10 исторически крепости в България
Царевец във Велико Търново е перлата на българските исторически замъци – едва ли има българин, който да не е стъпвал по калдъръмените улици на остарелия град и да не е осведомен с богатата му и значима история.
Има обаче и други не по-малко забележителни крепостни сгради на нашата територия, които не са толкоз известни и желани за посещаване – вероятно заради далечното им разположение.
Сега ще те убедим, че това би трябвало да се промени. Започваме историческото пътешестване с 10 исторически замъци в България.
1. Асенова цитадела
(частично непокътната, VIII в. – Област Пловдив)
Малко след изхода на Асеновград в посока Смолян има отбивка вдясно. Хванеш ли нея, поемаш по път обратно в историята. И колкото по-нагоре се качваш, толкоз повече в далечината, като че ли като мираж, ти се привижда крепостна кула. Приближаваш се и в действителност осъзнаваш, че тя е действителна – това е Асеновата цитадела.
Носеща името на владетеля, който най-активно е правил архитектурни промени, крепостта е била издигната главно със стратегическа цел – да свързва Пловдив с Беломорието. От върха ѝ пък се вижда цялостен Асеновград, настанен в подножието – панорама, която си коства да бъде забелязана.
2. Меджиди табия
(напълно непокътната, XIX в. – Област Силистра)Южно от град Силистра се намира единствената изцяло непокътната турска цитадела у нас – Меджиди табия. Крепостта е част от укрепителната система на Османската империя по време на Кримската война и последвалата я Руско-турска война. Крепостта е отворена за посещаване целогодишно. Погледната извън, крепостта впечатлява с шестоъгълната си форма и обградените си към 8-метрови стени с защитителен трап – като излязла от историческите филми!
Самата музейна експозиция е ситуирана в спалното помещение на към този момент някогашните казарми на територията на историческото здание. На вниманието на посетителите се показват още и оръжията, с които са боравели тогавашните военни – револвери, ножове, пушки и оръдия, както и военните дрехи, с които е била обличана войската.
Достъпно за посещаване е и помещението, в което са били изпращани пленниците и неподчиняващите се военни – затворническите килии са ситуирани на укрепителната стена. Излезли един път от тунелите на крепостта, от върха на стените ѝ се открива чудесна панорамна панорама. Определено е една от желаните забележителности за посещаване в региона – не пропускай!
3. Баба Вида
(напълно непокътната, X в. – Област Видин)Далеч-далеч в Северозапада, навръх самия бряг на Дунава, живял в миналото състоятелен човек – татко на три дъщери. Вида – най-малката от тях, решила да не се омъжва, защото станала очевидец на несполучливите бракове на по-големите си сестри. Затова си построила палат и се отделила от света в него. Това е легендата, която се носи за построяването на изцяло непокътнатата средновековна българска цитадела – Баба Вида.
Всъщност в основите ѝ стоят камъните на античния град Бонония. Според историците крепостта се е трансформирала в български палат по времето на Второто българско царство. Била е населявана от предпоследния български цар – Иван Страцимир, преди България да падне под Османска власт.
Самата цитадела е била доста добре предпазена – към нея има ров, който се е пълнил с вода от Дунав. За да се влезе в нея е бил спускан преносим мост. Разполагала е с 11 кули – 10 наблюдателни и една, охраняваща моста. Към момента за посещаване от туристи са отворени две от кулите. Запазени са също и уреди за мъчения от Средновековието към пандиза на Баба Вида. Там също се позволяват гости, които не пропущат да е снимат с фигурите на главорез и пандизчия. А ти въображаемо редиш ли се към този момент за фотография?
4. Траянови врата
(частично непокътната, III в. – Област София)Името на тази цитадела се свързва най-много с едно от великите превеси, които цар Самуил съумява да вземе над византийската войска. През 986 година българските войни нанасят такова проваляне над войската на Василий II, че самият император побягва, едвам избавил се, към Константинопол. До края на Първата българска страна от тази стратегическа точка нашата войска връща назад в рамките на страната ни обилни територии. Което от своя страна прави крепостта Траяново врата с огромно значение за историческото ни развиване.
Относно самата цитадела – има съвсем правоъгълна форма и разполага с 6 входа. Централният е ограден с 2 кули – по една от всяка страна. Точно тези високи сгради са отличителната линия на крепостта – имат петоъгълна форма, което е изключителна необичайност за военната архитектура по нашите земи.
Друго любопитно е, че Траянови врата е разполагала със прийом за снабдяване на вода при положение на дълготрайна блокада. Имало е прокопан към 60-метров тунел (за страдание в този момент може да бъде забелязан единствено изходът му от към крепостта), който е достигал до оборудване, цялостно с вода.
Останалите забавни обстоятелства към историческата постройка може да научите, като отидете на място – въпреки всичко е едвам на 65 км от София и 70 км от Пловдив. Една чудесна концепция за уикенд разходка, комбинирана с обогатяване на историческите знания.
5. Калиакра
(частично непокътната, IV в. – Област Добрич)На североизточното ни Черноморие има една забележителна цитадела, ситуирана на 12 км от Каварна, наоколо до с. Българево. Първо наричана „ Терзис “ от тракийското племе, което я е обитавало през IV в. пр.Хр., а през късната древност – „ Акре Кастериум “, в наши дни я знаем като „ Калиакра “ – „ Добър нос “ (от гръцки).
Най-големият си подем крепостта доближава по време на ръководството на Балик и Добротица, когато се явява столица на Карвунското княжество. От този исторически интервал са и най-запазените остатъци на крепостта. Историята ѝ и всички съпътстващи я артефакти, открити при разкопките, са изложени в дребен музей на територията на обекта.
Естествено и тази историческа цитадела е обгърната в секрети и мистични истории, които се описват. Една от тях е, че по време на Османското иго, когато нашествениците съумели да завладеят всички близки селища, взели младите девойки от тях. Щели да ги дадат като премия на най-изявените си войни. Момичетата обаче не желали да бъде пожертвана по този начин тяхната младост и решили да сложат сами завършек на живота си. Сплели косите си, с цел да не може някоя от тях да се откаже и групово скочили от скалата в прегръдките на морето.
Друга легенда споделя, че мощно вдадената в морето форма на полуострова се дължи на обстоятелството, че Бог желал да удължи пътя на Св. Николай, който бягал от преследващите го турци. Това по този начин и не могло да стане – бил хванат и посечен. Сега на лобното му място има построен параклис. Останалите истории може да научите от локалните хора – извънредно приятни и отзивчиви. Включи ли към този момент крепостта като обект за посещаване през лятната отпуска?
6. Ловешка цитадела
(частично непокътната, IX-X в. – Област Ловеч)В северната част на Предбалкана, извисяваща се достолепно на хълма Хисарлъка, на самия бряг на река Осъм, е ситуирана една от най-значимите за времето си замъци – Ловешката. Нейното главно предопределение е било за подсилване на отбраната на столицата по това време – Велико Търново.
Възникването на крепостта датира по времето на Първото българско царство. А своя максимален подем градът Ловеч реализира в интервала XIII–XIV в. Тогава се явява като главен търговски и нравствен център в региона. Именно там през 1187 година войските отпред с братята Асен и Петър съумяват да отхвърлен нападението от страна на византийския император Исак II Ангел. Тази победа е документирана с подписването на Ловешкия кротичък контракт, посредством който Византия признава Второто българско царство – възвръща се след 167 години византийска власт!
В резюме ще кажем, че тази цитадела се оказва една от значимите в историята ни и си заслужава да отделиш време да я посетиш, в случай че към момента не си.
7. Овеч
(частично непокътната, IV в. – Област Варна)В непосредственост до град Провадия, близо до Варна, се намира цитадела, в миналото населявана от траки, римляни, византийци, българи и турци. За българите името ѝ е Овеч, турците я назовават Таш хисар, само че най-първото ѝ наименование, както византийците са ѝ казвали, е Проват.
Крепостта е свързвана най-вече с ръководството на цар Ивайло, с похода на граф Амедий VI Савойски и похода на полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик). Крепостта е доста добре непокътната и реставрирана. Разполага с три входа, като източният е стръмен и с изсечени в скалата стълби – подобен, какъвто е бил истинският му тип. От запад пък входът е откъм града и е с вито стълбище. Главният вход е северният.
В интервала XII–XIV в. крепостта е в разцвета си. Утвърждава се като главен стопански, набожен, боен и административен център за района. На територията на историческия обект могат да бъдат видени още говорещият бунар, бездънен 79 м., митрополитската черква, кула с „ дяволска пътечка “, рицарският затвор. А за феновете на природата – по продължението на цялата цитадела има невероятни гледки към град Провадия, които те подканят да спреш за минутка и да им се полюбуваш. Идеално предложение за разходка в почивен ден, в случай че живееш в региона.
8. Перистера
(частично непокътната, IV в. – Област Пазарджик)На хълма Света Петка, тъкмо над град Пещера, се извисява крепостта „ Перистера “, съхраняваща история от няколко столетия. В центъра на цитаделата в крепостта, се намира голям камък, с формата на гълъб. Може би отсам идва и името на крепостта – „ гълъб “.
Уникалното за крепостта Перистера са двете кули от общо шестте на територията ѝ, които за самобитни еднокорабни църкви. Историческия обект предлага на вниманието на посетителите си и няколко музейни пространства, прелестни панорамни гледки от върховете на кулите, както и няколко беседки из дворното пространство – да може умерено човек да поседне и да се потопи в атмосферата.
Много приятна алтернатива за уикенд туризъм – предлагаме ти я с две ръце!
9. Шуменска цитадела
(частично непокътната, XII в.пр.Хр. – Област Шумен)Една от най-древните и значими през вековете замъци на територията на България – това е Шуменската цитадела. Неколкократно разрушавана, а по-късно възстановявана, тя е била интензивно употребена до 1444 година Била е от извънредно стратегическо и военно значение по време на Първото и Второто българско царство.
От една страна поради близостта си до българските столици Плиска и Преслав, а от друга – заради значимата икономическа роля на град Шумен, който се е оформил като административен център. Въпреки множеството археологически находки, открити на територията на крепостта (монети, сечива от бита, накити), най-силно туристите се впечатляват (първо) от размерите на крепостта и (второ) от реставрираната кула, от която се разкрива приказна панорама към съвсем цялото Шуменско плато.
Една от най-важните находки открита там, е надписът, който удостоверява посещаване от цар Иван Шишман. В него за първи път се загатва за обитаемо място с името Шумен. Събираща в укрепителните си стени история най-малко от 6 разнообразни каменни пласта, Шуменската цитадела несъмнено заслужава да ѝ бъде отделено време за посещаване. А по кое време – зависи единствено от теб.
10. Самуилова цитадела
(частично непокътната, X в. – Област Благоевград)Чувал си злокобната история от 1014 година за ослепените Самуилови бойци, на които на всеки 100 се пада по един едноок, който да ги води назад по пътя на срама от покушението в борбата с византийците. При типа на тази панорама сърцето на цар Самуил стопира на място. Това се случва точно в Самуиловата цитадела. Но не тази край Петрич, където в никакъв случай не е имало сходна постройка. А завършек на 3 км от границата с Македония – в подножието на планина Беласица, на брега на река Струмешница.
Разположена на не доста високия рид Куфалница, в подножието му има бронзова скулптура на цар Самуил в цялостен растеж и неговите слепи бойци. В музейната част на народен парк – музей „ Самуилова цитадела “ има изложен макет на цялата цитадела – по какъв начин е изглеждала в древността. А в откритите площи има непокътнати землянки, в които са живеели славянското племе струмяни, населявали тези територии още преди Беласишката борба.
По време на разкопките тук са открити две доста скъпи плочи – едната е надгробна и увековечава родителите на Самуил, а другата остава известна като Битолския надпис – дава исторически скъпа информация за крепостта Битоля. Поради всички тези обстоятелства, Самуиловата цитадела се обрисува като един от най-ценните ни исторически обекти в Югозападна България, който е добре да бъде посетен, от колкото се може повече хора. Хубаво е да познаваме предишното си.
Източник: 10te.bg
КОМЕНТАРИ