Царят на таблата за 2013 г. - плевенчанинът Йордан Маринов,

Царят на таблата за 2013 година - плевенчанинът Йордан Маринов, се готви тази есен да отбрани „ короната ” си. Преди шест години той стана първенец на България в чутвъртото издание на народен шампионат по табла, проведен от Ouzo of Plomari. От тогава по разнообразни аргументи не е стигал до финалния кръг на шампионата – или отпадал рано, или не взел участие поради задължения. Но тази година към този момент си е обезпечил място измежду 32-мата майстори на античната игра, които ще спорят за „ царската корона ”. Наскоро Йордан стана първенец на районния шампионат по табла в Ловеч и получи правото да взе участие на финалния шампионат в София през септември. Наградата за първото място е една седмица отмора за двама в Халкидики.
„ В Ловеч бях най-възрастният от всички участници в шампионата, само че пък това ме окуражи да дам всичко от себе си. За първото място играх с един ловчалия. Във всички срещи съперниците ми вземаха първата игра и ми повеждаха с 1:0. После обръщах резултата и печелех най-после. Досега в никакъв случай не ми се е случвало сходно нещо ”, споделя Йордан Маринов.
И още нещо куриозно се случило на ловешкия шампионат.
„ Приближи се към мен едно момче – на 35-40 години, и ми вика: „ Бай Данчо, ти си на финала. Ще вземеш огромната табла като премия. Давам ти 50 лв. да ми я продадеш по-късно, тъй като доста желая да я имам. ” Отказах му – по какъв начин ще си продам премията... ”, изяснява с усмивка табладжията.
Плевенчанинът се запалил по таблата преди повече от половин век. И в този момент не минава ден без да хвърли заровете – било в интернет уеб сайтове, било с някой другар. Досега има извоювани на шампионати четири купи и един орден. Когато играе с непознати съперници, се пробва „ да ги разгадае ” още от първите ходове и по-късно си избира подобаваща тактика против тях.
В фамилията главните му противници са неговият наследник Петьо и внучката Лаура. Понякога даже дружно се явяват на шампионатите и се срещат като съперници.
„ Петьо е сериозен табладжия. Играе в националния ни тим по табла. Изчел е много книги на британски за играта. Той е и президент на шах-клуба „ Спартак Плевен 21 ”. Отделно е президент на федерацията по кореспондентен шах. Непрекъснато е зает около таблата и шаха. В фамилния бизнес го отнасяме аз и снаха ми Светлана. Имаме фамилна компания за доставка на на материали за сладкарски кооперации. Когато Петьо отсъства, цялата работа остава на нас със снахата.
Внучката и тя е доста запалена по таблата. Играе доста добре и това ме радва. На един шампионат в Белене на полуфинал стигнахме аз, тя и Петьо. Лаура стана първа, а ние с татко й останахме на второ и трето място. Тя е запалена и по шаха – печелила е призови места от надпревари ”, споделя с забележима горделивост бай Йордан.
Цялата фамилия Маринови е спортна. Внукът Дани, кръстен на дядо си, упражнявал карате, волейбол, футбол, плуване. Снахата Светлана е от Тюмен - в Русия упражнявала карате и волейбол. Съпругата на Йордан – Татяна, преди време играела интензивно волейбол.
Освен по таблата, главата на семейството е доста разпален и по  футбола. Ритал чак до 44-тата си година. Дълго време бил голмайстор в тимовете, в които е играл - „ Строител ” /Плевен/ и „ Скобелев ” /Къшин/. По някое време даже го желали за нападател в плевенския „ Спартак ”.   
„ Помня последния ми мач – играехме в село Горни Дъбник с локалния тим. Срещата се разви по този начин, че до момента в който вкарам гол и поведем в резултата, бранителите в нашия тим по-късно опуснат гол в нашата врата. Така – три пъти. Аз вкарам, съперникът изравни, аз вкарам, съперникът изравни. Мачът свърши 3:3. След това отидохме двата тима в Лавровия парк и седнахме да се почерпим. После стопирах с футбола. И баскетболът ме влечеше. От това време ми остана спортният хъс, който в този момент ми оказва помощ в таблата ”, спомня си младите години бай Йордан.