Докато испанските фенове празнуваха победата на своя отбор над Англия във финала на Световната купа за жени на стадион „Австралия“ в Сидни, телевизионните камери уловиха забележителен момент.
Испанската играчка Ona Batlle спря празненствата, за да утеши своята английска опонентка и съотборничка от FC Barcelona Femení Луси Бронз.
Този акт на доброта и съпричастност не беше изключителен. Това беше по-скоро кулминацията на поредица от подобни събития, които отразяваха позитивния дух на турнира.
В друг емоционален момент по време на груповата фаза, след като Ямайка завърши наравно с Бразилия в тежка категория, ямайската играчка Хадиджа Шоу отиде при бразилската ветеранка Марта и я прегърна. Шоу й каза, че тя е вдъхновение за нея и за много млади момичета в Карибите и по света.
Уважението, другарството и честната игра определят турнира, който се превърна и в място за продължаваща борба за равни възможности и разнообразие в спорта.
Два милиарда души се включиха, за да гледат Световното първенство за жени през 2023 г., което почти удвои аудиторията му отпреди четири години – което дава на футболистките още един аргумент в борбата им за равно заплащане.
Дори скандалът, който помрачи края на турнира – предизвикан от президента на испанския футбол Луис Рубиалес, който насилствено целуна играча Джени Ермосо – отразява нарастващата солидарност в борбата срещу сексизма и злоупотребата с власт в испанския футбол.
Испанският национален отбор отказа да играе, докато Рубиалес не подаде оставка; те бяха подкрепени от десетки футболни служители, фенове, испанското правителство и дори ФИФА, която го отстрани за 90 дни.
За мен и много други фенове Световното първенство за жени издигна футбола във време, когато грозната, насилствена страна на този спорт все повече надига глава, особено в Европа.
На 7 август, само две седмици преди финала на Световното първенство, убийството на гръцки футболен фен преди квалификационен мач от Шампионската лига ни шокира тук, в Гърция. Фенове на хърватския ФК Динамо Загреб нападнаха фенове на АЕК пред техния стадион в Атина. В резултат на това 29-годишният Михалис Кацурис беше смъртоносно намушкан и близо дузина други бяха ранени.
Трагичната смърт отразява насилствена субкултура в европейския футбол, подхранвана от крайнодесни идеологии, вътрешна политика и съперничество между фенските групи. Тази токсична смес разпространява насилие и води до смъртоносни сблъсъци, тъй като местните власти често предприемат действия едва след като се случат трагедии.
Разбира се, инцидентите с насилие, свързани с футбола, не са нещо ново. Хулиганството е трайна характеристика на спорта през цялата му история. Но през последните години крайната десница все повече прониква сред фенските бази, създавайки мрежи от екстремистки фенски организации и предизвиквайки насилие и омраза по трибуните.
Популярността на крайнодесните идеологии даде възможност за набиране на фенове от политически партии и движения за политическа мобилизация и популяризиране на ултранационалистически идеи и исторически ревизионизъм.
Ултрасите на Динамо Загреб, известни като Bad Blue Boys, са такъв пример. Те са възприели крайнодесни идеи, като често ги демонстрират на мачове. Те наложиха многократни наказания на своя отбор от УЕФА за расистко и хомофобско поведение на трибуните.
Bad Blue Boys също така не се отклониха от показването на нацистки символи и възприемането на разкази, популяризирани от хърватски крайнодесни групи, които се стремят да реабилитират фашисткото движение на Усташите, управлявало Хърватия по време на Втората световна война.
През 2019 г. те бяха видени да маршируват по улиците на Милано, отправяйки нацистки поздрави, преди мача между Динамо Загреб и Милан.
През 2020 г., по време на събиране на фен групата в Загреб, някои членове изложиха транспарант с надпис „Ще прецакаме сръбските жени и деца“, което доведе до арестите им от хърватските власти.
Този тип поведение отразява разкази за войните в Югославия, които се използват от крайната десница за разпалване на омраза и регионално напрежение за политическа изгода.
Въпреки че в рамките на този ултранационалистичен образ гърците може да изглеждат малко вероятен враг за хърватските фенове, атаката в Атина по-рано този месец не беше съвпадение. Проникването на крайната десница в европейския футбол добави още един политически слой на конфронтация между фен клубовете, противопоставяйки онези, които се възприемат като „ултранационалисти“, срещу онези, които поддържат леви идеи.
Много от феновете на АЕК са част от антифашисткото движение в Гърция; това ги изправи срещу крайнодесните фенове на Динамо Загреб. Напрежението се подхранва допълнително от факта, че Bad Blue Boys са се сближили с крайнодесни елементи в рамките на фен базата на съперника на AEK, Панатинайкос.
Гръцкият футбол също стана свидетел на проникване на крайнодесни групи, особено Златна зора. Един от неговите членове, Илиас Панайотарос, който преди беше член на Mad Boys, фен група на Панатинайкос, стана лидер на крайнодесните ултраси, известни като Синята армия, които подкрепяха гръцкия национален отбор през 2000-те години. Те бяха свързани с вече забранената Златна зора, открито изразявайки неонацистки настроения и атакувайки имигрантите.
Тази инструментализация на футбола като инструмент в крайнодясната политика и историческия ревизионизъм не само подхранва смъртоносно насилие, но и внася омраза, разделение и токсичност в спорта. Трябва да има международно усилие за изкореняване на такива вредни идеологии от трибуните.
След смъртта на гръцки фен гръцкият премиер Кириакос Мицотакис се срещна с президента на УЕФА Александър Чеферин и собствениците на четирите най-големи клуба в Гърция, за да обсъдят мерки за справяне с организираното насилие.
УЕФА реши да забрани на всички фенове на Динамо Загреб да играят мачове извън Хърватия за сезон 2023-2024, докато гръцките клубове обявиха, че ще поставят фен организациите на по-строга каишка. Панатинайкос дори отмени участието си в турнир, организиран от Динамо Загреб през септември.
Но това далеч не е достатъчно. Подобни обещания за по-строг контрол върху екстремистките фен групи бяха давани и в миналото, но без резултат. Трябва да се положат усилия на местно ниво за изкореняване на насилствените идеологии от трибуните. Прогресивните политически групи и организациите на гражданското общество трябва да си подадат ръка и да се стремят да насърчават толерантността, включването и приемането на различията сред феновете и фенските групи.
Самите футболни клубове трябва да образоват и информират по-младите поколения за прогресивните корени на играта и да провеждат редовни кампании срещу омразата. Те не трябва да проявяват никаква толерантност към престъпното поведение, включително реч на омразата, реабилитация на фашистки идеологии или насилие.
В продължение на десетилетия футболът дава надежда и радост на бедните и в неравностойно положение – от бежанци до хора с увреждания, малцинства и други маргинализирани групи. Осигурява приобщаване и толерантност, социална мобилност и егалитаризъм. Това са ценностите, към които трябва да се стремим във футбола. Те трябва да станат синоним на красивата игра и трябва да бъдат прегърнати от фен клубовете.
Световното първенство за жени показа, че това е възможно, че футболът може да бъде свързан с празнуване на спортния дух, преместване на граници, като същевременно уважава опонентите, повдигане на маргинализираните хора и насърчаване на единството и разнообразието пред разрушителните идеологии.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
