Св. Григорий Неокесарийски, чудотворец
Църквата уважава през днешния ден св. Григорий, свещеник Неокесарийски, Чудотворец.
Той живял през III век, родил се в езическо семейство и до кръщението си се наричал Теодор. Когато станал младеж, с цел да се приготви да заеме световна работа, той дружно с брат си Атинодор отишъл в гр. Берит, където имало фамозна школа за правни науки. По пътя юношата посетил Кесария (Кападокийска). По това време великият преподавател от Александрийската школа Ориген преподавал философия. Кесарийският свещеник Фирмилиан срещнал с Ориген двамата неокесарийски юноши. Това запознанство определило пътя им за цялостен живот.
Теодор и Атинодор решили да не не престават пътя си, а да станат негови възпитаници. Скоро те разбрали, че мъдростта и истината са единствено в Христовото обучение. Божествената светлина на вярата озарила техните сърца и те приели св. Кръщение, при което Теодор бил наименуван Григорий.
Григорий се привързал от все сърце към великия преподавател. Слушал го няколко години поред и в Кесария, и в Александрия, и след това се върнал ревнив християнин в родната си Неокесария. Като презрял всевъзможни благосъстояния и почести, Григорий краткотрайно се отдалечил в пустинята, с цел да може в молитва и уединение да заякне в сложния героизъм на живота.
Там стигнала до него новина, че неокесарийските християни желаят да го имат за свещеник. Пълен с откровено и надълбоко примирение, той не смятал себе си заслужен за това и се скрил навътре в пустинята. Но неокесарийските християни упорствали на своя избор. Амасийският свещеник Федим, с който те се съветвали и комуто били известни огромните достолепия на определения, енергично молил Господа да разположи Григорий да одобри епископското звание. Най-после, горейки от ревнивост към общото богатство, решил да го ръкоположи в негово неявяване. Известили за това на Григорий. Той не се решил да се възпротиви на общото предпочитание, виждайки в него демонстрация на Божията воля. Пристигнал в Неокесария и встъпил в званието свещеник ствърдото желание да посвети всички свои сили и средства за служение Богу и на ближните.
Паството му било многочислено. Неокесария била цялостна с езичници, а християни имало не повече от 17 души. Но толкова по-трудно дело предстояло на епископа. Григорий се надявал, че Господ, който го повикал на сложното служение, не ще му откаже своята помощ. Той непрекъснато го молел да го опази в пътя на истината и да му помогне право да наставлява своето паство. И Господ извършил тая молитва. Той популяризирал правилния си чиновник посредством подарък на чудотворство.
По молитвата на Григорий болните получавали изцерение, нечистите духове се покорявали на неговото слово, а чудесата му били така многочислени, че в цялата страна го наричала втори Моисей.
Започнало ужасно гонение против християните по заръка на император Деций (249-251 г.). Григорий смятал за свое обвързване на всеки християнин да пази живота, до момента в който това е допустимо. Той убедил новообърнатите свои рожби да се укрият от гонителите, с отеческа обич се грижел за тяхната сигурност и самичък се отдалечил от града, с цел да им даде образец. В убежището си той непрекъснато молел Бога да укрепи вярващите посредством Своята мощ.
Веднъж бойците, които го търсели, с цел да го предадат на съд, стигнали до самото място, където той се криел, обаче по Божия воля той останал незабележим за тях.
Той живял през III век, родил се в езическо семейство и до кръщението си се наричал Теодор. Когато станал младеж, с цел да се приготви да заеме световна работа, той дружно с брат си Атинодор отишъл в гр. Берит, където имало фамозна школа за правни науки. По пътя юношата посетил Кесария (Кападокийска). По това време великият преподавател от Александрийската школа Ориген преподавал философия. Кесарийският свещеник Фирмилиан срещнал с Ориген двамата неокесарийски юноши. Това запознанство определило пътя им за цялостен живот.
Теодор и Атинодор решили да не не престават пътя си, а да станат негови възпитаници. Скоро те разбрали, че мъдростта и истината са единствено в Христовото обучение. Божествената светлина на вярата озарила техните сърца и те приели св. Кръщение, при което Теодор бил наименуван Григорий.
Григорий се привързал от все сърце към великия преподавател. Слушал го няколко години поред и в Кесария, и в Александрия, и след това се върнал ревнив християнин в родната си Неокесария. Като презрял всевъзможни благосъстояния и почести, Григорий краткотрайно се отдалечил в пустинята, с цел да може в молитва и уединение да заякне в сложния героизъм на живота.
Там стигнала до него новина, че неокесарийските християни желаят да го имат за свещеник. Пълен с откровено и надълбоко примирение, той не смятал себе си заслужен за това и се скрил навътре в пустинята. Но неокесарийските християни упорствали на своя избор. Амасийският свещеник Федим, с който те се съветвали и комуто били известни огромните достолепия на определения, енергично молил Господа да разположи Григорий да одобри епископското звание. Най-после, горейки от ревнивост към общото богатство, решил да го ръкоположи в негово неявяване. Известили за това на Григорий. Той не се решил да се възпротиви на общото предпочитание, виждайки в него демонстрация на Божията воля. Пристигнал в Неокесария и встъпил в званието свещеник ствърдото желание да посвети всички свои сили и средства за служение Богу и на ближните.
Паството му било многочислено. Неокесария била цялостна с езичници, а християни имало не повече от 17 души. Но толкова по-трудно дело предстояло на епископа. Григорий се надявал, че Господ, който го повикал на сложното служение, не ще му откаже своята помощ. Той непрекъснато го молел да го опази в пътя на истината и да му помогне право да наставлява своето паство. И Господ извършил тая молитва. Той популяризирал правилния си чиновник посредством подарък на чудотворство.
По молитвата на Григорий болните получавали изцерение, нечистите духове се покорявали на неговото слово, а чудесата му били така многочислени, че в цялата страна го наричала втори Моисей.
Започнало ужасно гонение против християните по заръка на император Деций (249-251 г.). Григорий смятал за свое обвързване на всеки християнин да пази живота, до момента в който това е допустимо. Той убедил новообърнатите свои рожби да се укрият от гонителите, с отеческа обич се грижел за тяхната сигурност и самичък се отдалечил от града, с цел да им даде образец. В убежището си той непрекъснато молел Бога да укрепи вярващите посредством Своята мощ.
Веднъж бойците, които го търсели, с цел да го предадат на съд, стигнали до самото място, където той се криел, обаче по Божия воля той останал незабележим за тях.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ