Който не харесва „Бангаранга“, да възроди соцконкурса „Ален мак“
Целият свят е освен удивен, само че и замаян от „ Бангаранга “, тези родни „ интелектуалци “ и „ декоративни християни “, за които песента е позор, които разнищват текста буквално, бихме предложили да си възстановят състезанието за ангажирана ария от времето на соца „ Ален мак “
Еуфорията след историческия триумф на Дара на „ Евровизия “ типично по български не може да мине и без съответните рецензии, нападки, подценяване. Да не приказваме за издевателството върху младата певица преди състезанието във Виена. Какви ли не неща се изписаха както за изпълнителката, по този начин и за текста на песента, несъмнено, и за повтарящия се претекст „ Бангаранга “. Това било демонски апел, а текстът носел демонски послания, какво общо имал този текст с фолклора ни и все от този вид нападки.
И всичко това в случай, че цялостен един народ се радва и в границите на 50-60 часа след успеха на „ Евровизия “ на никого не му идва мислено за некадърните ни политикани, довели народа ни съвсем до просешка сопа, а цените на храните до галактически висоти.
В същото време целият свят е освен удивен, само че и замаян от „ Бангаранга “. На тези родни „ интелектуалци “ и „ декоративни християни “, за които песента е позор, които разнищват текста буквално, бихме предложили да си възстановят състезанието за ангажирана ария от времето на соца „ Ален мак “ и да си се кефят на него. Някои стигнаха до крайности, характеризирайки песента като нова чалга. Странно им е, че може да има хора, които заран, отивайки на работа, могат да слушат и тананикат „ Бангаранга “, вместо да се гневят на големите пътни тапи и тапи.
Въобще в цялата тази блъсканица, в която, естествено, доминират насладата и гордостта на хората от триумфа на Дара, не можахме да минем без капката катран в кацата с меда. Типично по нашенски. Така беше, в случай че си спомняте, и с „ Букъра “ на Георги Господинов.
Като цяло обаче доминира откровената наслада. Хората са усмихнати и горди и радостно припяват рефрена на песента.
И няколко думи за украинската излагация. Тези, поради които отделяме от залъка си, които са се сврели в хубави хотели по Черноморието ни – някои със суперскъпите си и големи джипове, поради които се лишаваме, с цел да им пращаме безусловно оръжия, съоръжение, храни, лекарства и какво ли още не, на които даваме заслон, не просто не ни оцениха, а напряко ни пренебрегнаха. Това се случи от страна на журито от Украйна. И това отекна мъчително в съзнанието на българите. Украинската непризнателност ни засегна, от през днешния ден сигурно съпричастността и съчувствието ни са с няколко хрумвания по-надолу. Каквото повикало, такова се обадило.
Симеон Хаджиев, Русе
Еуфорията след историческия триумф на Дара на „ Евровизия “ типично по български не може да мине и без съответните рецензии, нападки, подценяване. Да не приказваме за издевателството върху младата певица преди състезанието във Виена. Какви ли не неща се изписаха както за изпълнителката, по този начин и за текста на песента, несъмнено, и за повтарящия се претекст „ Бангаранга “. Това било демонски апел, а текстът носел демонски послания, какво общо имал този текст с фолклора ни и все от този вид нападки.
И всичко това в случай, че цялостен един народ се радва и в границите на 50-60 часа след успеха на „ Евровизия “ на никого не му идва мислено за некадърните ни политикани, довели народа ни съвсем до просешка сопа, а цените на храните до галактически висоти.
В същото време целият свят е освен удивен, само че и замаян от „ Бангаранга “. На тези родни „ интелектуалци “ и „ декоративни християни “, за които песента е позор, които разнищват текста буквално, бихме предложили да си възстановят състезанието за ангажирана ария от времето на соца „ Ален мак “ и да си се кефят на него. Някои стигнаха до крайности, характеризирайки песента като нова чалга. Странно им е, че може да има хора, които заран, отивайки на работа, могат да слушат и тананикат „ Бангаранга “, вместо да се гневят на големите пътни тапи и тапи.
Въобще в цялата тази блъсканица, в която, естествено, доминират насладата и гордостта на хората от триумфа на Дара, не можахме да минем без капката катран в кацата с меда. Типично по нашенски. Така беше, в случай че си спомняте, и с „ Букъра “ на Георги Господинов.
Като цяло обаче доминира откровената наслада. Хората са усмихнати и горди и радостно припяват рефрена на песента.
И няколко думи за украинската излагация. Тези, поради които отделяме от залъка си, които са се сврели в хубави хотели по Черноморието ни – някои със суперскъпите си и големи джипове, поради които се лишаваме, с цел да им пращаме безусловно оръжия, съоръжение, храни, лекарства и какво ли още не, на които даваме заслон, не просто не ни оцениха, а напряко ни пренебрегнаха. Това се случи от страна на журито от Украйна. И това отекна мъчително в съзнанието на българите. Украинската непризнателност ни засегна, от през днешния ден сигурно съпричастността и съчувствието ни са с няколко хрумвания по-надолу. Каквото повикало, такова се обадило.
Симеон Хаджиев, Русе
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ