Учителка От Перник Взриви Системата: Да Преподаваме На Учениците Е Последната Ни Грижа
Трябваше да остана за извънучилищна активност, да провеждам мероприятия, да шетам след учениците си, да пиша протоколи и пояснения за какво съм наказала някой възпитаник, за какво моят клас има купища неизвинени отсъствия и ниски оценки. Разбира се,че за шефа аз съм отговорна. " Виновна " съм поради своята обективност - да доклада неприсъствието на ученика и да му пиша оценката, която действително заслужава. Докато моята колежка е нанизала на своя клас шестици (незаслужено), и получава надлежно потупване по рамото.
Да преподаваме на учениците ни е последната ни грижа в учебно заведение. И не тъй като не желаеме, а тъй като не ни остават физически и душевен сили " да се раздадем ".
А въпреки това съм раздвоена и озадачена. Какво потомство ще възпитаме и ще отгледаме? Деца, които не признават престижи, деца, които не желаят да четат, които си мислят, че в случай че имаш " кинти " не е нужно да си образован и да търпиш оная сврака учителката, дето ти прави забележка да не играеш карти в час и да не си слагаш краката на чина. Деца, чиито родители вместо да им се карат за неприятните им действия и мързел, идват и се карат с учителя за какво ги е санкционирал. Деца, които неизвестно по какъв начин и за какво се озоваха на по-високо равнище в йерархията от учителя си. Деца, на които всичко им е разрешено, тъй като в случай че си тръгнат, учебното заведение ще обеднее с съвсем 2000лв. от бюджета си за възпитаник. Децата-спонсори, на които искаш или не, в прорез със личния си морал би трябвало да им напишеш висока оценка, за това което не знаят и в никакъв случай няма да научат.
И защо е всичко това? За да съществуват постройките за сметка на духовно обезличеното ни поколение?
За какво са ни всичките тези учебни заведения, поглъщащи голям запас за прехрана, откакто в тях учат по-малко от 100 ученика? Що за обучение е това? Що за " равнище "? Няма ли най-сетне всички да се обединят в една сграда-хем да вдигнат равнището на образование, хем да създадат освен това от това да си покрият разхода? За сметка на кой ги пазите тези местенца, уважаеми шефове? За сметка на децата, поради които ви има и поради които ходите по почивки. Достатъчно показателно е когато личните ви деца не учат в учебните заведения, които управлявате. Нима не може да има пет, вместо петдесет учебни заведения, само че тези пет да дават отговор на европейския стандарт? И да имат многообразие от паралелки, да няма умиращи специалности.
Нима не може вместо за поддръжка,част от бюджета да отива за учебни рейсове, които да карат децата до едно учебно заведение? Учителите отново ще преподават, тъй като и в огромно учебно заведение ще има място за тях. И ще имат тласъка и упоритостта за това. Защото едно е да приказваш пред пет деца, друго пред тридесет да вземем за пример. Но не всички ще сте шефове към този момент, нали?
Делегираните бюджети трансфораха учителя в бедняк, който обикаля от врата на врата с цел да търси деца за учебното заведение, в което работи. Вместо да приготви материала, който би трябвало да преподаде за идващия ден. Разликата сред нас и клошарите на процедура е никаква. Никой не желае да бъде преподавател и доста скоро може тази специалност да изчезне. И на кому е нужна откакто децата научават всичко от интернет? Онова място, което е тера инкогнита за болшинството мои сътрудници. Какво ще им дадем повече от това, на какво ще ги научим, откакто те знаят повече от нас? Трябва метод, креативност, би трябвало да им е хубаво в учебно заведение, да идват с готовност и да се усещат потребни.
Децата ни деградират: По виновност на родителите си, които не са им дали обикновено образование, по виновност на учителите си, които не са способни да ги научат и да ги заинтригуват, по виновност на шефовете, които са охлабили примката на дисциплината и са загърбили обикновени правила и полезности. По виновност на обществото ни, което се тресе от битови кавги и няма време да огледа бъдещето. Дори и да стане надали не ликвидиране в учебно заведение, никой няма да бъде изключен. И това децата доста добре го знаят и вършат каквото си желаят, докъдето им разрешава персоналната съвест.
А какъв брой би било по- добре и за самите родители да знаят, че има едно учебно заведение, в което има сигурност и дисциплинираност и от което детето им или ще излезе подготвено или ще бъде изключено. Та нали за това пращаме децата си - да научат нещо, не просто тъй като по този начин би трябвало?
Време е всички да се обединим в името на децата си. Време е да желаеме освен високи заплати, а и коренни промени в системата. Всички: шефове, учители, родители и деца, общество. Защото ние сме длъжници на това потомство, тъй като желаеме те, децата ни, да останат тук и да вдигнат България на крайници. Защото би трябвало всеки за себе си да поеме отговорност. Защото желая да влизам в час и да предам това, което знам и мога, а не да попълням формуляри и да обикалям като брокер в търсене на нови възпитаници и в конкуренция с сътрудниците си. Ние сме един тим, хора и би трябвало да го осъзнаем. Ние, учителите, сме хората на духа и знанието и тъкмо ние би трябвало да кажем, че не всичко опира до пари, че да си преподавател е предопределение. И ние би трябвало да си извоюваме опцията да можем да се почувстваме призвани.
С вяра за по-добро бъдеще: една някогашна учителка от Перник
Tags: ОЩЕ СКАНДАЛИИНТРИГИЛЮТИ ЧУШКИАФЕРИ
Да преподаваме на учениците ни е последната ни грижа в учебно заведение. И не тъй като не желаеме, а тъй като не ни остават физически и душевен сили " да се раздадем ".
А въпреки това съм раздвоена и озадачена. Какво потомство ще възпитаме и ще отгледаме? Деца, които не признават престижи, деца, които не желаят да четат, които си мислят, че в случай че имаш " кинти " не е нужно да си образован и да търпиш оная сврака учителката, дето ти прави забележка да не играеш карти в час и да не си слагаш краката на чина. Деца, чиито родители вместо да им се карат за неприятните им действия и мързел, идват и се карат с учителя за какво ги е санкционирал. Деца, които неизвестно по какъв начин и за какво се озоваха на по-високо равнище в йерархията от учителя си. Деца, на които всичко им е разрешено, тъй като в случай че си тръгнат, учебното заведение ще обеднее с съвсем 2000лв. от бюджета си за възпитаник. Децата-спонсори, на които искаш или не, в прорез със личния си морал би трябвало да им напишеш висока оценка, за това което не знаят и в никакъв случай няма да научат.
И защо е всичко това? За да съществуват постройките за сметка на духовно обезличеното ни поколение?
За какво са ни всичките тези учебни заведения, поглъщащи голям запас за прехрана, откакто в тях учат по-малко от 100 ученика? Що за обучение е това? Що за " равнище "? Няма ли най-сетне всички да се обединят в една сграда-хем да вдигнат равнището на образование, хем да създадат освен това от това да си покрият разхода? За сметка на кой ги пазите тези местенца, уважаеми шефове? За сметка на децата, поради които ви има и поради които ходите по почивки. Достатъчно показателно е когато личните ви деца не учат в учебните заведения, които управлявате. Нима не може да има пет, вместо петдесет учебни заведения, само че тези пет да дават отговор на европейския стандарт? И да имат многообразие от паралелки, да няма умиращи специалности.
Нима не може вместо за поддръжка,част от бюджета да отива за учебни рейсове, които да карат децата до едно учебно заведение? Учителите отново ще преподават, тъй като и в огромно учебно заведение ще има място за тях. И ще имат тласъка и упоритостта за това. Защото едно е да приказваш пред пет деца, друго пред тридесет да вземем за пример. Но не всички ще сте шефове към този момент, нали?
Делегираните бюджети трансфораха учителя в бедняк, който обикаля от врата на врата с цел да търси деца за учебното заведение, в което работи. Вместо да приготви материала, който би трябвало да преподаде за идващия ден. Разликата сред нас и клошарите на процедура е никаква. Никой не желае да бъде преподавател и доста скоро може тази специалност да изчезне. И на кому е нужна откакто децата научават всичко от интернет? Онова място, което е тера инкогнита за болшинството мои сътрудници. Какво ще им дадем повече от това, на какво ще ги научим, откакто те знаят повече от нас? Трябва метод, креативност, би трябвало да им е хубаво в учебно заведение, да идват с готовност и да се усещат потребни.
Децата ни деградират: По виновност на родителите си, които не са им дали обикновено образование, по виновност на учителите си, които не са способни да ги научат и да ги заинтригуват, по виновност на шефовете, които са охлабили примката на дисциплината и са загърбили обикновени правила и полезности. По виновност на обществото ни, което се тресе от битови кавги и няма време да огледа бъдещето. Дори и да стане надали не ликвидиране в учебно заведение, никой няма да бъде изключен. И това децата доста добре го знаят и вършат каквото си желаят, докъдето им разрешава персоналната съвест.
А какъв брой би било по- добре и за самите родители да знаят, че има едно учебно заведение, в което има сигурност и дисциплинираност и от което детето им или ще излезе подготвено или ще бъде изключено. Та нали за това пращаме децата си - да научат нещо, не просто тъй като по този начин би трябвало?
Време е всички да се обединим в името на децата си. Време е да желаеме освен високи заплати, а и коренни промени в системата. Всички: шефове, учители, родители и деца, общество. Защото ние сме длъжници на това потомство, тъй като желаеме те, децата ни, да останат тук и да вдигнат България на крайници. Защото би трябвало всеки за себе си да поеме отговорност. Защото желая да влизам в час и да предам това, което знам и мога, а не да попълням формуляри и да обикалям като брокер в търсене на нови възпитаници и в конкуренция с сътрудниците си. Ние сме един тим, хора и би трябвало да го осъзнаем. Ние, учителите, сме хората на духа и знанието и тъкмо ние би трябвало да кажем, че не всичко опира до пари, че да си преподавател е предопределение. И ние би трябвало да си извоюваме опцията да можем да се почувстваме призвани.
С вяра за по-добро бъдеще: една някогашна учителка от Перник
Tags: ОЩЕ СКАНДАЛИИНТРИГИЛЮТИ ЧУШКИАФЕРИ
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ