Целият водевил около продажбата на българските активи на ЧЕЗ на

...
Целият водевил около продажбата на българските активи на ЧЕЗ на
Коментари Харесай

Едно енергийно позорище броди из България

Целият водевил към продажбата на българските активи на ЧЕЗ на дребосъка "Инерком " щеше да е занимателен, в случай че не беше колкото драматичен, толкоз и рисков. Не тъй като договорката може да се провали, клиентите да останат без ток или държавното управление да падне. А тъй като демонстрира какъв брой прогнила е цялата страна.

Това разяснява във в. "Сега " Юлиана Бончева.

Как никакви закони - нито български, нито интернационалните, имат значение, когато е заплашен хатърът на ръководещите. Защото образно сподели на дребното непознати вложители, които останаха в България, че не могат да разчитат, че в случай че съблюдават разпоредбите, ползите им ще бъдат предпазени, а собствеността им - неприкосновена.

Сделката за активите на ЧЕЗ в България се "пече " от година. Кандидат-купувачите са известни от месеци. Става дума за промяна на собствеността върху предприятия, които могат да трансфорат 40% от територията на страната в дискотека, в случай че по някаква причина се получи ужас в системата. На процедура над 3 млн. клиенти в Западна България са възможни заложници на (не)доброто ръководство на електромрежата.

През цялата тази година, до момента в който вървят договарянията, министър председателят Бойко Борисов пасуваше. Поне обществено. Пет дни след избора на купувача той твърдеше, че е немислимо страната да си вре носа в сделки сред "частни субекти ". После обаче ненадейно направи завой и подреди купища инспекции - на ДАНС, на данъчните, на КФН, на КЕВР. Причината - чешки и български медии започнаха да изнасят притеснителни информации за източниците на финансиране на договорката. В сряда министър председателят към този момент бе шокиран и разгласи, че продажбата би трябвало да бъде спряна непременно. Не тъй като подчинените му служби са му докладвали нещо смущаващо, а тъй като получил по имейла табличка с банките и компаниите, които ще поддържат договорката за ЧЕЗ. Хвърчащото листче бе заведено в секретната секция на Народното събрание, а депутатите започнаха да пишат закон, с който да спрат към този момент подписана договорка на територията на непозната страна.

Ако приемем, че всичко това е правилно,

министър председателят на България е най-наивният

или неуведомен човек у нас. А всички спецслужби би трябвало да бъдат мигновено закрити, тъй като не си правят работата - не са видели нищо съмнително в упоритостите на Гинка Върбакова да направи квантов скок от бизнеса с фотоволтаици до командване на електромрежата на цяла Западна България с поддръжката на секрети играчи и офшорни капитали. Логично поражда въпросът за какво бюджетът всяка година дава милиони на сходни структури и за какво непрекъснато им се дават нови и нови пълномощия да подслушват, наблюдават, претърсват, в случай че не са алармирали премиера за готвената договорка, която може да е рискова за националната сигурност.

Вчера обаче стана ясно, че службите въпреки всичко са вършели някаква активност, защото от години знаят и наблюдават опитите на ЧЕЗ да се изтегли от България и разполагат с подробна информация за претендентите за активите им и даже за офертите им. Т.е. службите всичко знаят и тъкмо по тази причина не реагират. Или реагират, само че началникът им не им обръща внимание. Защото всичко е тъкмо. Само че номерът не мина, договорката се размириса, обществото настръхна.

И Борисов в нормалния си жанр

мина в режим "заговор "

- упрекна "гадовете ", които отново желаят да го смъкват (както през 2013 година, когато самичък подаде оставка, изплашен от митингите против високите сметки за ток). С което още веднъж сложи въпроса за успеваемостта на службите. Значи някой се пробва да клати държавното управление, а спецслужбите дремят или си траят? Ако ДАНС не реагира пред такива "заплахи ", това издава или несръчност, или преднамереност. В подобен случай за какво министър председателят още не е изискал оставката на управлението на ДАНС?

Скандалът с ЧЕЗ сподели още един парадокс. Енергетиката е най-регулираният бранш в България - и за най-дребните си планове компаниите би трябвало да получат утвърждение от КЕВР, и то след дълги договаряния и кандърми. Сега обаче стана ясно, че КЕВР, която раздава и лишава лицензи, инспектира и глобява, в действителност е безгласна писмен знак, когато има заплаха основно енергийно дружество да попадне в неразбираеми ръце. Същата е обстановката и с КФН, и Комисия за защита на конкуренцията, и с още куп сякаш самостоятелни органи с безбройни пълномощия и големи бюджети. Сега още веднъж ще се поправя законът, ще се дават още пълномощия и така нататък

За да направи обстановката още по-абсурдна, на идващия ден след "разкриването " на комплота за свалянето на кабинета Борисов реши страната да вземе да си купи ЧЕЗ-България и да се свършва! Дори не си коства да загатваме обстоятелството, че два дни по-рано той се кълнеше, че няма по какъв начин да се национализират частни активи, както упорства освен опозиционната Българска социалистическа партия, само че и съдружният му сътрудник "Атака ". Премиерът от дълго време е трансформирал отмятането, извъртането и усукването в своя запазена марка. Няма да загатваме и обстоятелството, че ГЕРБ въпреки всичко е партия от европейската десница и не й отива да надцаква левите и популистите с сходни начинания. В случая обаче Борисов се пробва да ни внуши, че страната е единственият добър собственик на ЕРП-то, който ще подсигурява, че ток ще има за всички от сърце. Наистина ли? Същата страна, която разполага с всички вероятни средства за събиране на информация и надзор, не можа или не пожела да се намеси в точния момент в договорката с ЧЕЗ? Или тъй като имаме доста "добри " практики с държавните компании в енергетиката, а и освен там, които тънат в задължения, само че пък

са мечтана хранилка за всеки партиен кадър?

Та нали, до момента в който ЕРП-тата бяха държавни, те бяха докарани до просешка сопа? А след приватизацията, при която страната си резервира по 33% - сякаш с цел да ги управлява и да пази публичния интерес, - прати в бордовете правилни фрагменти като Митко Каратиста, човек на Пашата, бивш съучастник на Бойко Борисов. Изобщо има ли най-малко един образец на държавна компания, която да е ръководена добре?

Пред "гениалния " проект на Борисов обаче към момента има няколко спънки. Например - че "Инерком " към този момент има подписан контракт с ЧЕЗ. Първоначално това не изглеждаше като кой знае каква пречка в очите на премиера, привикнал да получава всичко, което пожелае - въпреки всичко приказваме за човек, който еднолично стопира и пуска план като АЕЦ "Белене " и разтуря публични поръчки поради "витаещи подозрения ". Но в тази ситуация се оказа, че чешкият му сътрудник не е доста податлив да гази законите и да изхвърли безогледно определения към този момент вложител. И се наложи Борисов да "убеждава " същата Гинка Върбакова, която ден по-рано разпердушини, да стане съучастник с страната. Можем единствено да гадаем по какъв начин е протекъл диалогът сред двамата, само че след него

амбициозната дама към този момент бе подготвена на всичко,

което министър председателят пожелае - 34%, 50%, 100% от компанията... Вчера, през днешния ден, на следващия ден... Няма значение - дамата незабавно хвръква към Чехия, с цел да убеждава ЧЕЗ да кандиса.

Разбира се, остава и "дребният " въпрос от кое място ще дойдат милиардите за "обратното изкупуване " на ЕРП-тата. И не можеше ли активите на ЧЕЗ да бъдат купени по-евтино? Според информацията на ДАНС разбор на един от кандидат-купувачите на ЧЕЗ показвал, че те не костват повече от 220 млн. евро, т.е. те са мощно надценени в офертата на "Инерком ". Трябва ли да се прахосват по този начин пари единствено тъй като държавното управление е проспало договорката, а след това си е наумило да измести определения покупател?

Всъщност основният въпрос в тази ситуация е

за какво ЧЕЗ желае да избяга от България

по допустимо най-бързия метод и за какво нито една реномирана компания не желае да влезе на нейно място. Колкото и да е необичайно, този въпрос се задава обществено и от ръководещите в лицето на Валентин Николов, народен представител от ГЕРБ, да вземем за пример. И те сами дават верния отговор - бизнес средата в България е ужасна. Затова и никой не помисля да влага в страна, в която няма правосъдна система, където законите се трансформират почасово съгласно моментното въодушевление на този и оня, където бюрокрацията и корупцията задушават всеки, който желае да играе по разпоредбите... Комичното в тази ситуация е, че ГЕРБ ръководи с дребни спирания през последните 10 години, само че не вижда никаква виновност за обстановката в себе си. Отново са отговорни тройната коалиция и кабинетът на Пламен Орешарски. Удобно забравяйки, че тъкмо Борисов се заканваше да лишава лицензите на ЧЕЗ и сътрудниците им, задето единствено създавали главоболия, вдигали цените, а се разсейвали за вложенията. Нали той им пращаше инспектори от ДАНС, КЕВР, Национална агенция за приходите и прокурори. Нали тъкмо поради този тормоз и трите ЕРП-та съдят България за стотици милиони евро във Вашингтон.

Бойко Борисов може да се прегръща всеки ден с ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер и да се снима с немския канцлер Ангела Меркел, може да се изживява като пътеводна звезда за целия Балкански полуостров, само че България няма да бъде призната скоро нито в еврозоната, нито в Шенген. И повода за това министър председателят може да я види, като просто се огледа в огледалото!
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР