Трябва да се внимава с инвестициите в имоти. Най-честата причина

Трябва да се внимава с вложенията в парцели. Най-честата причина да се губят пари – като инвестираш в нещо по прочувствени, а не по рационални подбуди. Щом стоката се търгува, цената ѝ се трансформира.

Германия е четвъртата най-голяма стопанска система в света след Съединени американски щати, Китай и Япония (в този ред). Бидейки най-голямата стопанска система в Европа, постоянно Германия бива оприличавана на мотора на европейската икономическа машина. В този смисъл не е без значение какво се случва там, тъй като то неизбежно въздейства на всички по веригата. В последната година Германия е в доста комплицирана обстановка, която с всеки ден става все по-сложна и по-сложна. Вдигането на лихвите от страна на Европейската централна банка заби най-големия гвоздей. В нуждата си да овладее инфлацията в еврозоната, ЕЦБ подвигна лихвите до тавана.
А там първата жертва е имотния пазар.
Имотите съставляват седем на 100 от Брутният вътрешен продукт на Германия и имат значително значение за банковия бранш, логистиката и редица други производства директно или индиректно свързани със строителството. Не е за подценяване протичащото се в бранша. А какво се случва? Нещо просто, само че с големи евентуални последствия. В момента обстановката е такава –
имотният пазар в Германия лети с главата надолу към дъно, което не е виждано от десетилетия.
За второто тримесечие на предходната година цените са паднали с 10 на 100, което е най-големият спад от 2000-та година насам. Данните за останалия интервал до края на годината ще са по-лоши. На процедура няма търсене на парцели, но съвсем никакво търсене няма. Което принуждава строители и вложители да понижат цените стремително, с цел да съумеят въпреки всичко да си продадат стоката.

Всичко това иде да каже нещо доста просто –
вложенията в недвижими парцели не са Светия Граал,
както ги третират мнозина. „ Цените на парцелите в никакъв случай не падат “. „ Имотите са сигурна инвестиция “. „ Ще си купя парцел, тъй като там парите ми са обезпечени “. Всички сме чували тези заклинания, които имат по-скоро психически и прочувствен пиедестал, в сравнение с са основани на действителността. Истината е, че имотният пазар, като всички други пазари, носи риск. Да, в търговията с други артикули рисковете несъмнено са по-големи, а променливите повече, само че това не значи, че няма риск в парцелите.  Когато хората могат да си разрешат да теглят евтини заеми, а банките подтикват такова държание, тогава парцелите порастват. Когато това се промени, парцелите се срутват. С други думи
имотният бизнес е повече въпрос в областта на финансите,
в сравнение с е бизнес подвластен от действителната стопанска система.

Масовият американец влага в борсата, всеобщият българин в недвижими парцели. Проблемът е, че когато към 85 на 100 от българите имат лично жилище, а считаният за най-предпочитан капиталов инструмент са парцелите, това поражда огромни рискове от надуване на балон. Затова дано някои азбучни истини да си кажем. Това са все обстоятелства, които всеки, който е имал допир до вложения, ще може да удостовери. Проблемът е, че към парцелите погледът рядко е неутрален, а хората постоянно си влагат парите там, водени от желанието да ги запазят. Което е най-честата причина да се губят пари – като инвестираш в нещо по прочувствени, а не по рационални подбуди.

Първо,
няма стока, чиято цена да не се трансформира.
А парцелите са тъкмо това – стока. Вещ. Щом стоката се търгува, цената u се трансформира. Понякога ще е нагоре, от време на време ще е надолу, аргументите за придвижването u са доста, само че в никакъв случай стоката не е статична или единствено във възходящ/низходящ тренд. Когато човек реши, че един пазар е „ обезпечен “, той постоянно намира по какъв начин да ти сервира изненада. Може да изкараш пари, до момента в който изненадата пристигна, само че това не значи, че тя не те дебне зад ъгъла. Всеки пазар е жертван на флуктуации, както и на превръщане на тренда.

Второ, няма такова нещо като „ сигурна “ инвестиция. Това е дървено желязо. Инвестицията е по формулировка par excellence рискова. Има по-малко рискови, повече рискови, доста рискови, само че безрискови няма.
Щом правиш нещо с парите си, постоянно има риск да ги загубиш.
Дори и нищо да не ги правиш, отново може да ги изяде инфлацията. Мнозина помнят с горчилка по какъв начин бяха занулени спестяванията на стотици хиляди хора по време на Виденовата хиперинфлация. Парите постоянно могат да отлетят и да се изгубят. Сигурност няма, това е заблуда.

Единственият сигурен и обезпечен метод да няма риск да си загубиш парите е да нямаш пари изобщо. Което бързо се случва, когато „ инвестираш “ в неща, от които не разбираш. Купуването на парцел за да си „ запазиш парите “ е нонсенс. В момента, в който си изхарчиш парите, с цел да си купиш нещо – парцел, кола, дъвка – към този момент си си рискувал парите, няма ги да работиш и разполагаш с тях. Имаш инвестиция, само че кеш към този момент нямаш. Тази инвестиция може да е печеливша, може да е губеща, само че тя към този момент си живее личен живот и твоя надзор върху нея постоянно е най-малък.

Трето и най-важно – когато си болен и имаш потребност от лекуване, отиваш на доктор и искаш той да е експерт. Когато ти се счупи колата, отиваш на автомонтьор и искаш той да е експерт. Не ставаш самичък доктор или автомонтьор, с цел да си решиш създалия се проблем. Но в същото време, когато си харчиш парите си подготвен да го правиш без да си експерт. Каква е логиката? Наличието на активи (финансови и други) е тип проблем, който може да се реши добре, може да се реши и зле.

Инвестициите имат за съществена цел да запазят и усилват благосъстоянието на вложителите. Но това е цел и в никакъв случай не е обезпечено нейното реализиране. Затова, когато се вършат вложения, би трябвало да се подхожда отговорно. Не прочувствено, не ирационално, не импулсивно. У нас нямаме просвета по вложение, а капиталовите компании са малко и не се употребяват с необятни потребителски бази, просто тъй като у нас всеки си мисли, че схваща от тази работа и тя е елементарна и лесна. Това е рецепта за провал. Дано ни се размине немският сюжет, само че едно е ясно – в вложенията в парцели, като във всички други вложения, има опасности и би трябвало да се внимава. Гаранции няма.