След 9-дневна битка Перущица е опожарена и срината до основи
Църквата „ Св. Архангел Михаил “ е единственият оживял обект от април 1876 година, тъй като цяла Перущица в последните си дни е запалена от всички четири краища от башибозуците.
Това сподели в изявление за БГНЕС Павлина Исова, която работи като Фонд охранител в Историческия музей в Перущица.
С непринуден труд перущенци съграждат църквата „ Св. Архангел Михаил “ в интервала от 1847 до 1849 година За построяването на църквата е употребен брациговски камък риолит. „ Знае се, че пазарджишките майстори строят освен най-здраво, само че и най-красиво “, съобщи Исова и означи, че фактически църквата е била доста богато изографисана от Станислав Доспевски. Няколко икони са подписани от него.
Пожарите от 1876 година не пощадяват нищо от красивия и богат стенна живопис, в това число и църковната утвар. Запазени към днешна дата са единствено няколко стенописи над арките на прозорците.
Църквата е осветена в навечерието на Архангеловден от митрополит Никифор, по тази причина тя носи името на Архангел Михаил. Павлина Исова, обаче, намира символика в бъдните планове на перущенци за въстание, което те ще вдигнат 20 година по-късно, като наименуват църквата на Архангел Михаил, който е архангел на войнството.
Църквата „ Св. Архангел Михаил “ е очевидец на тъжните събития през април 1876 година и приютява 600 индивида априлци, най-вече дами, деца и старци. В Храма на саможертвата могат да бъдат видени остатъци от дървения балкон, именуван още и женско поделение, защото там са били скрити дамите и децата през април 1876 година, с цел да бъдат по-защитени от непрекъснатата офанзива на патроните, които летят извън, а долу – старците, въстаниците и ранените.
Перущенци водят 9-дневна борба, като 7 дни е траела отбраната на Перущица. В оня драматичен за перущенци миг в помощ на башибозуците идва артилерийски полк, включващ 500 души, предвождани от Рашид Паша, като армията има доста съвременно за времето си артилерийско огнестрелно оръдие.
Лидерът на въстанието даскал Петър Бонев дава заповед да се съберат всички оживели априлци и да се затварят в църквата, където два дни стоят без храна и вода. Отвън башибозуците завладяват църковния двор и обстрелват затворените хора в храма с артилерийски огън и с съвременни американски пушки. Башибозуците вършат опити да възпламенят с газ прозорците и вратите на църквата „ Св. Архангел Михаил “, с цел да се добе
рат до въстаниците. Много хора се задушават от дима, други умират от патроните, трети умират от раните си, само че най-вече перущенци умират най-вече от сриването на солидния каменен купол, вследствие от обстрелването на църквата с артилерийски огън.
„ Тогава перущенци се вземат решение да преминат на проект „ Б “ – аз по този начин съм си го нарекла. Това е точно оня драматичен миг в историята на Перущица, който остава вечно в историята и до ден-днешен, и ще остане и след нас, в името на патриотизма, на родолюбието, на свободата да пожертваш и най-милото – и семейство, и брачна половинка, и живот единствено и единствено с цел да бъдеш свободен “, описа Исова.
Първият, който взема решение за самоубийство, е перущенецът Спас Гинов. „ Той е първият, който е споделил, че жив в ръцете на врага няма да се съобщи, тъй като робчета няма да отглежда “, изясни Исова.
Със единодушието на брачната половинка си – 32-годишната Гюрга, за която се знае, че е най-красивата жена в Перущица, Спас Гинов убива 5 от 6-те им деца, след което убива нея, две свои сестри и една племенница. След него още 32 мъже вършат този гибелен акт в църквата „ Св. Архангел Михаил “. „ Те го смятат като обред, като нещо редно, като единствения верен път. Последната крачка към свободата е била физическата гибел, тя би трябвало да премине, с цел да пристигна по този начин мечтаната независимост. Това е и всеобщо решение, което е взето тук, в църквата, от перущенци “, добави Исова.
Имало е и дами, които макар че са нямали директна родствена линия с въстаниците, са ги молили да бъдат убити. Други дами са удряли главите си в зидовете, с цел да се самоубият, някои се душат с вървите на престилките си, други душат децата си в коленете, с цел да не попаднат в ръцете на врага.
Последен убива фамилията си Николчо (Кочо) Честименски. В своята „ Епопея на забравените “ патриархът на българската литература Иван Вазов включва величавата ода с подзаглавие „ Кочо “ или „ Защитата на Перущица “, като прави едно художествено резюме на перущенския подвиг. Така, с помощта на Вазов, всички знаят за подвига на перущенци. Честименски е роден в пазарджишкото село Динката и идва в Перущица в навечерието на въстанието. Преди това той не е идвал в Перущица, само че се бие за перущенци в тези 9 дни независимост.
След два дни в църквата настава погромът на Перущенското въстание. „ Перущица е напълно срината до основи, опожарена, унищожена. Знае се, че някои от башибозуците, които са били тук през Априлското въстание, се връщат няколко месеца откакто въстанието към този момент е потушено, с цел да оплячкосат това, което тогава в бързината не са съумели, и да разрушат руините на къщи, плевни и остатъци от жилищни здания и структури “, добави Исова.
В поругана от башибозуците Перущица се е издигала само постройката на църквата „ Св. Архангел Михаил “. Впоследствие тя не е реставрирана, а консервирана. Освен Храмът на саможертвата, оцелява половината от постройката на Дановото учебно заведение.
Населението на Перущица преди въстанието е било 2500 души, откакто то към този момент е потушено оцеляват най-вече 150 старици, които одобряват осиротели деца.
Перущица е градена след Освобождението, в интервала сред 1890-те и 1900 година В остарели архивни фрагменти на Историческия музей в Перущица има непокътнат снимков материал, в който урбанизацията стартира даже и през 1920-те и 1930-те години на предишния век.
Преди въстанието в Перущица я има и така наречен Арнаут махала, или това е махалата на арнаутите, т.е. албанци, а в всеобщите дарения, които са част от експозицията на Историческия музей, са разказани експонати, които са били и на македонски българи, които са пристигнали в Перущица. От това, посочи, Исова, може да бъде изработен извод, че с изключение на кореняци перущенци, в Перущица са живеели и албанци, и македонски българи.
В постройката на историческата черква „ Св. Архангел Михаил “ се приема, че е била и първата експозиция. „ Тогава музеят не е съществувал, само че точно тук са били първо подредени костите на априлци и Комитет „ 27 априлий “, т.е. комитет от оживели априлци и наследници, взима решение освен да се експонират тук тленните остатъци на техните съселяни, само че да се експонират и персонални движимости и оръжия, които са употребили те, за безконечна памет “, заяви Исова. Тя изясни, че тогава е било просто за поклонение, до момента в който по-късно към този момент се позволява, че задачата е била да бъдат експонирани най-ценните неща, оживели през април 1876 година, точно в църквата-светиня за перущенци.
Архивни фрагменти от 1920-те години на ХХ век демонстрират, че в църквата на олтарната ниша е имало рафтове, на които са били експонирани черепи, а на мястото на саркофага е имало и пирамидална експозиционна витрина, в който също са били подредени черепи и по-къси кости на въстаници. Черепи на въстаниците и костите им са били експонирани и в колоните вляво и вдясно, тогава е имало също по този начин и сандъци с кости. 347 са починалите перущенци, или най-малко тази цифра се позволява за вярна въз основа на архивните книги и монографии на историците, които първи са записали мемоари за Перущица. Църквата е затворена доста късно – през 1928 година, за наставление, за памет безконечна и увековечаване на трагичния подвиг през април 1876 година
Към 1960-те години на ХХ век костите на починалите са събрани и заровени в солидния мраморен саркофаг.
„ Когато желаеме да приказваме за въстанието, сякаш буца се стопира в гърлото ни, тъй като силата е доста мощна, тя в действителност е запечатана сред тези четири стени. Това го усещаме освен ние, само че и нашите посетители на града “, съобщи Исова. Тя добави, че това саможертвата на перущенци е една еманация на българския дух, надживяване на човешкото, тъй като се прехвърляш една крачка нагоре, извисяваш се духовно в името на свободата. Това, по думите ѝ, е един блян, който през днешния ден надали множеството хора бихме създали.
„ Ние живеем, с помощта на нашите предшественици и тяхната заслуга, тяхната всеотдайност, те са издигнали духовното в фетиш. Днес ние не можем да го създадем, ние сме доста материално подвластни, за жалост, тъй че ние наложително в никакъв случай не трябва да позволяваме давност на предците ни и на техния свят героизъм “, безапелационна е Исова. Тя акцентира, че с изключение на, че не трябва да забравяме техния всеизвестен героизъм, ние би трябвало да си създадем и заключения за това по какъв начин не трябва да позволяваме освен чуждопоклонничество, освен иго, само че и преди всичко би трябвало духовното да е извисено, брат да бъде брат за другия, както те са изповядвали нашите полезности, те са живели в изгода роду, в името на свободата, на идеала, на съгласие, в името на вярата, която е била техният главен лайтмотив, на сплотеността, на традициите.
Агенция БГНЕС изрича специфична признателност на Историческия музей в Перущица и неговия екип за съдействието, което оказа за подготвянето на този материал.
***
Картината „ Защитата на Перущица “ на художника проф. Добри Добрев е перлата в короната на Историческия музей в китното градче Перущица и изобразява последния ден от Априлското въстание в църквата „ Св. Архангел Михаил “, като на напред във времето са изведени облиците на огромните български революционери – перущенецът Спас Гинев и Николчо (Кочо) Честименски.
Това сподели в изявление за БГНЕС Павлина Исова, която работи като Фонд охранител в Историческия музей в Перущица.
С непринуден труд перущенци съграждат църквата „ Св. Архангел Михаил “ в интервала от 1847 до 1849 година За построяването на църквата е употребен брациговски камък риолит. „ Знае се, че пазарджишките майстори строят освен най-здраво, само че и най-красиво “, съобщи Исова и означи, че фактически църквата е била доста богато изографисана от Станислав Доспевски. Няколко икони са подписани от него.
Пожарите от 1876 година не пощадяват нищо от красивия и богат стенна живопис, в това число и църковната утвар. Запазени към днешна дата са единствено няколко стенописи над арките на прозорците.
Църквата е осветена в навечерието на Архангеловден от митрополит Никифор, по тази причина тя носи името на Архангел Михаил. Павлина Исова, обаче, намира символика в бъдните планове на перущенци за въстание, което те ще вдигнат 20 година по-късно, като наименуват църквата на Архангел Михаил, който е архангел на войнството.
Църквата „ Св. Архангел Михаил “ е очевидец на тъжните събития през април 1876 година и приютява 600 индивида априлци, най-вече дами, деца и старци. В Храма на саможертвата могат да бъдат видени остатъци от дървения балкон, именуван още и женско поделение, защото там са били скрити дамите и децата през април 1876 година, с цел да бъдат по-защитени от непрекъснатата офанзива на патроните, които летят извън, а долу – старците, въстаниците и ранените.
Перущенци водят 9-дневна борба, като 7 дни е траела отбраната на Перущица. В оня драматичен за перущенци миг в помощ на башибозуците идва артилерийски полк, включващ 500 души, предвождани от Рашид Паша, като армията има доста съвременно за времето си артилерийско огнестрелно оръдие.
Лидерът на въстанието даскал Петър Бонев дава заповед да се съберат всички оживели априлци и да се затварят в църквата, където два дни стоят без храна и вода. Отвън башибозуците завладяват църковния двор и обстрелват затворените хора в храма с артилерийски огън и с съвременни американски пушки. Башибозуците вършат опити да възпламенят с газ прозорците и вратите на църквата „ Св. Архангел Михаил “, с цел да се добе
рат до въстаниците. Много хора се задушават от дима, други умират от патроните, трети умират от раните си, само че най-вече перущенци умират най-вече от сриването на солидния каменен купол, вследствие от обстрелването на църквата с артилерийски огън.
„ Тогава перущенци се вземат решение да преминат на проект „ Б “ – аз по този начин съм си го нарекла. Това е точно оня драматичен миг в историята на Перущица, който остава вечно в историята и до ден-днешен, и ще остане и след нас, в името на патриотизма, на родолюбието, на свободата да пожертваш и най-милото – и семейство, и брачна половинка, и живот единствено и единствено с цел да бъдеш свободен “, описа Исова.
Първият, който взема решение за самоубийство, е перущенецът Спас Гинов. „ Той е първият, който е споделил, че жив в ръцете на врага няма да се съобщи, тъй като робчета няма да отглежда “, изясни Исова.
Със единодушието на брачната половинка си – 32-годишната Гюрга, за която се знае, че е най-красивата жена в Перущица, Спас Гинов убива 5 от 6-те им деца, след което убива нея, две свои сестри и една племенница. След него още 32 мъже вършат този гибелен акт в църквата „ Св. Архангел Михаил “. „ Те го смятат като обред, като нещо редно, като единствения верен път. Последната крачка към свободата е била физическата гибел, тя би трябвало да премине, с цел да пристигна по този начин мечтаната независимост. Това е и всеобщо решение, което е взето тук, в църквата, от перущенци “, добави Исова.
Имало е и дами, които макар че са нямали директна родствена линия с въстаниците, са ги молили да бъдат убити. Други дами са удряли главите си в зидовете, с цел да се самоубият, някои се душат с вървите на престилките си, други душат децата си в коленете, с цел да не попаднат в ръцете на врага.
Последен убива фамилията си Николчо (Кочо) Честименски. В своята „ Епопея на забравените “ патриархът на българската литература Иван Вазов включва величавата ода с подзаглавие „ Кочо “ или „ Защитата на Перущица “, като прави едно художествено резюме на перущенския подвиг. Така, с помощта на Вазов, всички знаят за подвига на перущенци. Честименски е роден в пазарджишкото село Динката и идва в Перущица в навечерието на въстанието. Преди това той не е идвал в Перущица, само че се бие за перущенци в тези 9 дни независимост.
След два дни в църквата настава погромът на Перущенското въстание. „ Перущица е напълно срината до основи, опожарена, унищожена. Знае се, че някои от башибозуците, които са били тук през Априлското въстание, се връщат няколко месеца откакто въстанието към този момент е потушено, с цел да оплячкосат това, което тогава в бързината не са съумели, и да разрушат руините на къщи, плевни и остатъци от жилищни здания и структури “, добави Исова.
В поругана от башибозуците Перущица се е издигала само постройката на църквата „ Св. Архангел Михаил “. Впоследствие тя не е реставрирана, а консервирана. Освен Храмът на саможертвата, оцелява половината от постройката на Дановото учебно заведение.
Населението на Перущица преди въстанието е било 2500 души, откакто то към този момент е потушено оцеляват най-вече 150 старици, които одобряват осиротели деца.
Перущица е градена след Освобождението, в интервала сред 1890-те и 1900 година В остарели архивни фрагменти на Историческия музей в Перущица има непокътнат снимков материал, в който урбанизацията стартира даже и през 1920-те и 1930-те години на предишния век.
Преди въстанието в Перущица я има и така наречен Арнаут махала, или това е махалата на арнаутите, т.е. албанци, а в всеобщите дарения, които са част от експозицията на Историческия музей, са разказани експонати, които са били и на македонски българи, които са пристигнали в Перущица. От това, посочи, Исова, може да бъде изработен извод, че с изключение на кореняци перущенци, в Перущица са живеели и албанци, и македонски българи.
В постройката на историческата черква „ Св. Архангел Михаил “ се приема, че е била и първата експозиция. „ Тогава музеят не е съществувал, само че точно тук са били първо подредени костите на априлци и Комитет „ 27 априлий “, т.е. комитет от оживели априлци и наследници, взима решение освен да се експонират тук тленните остатъци на техните съселяни, само че да се експонират и персонални движимости и оръжия, които са употребили те, за безконечна памет “, заяви Исова. Тя изясни, че тогава е било просто за поклонение, до момента в който по-късно към този момент се позволява, че задачата е била да бъдат експонирани най-ценните неща, оживели през април 1876 година, точно в църквата-светиня за перущенци.
Архивни фрагменти от 1920-те години на ХХ век демонстрират, че в църквата на олтарната ниша е имало рафтове, на които са били експонирани черепи, а на мястото на саркофага е имало и пирамидална експозиционна витрина, в който също са били подредени черепи и по-къси кости на въстаници. Черепи на въстаниците и костите им са били експонирани и в колоните вляво и вдясно, тогава е имало също по този начин и сандъци с кости. 347 са починалите перущенци, или най-малко тази цифра се позволява за вярна въз основа на архивните книги и монографии на историците, които първи са записали мемоари за Перущица. Църквата е затворена доста късно – през 1928 година, за наставление, за памет безконечна и увековечаване на трагичния подвиг през април 1876 година
Към 1960-те години на ХХ век костите на починалите са събрани и заровени в солидния мраморен саркофаг.
„ Когато желаеме да приказваме за въстанието, сякаш буца се стопира в гърлото ни, тъй като силата е доста мощна, тя в действителност е запечатана сред тези четири стени. Това го усещаме освен ние, само че и нашите посетители на града “, съобщи Исова. Тя добави, че това саможертвата на перущенци е една еманация на българския дух, надживяване на човешкото, тъй като се прехвърляш една крачка нагоре, извисяваш се духовно в името на свободата. Това, по думите ѝ, е един блян, който през днешния ден надали множеството хора бихме създали.
„ Ние живеем, с помощта на нашите предшественици и тяхната заслуга, тяхната всеотдайност, те са издигнали духовното в фетиш. Днес ние не можем да го създадем, ние сме доста материално подвластни, за жалост, тъй че ние наложително в никакъв случай не трябва да позволяваме давност на предците ни и на техния свят героизъм “, безапелационна е Исова. Тя акцентира, че с изключение на, че не трябва да забравяме техния всеизвестен героизъм, ние би трябвало да си създадем и заключения за това по какъв начин не трябва да позволяваме освен чуждопоклонничество, освен иго, само че и преди всичко би трябвало духовното да е извисено, брат да бъде брат за другия, както те са изповядвали нашите полезности, те са живели в изгода роду, в името на свободата, на идеала, на съгласие, в името на вярата, която е била техният главен лайтмотив, на сплотеността, на традициите.
Агенция БГНЕС изрича специфична признателност на Историческия музей в Перущица и неговия екип за съдействието, което оказа за подготвянето на този материал.
***
Картината „ Защитата на Перущица “ на художника проф. Добри Добрев е перлата в короната на Историческия музей в китното градче Перущица и изобразява последния ден от Априлското въстание в църквата „ Св. Архангел Михаил “, като на напред във времето са изведени облиците на огромните български революционери – перущенецът Спас Гинев и Николчо (Кочо) Честименски.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ