Трябва да знаем, че нито един човек не се ражда

Трябва да знаем, че нито един човек не се ражда страшилище. Историята може да резервира най-често неприятните страни на губещия, само че от време на време имаме изключения. Както се случва с Ромел и неговата идеология – въпреки и да е съвършеният военачалник и да се бори на страната на Нацистка Германия, той в никакъв случай не атакува евреи и в никакъв случай не разрешава на неговите бойци да правят такива. Ромел най-сетне е разстрелян в близката гора, откакто не съумява да достави успеха. Историята на Карл Волф не е по-различна. Той се счита за страшилище, миротворец, всеобщ палач и още доста други позитивни черти, които биха могли да се проявят в една война. Обикновено в една война можем да видим, че контакта сред две противников армии не може да се случи.

Ако има такива случаи, то това ще се счита за едно от най-високите изменничества. Една година и половина в сражения, Рудолф Хес се пробва да откри подобен контакт. Вторият, който идва към края на войната, е изработен от Секретен сътрудник военачалник Карл Волф. През май 1941 година германците се приготвят за инвазия в Русия и Хес самичък се качва в Messerschmitt Bf 110 и лети под радара, с цел да стигне до Шотландия. След това скача от самолета покрай имението на рубрика на Хамилтън. Неговият проект е да реализира контакт – двамата са се виждали на Олимпийските игри през 1936 година Именно на тази среща Хес се е опитвал да контракти мирното общуване сред двете страни, като оставя Хитлер да се концентрира на изток, вместо на запад. С идването си, Хес не е посрещнат като избавител, а като изменник и като човек, който никой не познава. Самият граф даже не си спомня, че в миналото го е виждал.

По това време обаче всички се надяват на помирение и индивидът, който идва при тях, предлага същото. Хес показва своята концепция и е подготвен да договаря с Хитлер, единствено и единствено да няма война. Англичаните вършат контакт и схващат, че Хес е работил самичък и няма по какъв начин да бъде меродавен източник. Хитлер въпреки това е повече от гневен за това действие. Англичаните нямат различен избор и изпращат немеца в затвор, само че след време имат някакво състрадание и го изпращат в апартамент, където да живее под домакински арест.

Разбитият аероплан на Хес в Шотландия

Той е първият, който желае мир. Вторият е Волф, който ще изиска същото в последните седмици от войната. От 1943 година е забелязал, че неговите командири в Италия, някои от най-хубавите в Райха, не виждат смисъл от войната. Като пълководец на войска с изключителна купа SS-Obergruppenfuhrer и военачалник на Waffen SS – най-високата позиция в армията – няма толкоз доста военна мощ, колкото негови сътрудници, които командват към 3/4 от милионната войска с бойци, моряци и водачи. Волф може да употребява единствено своята нацистка политическа мощ.

Неговата задача е да води борби с партизаните и има под командването си към 160 000 боеца, в това число задгранични доброволци. Партизанската война не е толкоз жестока, колкото се оказва Източния фронт. Към известните сили има и към 65 000 германци, които работят в полицията и преследват врагове на Райха, поддържа затвори и концентрационни лагери, както и още доста други. Към февруари 1945 година съдружниците съумяват да изтласкат към 4.5 от италианския бутуш. Немците държат позициите едвам и на Юг от Болония към момента съумяват да спрат нападението. Навсякъде другаде, обстановката в Германия продълава да се утежнява. Последният опит за обръщането на войната в борбата за Ардените се проваля. Съюзниците идват от запад и са на път да преминат река Рейн към март.

На изток руснаците към този момент са съумели да пречупят немската военна машина и не престават своя поход напред. Скоро ще се намират на към 100 километра от Берлин. Волф следи всичко това и не вижда какво може да направи. По време на Първата Световна война е бил офицер, само че в никакъв случай не може да се счита за професионален боец. Дори и това е задоволително, с цел да види, че войната е към своя край. Каквато и да е идната опозиция, възможностите му за победа са нулеви. Следователно, като човек с висока позиция, той също не схваща за какво би трябвало да се покачват жертвите. Според него още през 1944 година е било редно да се постави край. През същия февруари, той насочва своето предложение на офицерите под своето командване – полковник Юджийн Долман и капитан Гуидо Цимер, които носят своите черни SS униформи. С тяхна помощ съумяват да открият шведското разузнаване и да изискат контакт с врага. Швейцарците откриват господин Дюлс от офиса на стратегическите служби, чиято база е позиционирана в столицата Берн. 52-годишният посланик е и юрист от Уолстрийт и постоянно се занимава с огромни американски и европейски компании.

Karl Wolff, SS-Gruppenführer

По това време Дюлс открива, че разузнаването е надалеч, по-вълнуващо и прочувствено и няма нищо срещу да знае повече за интервенциите на Хитлер. Когато идва поканата от Волф, той незабавно е подготвен да се срещне със Цимерман и Долман на швейцарска територия, където двете линии могат да приказват свободно. За да има гаранция, че връзките са съществени, немските офицери би трябвало да дойдат с Феручио Пари – един от арестуваните италиански партизани, който сега е пандизчия в един от лагерите. На 8 март немските делегати идват до границата, водят италианеца, а един от хората е персонално Волф. С слагането на картите на масата, немският военачалник незабавно излага мнението на Хес и папа Пий XII, които също ще одобряват концепцията за мир, освен това настъпването му съвсем незабавно. Използването на Хес е доста специфична стъпка – двамата с Волф се познават и той ще може да удостовери с кого се води диалога.

През май 1944 година Хес е бил на визита при папата, с цел да приказва също за мир. Волф акцентира и настояването на папата, който също желае освобождението на пандизчии. В подмяна получава писма, които подсказват, че папата също е видял положителното в него. Проблемът е, че никой няма толкоз доста информация. Американците имат досие с дължината на един параграв във Вашингтон – колкото и да го преглеждат, не знаят нищо с изключение на година на раждане – 1900 година и мястото – Франкфурт. Под главните занимания ще открият, че е бил част от пара- военните гарнизони през Първата Световна война и в този момент работи в SS дивизията на Химлер. Един от документите демонстрира и точния адрес на Волф в Берлин – нищо повече не е известно. Разбира се, в случай че се попитат неговите пандизчии, те ще приказват за изтезания, тормоз и още доста други не толкоз красиви способи за добиване на информация.

В този миг обаче, двете страни разполагат единствено с Волф – не е имало време за инспекция на CV или търсенето на верния претендент, който да дойде с бели гълъби в ръцете. Дюлс се среща с него на 8 март в персоналния си апартамент, който апропо се пробва да открие задоволително. Поради обстоятелството, че нито един американец не би трябвало да се здрависва с немец, Дюлс единствено кимва, само че това не значи, че няма да предложи своя безценен скоч, да пусне музика и да възпламени камината – последното по негова преценка е метод за разпределяне на гостите. Много по-късно ще признае, че Волф е бил хубав мъж, който никога не може да се счита за малоумен. Всички мерки са видяни.

Именно генералът ще показа, че Германия публично губи войната и единственият излаз е просто да се съобщи. Като доста други германци, той също желае най-хубавото за своята страна. Готов е да съобщи своите сили на всяко едно командване, което го изиска, подготвен е да накара Вермахта да последва неговия образец в Италия и даже ще приказва с маршал Алберт Кеселринг, с цел да стартира разоръжаването, което значи, че стотици хиляди бойци ще бъдат пощадени и още толкоз от другата страна. И двамата са на едно мнение и с малко повече връзка е допустимо да се стигне до нужния резултат.

Най-интересното е, че към този миг Волф не желае нищо за себе си. По-късно Дюлс ще го опише пред американците като актуален модел на SS с голяма доза романтизъм. По това време всички страни желаят връзката да продължи, в това число и шеф Уилям Донован от стратегическите служби във Вашингтон. Основната концепция е да се извърши генералното предаване в Северна Италия. За страдание не е толкоз просто, колкото наподобява. Волф стартира да дискутира с Кеселринг – военачалник на Луфтвафе и командващ на сухопътните сили – тъкмо когато същият е подготвен да се съгласи на тази стъпка, Хитлер го отзовава и изпраща на друга задача.

Волф би трябвало да обработва новият военачалник – Хайнрих декор Виетингхоф. За него предаването се оказва непостижима и даже невъзможна задача. Британците изпращат двама от най-хубавите си офицери майор-генерал Терънс Ейри и американецът майор-генерал Лиман Лемнитцер, с цел да оказват помощ в договарянията. Те се срещата с Волф на 19 март. По това време Хитлер и Химлер също схващат за интензивността на Волф, която води до бързото му приканване в Берлин. Трябва да премине през две инспекции. Преди да тръгне, Волф оставя писмо на Дюлс с указания при положение, че бъде задържан от немците. Единствената молба вътре е да бъде запомнен и оневинен по-късно от американците, като прави това не от личен нарцисизъм, а като отбрана за фамилията му, както и за убеждаването на немския народ, че не всичко е било изгубено и сред злодеите се появяват и рационални хора.

Проблемите не идват единствено от страна на Волф. Когато Чърчил и Рузвелт схващат за проектите, те основават една нова интервенция – Изгрев. Сталин не е удивен и даже е подготвен да беснее като параноик, тъй като за следващ път американци и англичани работят зад тила му. Рузвелт умира на 12 април и слага още един кол в колелото. До 20 април – рожденият ден на Хитлер, всички договаряния са били толкоз разрушени, че най-сетне Дюлс получава информация да приключи всички връзки в Волф и армиите да продължат своето стълкновение до цялостна победа. Никой повече няма да чака германците в Италия и самият Сталин желае да продължи борбата – той има свои лични проекти. Това не пречи на Волф да продължи да договаря с новия военачалник в Италия.

След съществени договаряния, двамата най-сетне стигат до заключението, че по този начин в действителност е редно. Малко по-късно немски партизани съумяват да стигнат до позициите на Волф. Неговата вила в Северна Италия е обградена. По това време партизаните желаят да леят кръв, само че Дюлс продължава да твърди, че желае този човек жив. Дори провежда формалните швейцарски сили да се заемат с неговото освобождение. Капитани от SS оказват помощ за откарването му до границата с Швейцария. Именно тогава немецът за първи път ще подаде ръка, с цел да я стисне за признателност, че е бил пощаден. С идването на Волф в неутрална зона, той приготвя двете заповеди за предаване – едната идва като немски военачалник, а другата като пълководец на SS. Пълното предаване се случва на 29 април – един ден преди Хитлер да се самоубие в своя бункер. По това време руските бойци са подготвени да го завладяват.

Прекратяването на огъня се случва на 2-ри май и след няколко дни се следва цялостното предаване на 8 май. Това значи, че цялостната капитулация в Италия е можела да отнеме повече от месец-два, преди да се стигне до цялостно изкривяване. Волф прекарва времето си в квартира в ренесансов замък в Болцано. Останалите фрагменти на Вермахта са изпратени в не толкоз първокласна квартира, само че най-малко е задоволително предпазена от близките планини. След като борбата завършва, Волф продължава да прекарва времето си в отмора – последните месеци са били извънредно тежки за него. След като главните врагове са мъртви, той най-сетне има опция да потърси фамилията си. На 9 май изпраща фотография, с цел да покаже къде се намира и каква е ситуацията при него.

На 13 май чества своя 45-и рожден ден, като се облича в формалната си униформа, посреща своите сътрудници и екипът, който е съумял да помогне за прекъсването на войната. Докато честват рождения ден, американски камиони влизат в двореца. Военна полиция с бели каски арестува немеца, както и неговото семейство, което е съумяло да стигне при него за празника. Това надалеч няма да е първият път, когато американците го предават. Изпратен е в лагер дружно с сътрудниците си. След гибелта на Химлер на 23 май, Волф публично се трансформира в най-високия сан в SS. Освен това пък е оказал помощ за мира в Италия, договорил е другарски връзки с американците, освен това благодарение на Дюлс.

Никой обаче не знае какво да прави с него. Ако го изправят пред боен арбитражен съд, каква роля би трябвало да заема той? Подсъдим или очевидец? По това време пандизчията е подготвен да играе и двете функции. Съдейства при всички типове разпити, по-късно твърди, че е подготвен да получи присъда за осъществените закононарушения като част от SS. Готов е да удостовери, че това е престъпна организация. Американците вземат решение, че е психологично болен и оферират трета опция – да го изпратят в лудница за няколко месеца през 1946 година Разказват, че Волф вярвал в еврейски демони, които го преследвали и с неналичието на всевъзможни медицински картони, просто трябвало да обезпечат някакво лекуване.

Според самия военачалник, цялата работа била обвързана със скриването му за няколко месеца от трибунала. След освобождението му излиза наяве, че още веднъж ще бъде третиран като военнопленник и ще бъде съден за всички осъществени несгоди. В Нюрнберг съумява да открие и съдружници като военачалник Лемнитцер и Алън Дюлс, които приказват за неговото мъжество и предпочитание да спре войната. Въпреки всички обвинявания, генералът е освободен и живее към 13 години като свободен жител на Западна Германия. След това още веднъж се връща в армията като консултант. През 1961 година е делото на Адолф Айхман и като SS офицер, той споделя за организирането на Холокоста, както и всички други налични закононарушения. Немските управляващи още веднъж отварят досието на Волф. Там се разкриват всички налични данни, които могат да оказват помощ за присъда. Според информацията, Волф е оказал помощ за превозването на 300 000 полски евреи към Треблинка.

Обяснението му е, че няма визия за протичащото се и не е знаел за Холокоста до март 1945 година Това обаче не е обезпечено, изключително откакто е бил непосредствен точно с Химлер. Ерикх декор дем Бакх-Целевски ще изясни, че няма късмет Волф да знае за окончателното решение, откакто двамата се срещат в болница. Ерикх е бил изпратен там, откакто схванал, че неговият другар е получил нервна рецесия след избиването на евреите. Дори тогава Волф не е знаел какво се случва, а и Ерикх в никакъв случай не е споделил. Волф не съумява да завоюва благосклонностите на съдията и е изпратен да прекара 15 години в затвор.

Дори и там продължава да бъде един от най-хубавите пандизчии, представяйки безспорен модел на държание. Освен това се радва на тогавашните привилегии на Третия Райх, тъй като на първо място е боец, който избавя животи, освен това доста повече, в сравнение с са налични в присъдата му. През 1971 година немският военачалник е покосен от сърдечен удар. Освободен е за лекуване от пандиза, като обаче по-късно би трябвало да остане под домакински арест. В последните си няколко години ще работи върху съставянето на дневниците на Хитлер, а по-късно ще помогне на публицисти да открият Клаус Барби и Уолтър Рауф. Извикан е още веднъж да участва на дело като очевидец за закононарушенията на Райха, само че отхвърля. На 17 юли 1984 година неговото положение се утежнява и той умира в болница в Розенхайм.

До през днешния ден остава една от най-противоречивите фигури в историята, като човек, който има своите заслуги и участия в закононарушения против човечеството, само че и в същото време като персона, която няма по какъв начин да отговори за основаването на