
Въпреки позитивния дух, демонстриран от общественото министерство при представянето на програмата за " безплатните бавачки ", някои детайлности към нея, на които съвсем никой не обърна внимание, сигурно ще помрачат положителното въодушевление на родителите претенденти за плана. Както постоянно се случва, те са скрити в " дребния шрифт ", описващ изискванията по плана.
Сред тях да вземем за пример е фактът, че помощта " предпочитано ще бъде предоставяна на самотни родители, многодетни фамилии, членове на фамилии на обществено подкрепяне и други уязвими групи ". В което единствено по себе си няма нищо, в случай че крещящото неглижиране на " неуязвимите " групи у нас във връзка с съвсем всякакво обществено подкрепяне в последните години не закупи цинични размери.
Според друго изискване, всички претенденти за детегледачи би трябвало да са вписани в организацията по заетостта, което автоматизирано изключва в помощта да се включат родственици, които работят. Опцията някоя жена пред пенсия да напусне работа, с цел да се включи в развъждането на внучето краткотрайно, пред вероятността по-късно да не може да откри претовареност, с цел да навакса " дупката " в стажа до пенсиониране, едва ли ще бъде определена от мнозина.
Съвсем не е за подценяване и фактът, че селекцията на претендентите за детегледачи на професионално равнище липсва. Според изискванията в програмата с изключение на да са вписани на борсата, те не би трябвало да имат " влезнала в действие присъда за закононарушения от общ темперамент ", " да нямат наложени забрани за осъществяване на специалност и/или заемане на служба " детегледач " и да са в положително здраве. Крайната преценка ще е на родителите.
Отворен остава въпросът дали човек, нямащ никакъв опит в грижите за деца, би могъл да се оправи с тази виновна задача, даже и да се стори напълно подобаващ на таткото или майката. Един злощастен образец от преди няколко години, при който невръстно дете бе поверено в ръцете на две сякаш тествани момчета посредством сякаш другар и това за малко не лиши живота му поради свиреп побой, сподели, че подборът при сходни задължения е повече от належащ.
Всички тези условности, пред другояче нужната помощ, каквото планът " Родители в претовареност " предлага, повдигат лавината от въпроси, свързани със обществената политика у нас, която стабилно се ползва на " парче " и на фона на демографския срив в България. А градивни и работещи решения в тази тенденция несъмнено има - да вземем за пример подсигуряване на повече места в яслените групи по сходство на разширението на обсега на детските градини, което е факт; действителна опция за почасово работене на родителите на дребни деца и следене за съблюдаване на законодателството в тази насока; подкрепяне и на фамилиите, които не попадат в графата " уязвими " групи, само че чиито застрахователен принос на процедура е най-съществен; увеличение на еднократната помощ при раждане и други съответни, само че и дълготрайни стъпки.
В противоположен случай ще продължаваме да " кърпим " ситуацията с ограничения, чиито небосвод не трае повече от година-две, залъгвайки се, че подхващаме " цялостна демографска политика "...
За държавна поддръжка посредством подсигуряване на бавачки, които да оказват помощ в развъждането на деца, останали отвън класирането за ясли и детски градини, се заприказва още през времето на мандата на Ивайло Калфин, отпред на Министерство на труда и обществената политика. Тогава обаче тя остана написана единствено на хартия, макар огромния интерес към сходна мярка, изключително в София, където казусът с незадоволителното места в забавачките е към този момент продължителен.
Големият въпрос обаче е дали програмата съставлява фактически основна стъпка в подобряването на обществената сфера у нас и действителна " поддръжка на цялостната демографска политика " или е следващата " кръпка ", която ще продължи от " ден до пладне " и ще подкрепи шепа хора?
Сметките
Според плановете по програмата, която е на обща стойност 20 милиона лв., с нея би следвало да се помогне на 1500 родители от цялата страна в развъждане на децата им. В същото време последните данни на Столична община сочат, че неприетите единствено в софийските ясли деца са 4200. Отделно, близо 300 чакат за банкет в детска градина.
Отделно са и неприетите деца в яслите и градините на останалите огромни градове в страната.
При тази обстановка, на фона на непостижимите за средностатистическия българин такси в частните заведения, всеки един план и стратегия в тенденция помощ за некласираните деца са добре пристигнали, а тезата " по-добре да се помогне на малко, отколко на никой " - напълно на място. Големият проблем обаче се поражда от обстоятелството, че напъните за възстановяване на " цялостната демографска политика " у нас стартират и завършат точно с краткотрайни планове и ограничения, а цялостна тактика, каквато е нужна, когато приказваме за политика, липсва. При обстановка на цялостен демографски срив, в какъвто се намира България, е ненужно и да си задаваме въпроса дали такава е нужна.
Условията
Въпреки позитивния дух, демонстриран от общественото министерство при представянето на програмата за " безплатните бавачки ", някои детайлности към нея, на които съвсем никой не обърна внимание, сигурно ще помрачат положителното въодушевление на родителите претенденти за плана. Както постоянно се случва, те са скрити в " дребния шрифт ", описващ изискванията по плана.
Сред тях да вземем за пример е фактът, че помощта " предпочитано ще бъде предоставяна на самотни родители, многодетни фамилии, членове на фамилии на обществено подкрепяне и други уязвими групи ". В което единствено по себе си няма нищо, в случай че крещящото неглижиране на " неуязвимите " групи у нас във връзка с съвсем всякакво обществено подкрепяне в последните години не закупи цинични размери.
Според друго изискване, всички претенденти за детегледачи би трябвало да са вписани в организацията по заетостта, което автоматизирано изключва в помощта да се включат родственици, които работят. Опцията някоя жена пред пенсия да напусне работа, с цел да се включи в развъждането на внучето краткотрайно, пред вероятността по-късно да не може да откри претовареност, с цел да навакса " дупката " в стажа до пенсиониране, едва ли ще бъде определена от мнозина.
Съвсем не е за подценяване и фактът, че селекцията на претендентите за детегледачи на професионално равнище липсва. Според изискванията в програмата с изключение на да са вписани на борсата, те не би трябвало да имат " влезнала в действие присъда за закононарушения от общ темперамент ", " да нямат наложени забрани за осъществяване на специалност и/или заемане на служба " детегледач " и да са в положително здраве. Крайната преценка ще е на родителите.
Отворен остава въпросът дали човек, нямащ никакъв опит в грижите за деца, би могъл да се оправи с тази виновна задача, даже и да се стори напълно подобаващ на таткото или майката. Един злощастен образец от преди няколко години, при който невръстно дете бе поверено в ръцете на две сякаш тествани момчета посредством сякаш другар и това за малко не лиши живота му поради свиреп побой, сподели, че подборът при сходни задължения е повече от належащ.
Всички тези условности, пред другояче нужната помощ, каквото планът " Родители в претовареност " предлага, повдигат лавината от въпроси, свързани със обществената политика у нас, която стабилно се ползва на " парче " и на фона на демографския срив в България. А градивни и работещи решения в тази тенденция несъмнено има - да вземем за пример подсигуряване на повече места в яслените групи по сходство на разширението на обсега на детските градини, което е факт; действителна опция за почасово работене на родителите на дребни деца и следене за съблюдаване на законодателството в тази насока; подкрепяне и на фамилиите, които не попадат в графата " уязвими " групи, само че чиито застрахователен принос на процедура е най-съществен; увеличение на еднократната помощ при раждане и други съответни, само че и дълготрайни стъпки.
В противоположен случай ще продължаваме да " кърпим " ситуацията с ограничения, чиито небосвод не трае повече от година-две, залъгвайки се, че подхващаме " цялостна демографска политика "...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ