Трябва да се вдигнат и местните данъци и таксиСпекулата в

Трябва да се вдигнат и локалните налози и такси

Спекулата в интервала преди и след влизането на България в еврозоната, размерът на бюджетния недостиг през 2025 година и съставянето на Бюджет 2026 година са трите горещи финансови тематики на новия политически сезон, който започва през септември. Това съобщи ръководителят на Фискалния съвет и някогашен министър на финансите Симеон Дянков.

Първата тематика ще мине под знака на спекулата по време на влизането ни в еврозоната. „ Правителството и Народното събрание одобриха няколко закона и редица ограничения за бистрота в ценообразуването на комерсиалните вериги. Там се концентрира много политическа сила и този развой ще продължи в идващите месеци и началото на 2026 година “, уточни Дянков, който не изключи появяването на далавера в някои браншове и при някои обособени артикули, само че се надява, че държавното управление на премиера Росен Желязков ще се оправи с това.

„ Основната тематика не е спекулата, а общото нарастване на инфлацията или по този начин наречената пълзяща инфлация, която се получава в последните няколко месеци в България. Тази пълзяща инфлация няма нищо общо със спекулата и влизането в еврозоната, а с внезапното увеличение на административните разноски в обособени министерства, като Министерството на вътрешните работи и Министерството на защитата. Като цяло административните разноски ще отидат към 46% през 2025 година, а естественото в България за последните 10 години са 36-37% “, изясни Дянков и добави, че е доста значимо жителите да вършат разлика сред далавера и инфлация.

Втората гореща тематика е обвързвана с какъв бюджетен недостиг ще приключим през 2025 година Финансовата статистика от последните 10-15 години демонстрира, че до август бюджетът постоянно е на остатък, а не в недостиг. „ Това е по този начин, тъй като налозите на физическите лица влизат в бюджета, а преди този момент влиза и Данък добавена стойност. Лятото също е мощно откъм данъчни приходи поради туризма и селското стопанство “, уточни Дянков.

Тази година обаче ние към този момент имаме сериозен недостиг през юни, а предстоят зимните месеци, когато се вършат по-големи разноски поради инфраструктурата и обществените заплащания. „ Очаквам през септември опозицията и анализаторите да издигнат въпроса за бюджетния недостиг. Колко е действителният и дали държавното управление ще вземе ограничения за неговото възпиране “, сподели Дянков. В тази посока той е скептично надъхан, тъй като става дума за необятна коалиция, а тя по принцип мъчно прави съкращения на разноските. Той е безапелационен, че този въпрос би трябвало да се повдигне още през септември, тъй като през октомври, когато ще се приема бюджетът за идната година ще е късно. „ Няма по какъв начин за два месеца да се вземат кой знае какви строги решения “.

Третата тематика е бюджетът за 2026 година

„ Това че сме с по-висок недостиг през 2025 година, че бяхме на ръба през 2024 година и действително президентът Доналд Тръмп ни оказа помощ да влезем в еврозоната и някои от дефицитните ни разноски да се броят за изключителни, е в действителност част от фискалната политика, която се води към този момент 5 години. Реално още от 2021 година, по времето на първото посещение на Асен Василев в Министерството на финансите се стартира с това, че 3% недостиг е обикновено, а не уравновесен бюджет, към който би трябвало да се стреми страната. Когато си на 3% недостиг ти елементарно можеш да го минеш с някои изключителни разноски за защита “, изясни Дянков.

Той се притеснява, че съставянето на бюджета за 2026 година от една страна ще бъде „ един голям цирк “ поради държанието на някои опозиционни партии, които ще го употребяват за всевъзможни други неща, само че и доста „ сериозна тематика за България, тъй като към този момент 5 години ние трупаме сериозен недостиг “. Неговото редуциране за една година е невероятно даже и от подобен сериозен финансов министър, какъвто е Теменужка Петкова.

Така на дневен ред излиза въпросът от кое място да се намерят спомагателните доходи. В тази връзка Симеон Дянков счита, че увеличението на някои налози в Бюджет 2026 е неизбежно. „ Разбира се държавното управление незабавно ще каже, че никога не желае да подвига налозите. Само че на тях им следва първо да излезе истината за недостига, която оставаше на назад във времето поради влизането в еврозоната. И другото са разноските за защита. През идващото десетилетие би трябвало да ги увеличим от днешните 2% до 5%, което прави 10 милиарда лв. всяка година в допълнение за защита “, сподели той и добави, че тези разноски би трябвало да се покрият от някакви спомагателни доходи.

Откъде ще дойдат приходите?

Според Дянков държавното управление ще се опита да не усилва налозите, а да вдигне събираемостта, както направи в Бюджет 2025. Той обаче уточни, че в него бяха заложени „ безусловно нереалистични прогнози за събираемост “. Например, Данък добавена стойност да се усили с 32%. „ Данните, с които разполагаме към юни, демонстрират, че Данък добавена стойност в действителност се усилва. Това е добре, само че се усилва с 14% приблизително доникъде на годината. Идеята, че той ще се удвои като събираемост, няма по какъв начин това да стане “, безапелационен е ръководителят на Фискалния съвет. Той обърна внимание и на обстоятелството, че другите налози, като корпоративния налог се събират тази година много зле. „ Розовата прогноза за 2025 – сигурно няма да се покрият приходите, а за идната година ще ни трябват още повече пари “, предизвести Дянков.

Той е безапелационен, че предлаганото увеличение на обществените осигуровки на бизнеса и работещите през 2026 и 2027 година с общо 3% е „ най-лошата концепция “, с която може да се излезе.  „ Тя директно удря бизнеса и работещите българи и има най-изкривяващо отношение по отношение на стопанската система. През последните месеци Фискалният съвет излезе с няколко разбора, в които акцентира какъв брой неприятна е тази концепция и че в случай че на държавното управление му трябват повече пари, то би трябвало да ги откри някъде на друго място “, сподели Дянков.

Най-лесният вид за излизане от обстановката е повдигането на Данък добавена стойност на 22%, тъй като този налог се събира най-лесно. „ Той идва от потреблението, не от производството, тъй че е много по-малко изкривяващ налог, в сравнение с обществените осигуровки, за които говорихме. При него събираемостта е над 90% и се събира по-лесно “, посочи някогашният финансов министър. Дянков е песимист, че държавното управление ще го направи, тъй като сходно круто решение мъчно би намерило поддръжка в необятната коалиция, ръководеща страната.

По тази причина би трябвало да се прегледат локалните налози и такси. Подобно нещо е правено няколко пъти, за финален път по време на рецесията през 2011 година

„ Там има три общи тематики. Първата тематика е данъкът върху пазаруването на ново имущество - земи, здания и така нататък Втората тематика е данъкът върху имуществото, което жителите имат. Тези два налога за финален път са актуализирани в 2007 година Третата тематика не е налог, а данъчна основа. Става дума за основата, върху която се прави оценката на самите парцели. Тя е правена за финален път през 2005 година “, съобщи Дянков.

Общините събират като общински локални налози към 0.4-0.5% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който междинното за Европейския съюз е към 2.4%. Дянков предвижда, че повдигането на тези налози също ще бъде доста мъчно, тъй като общините ще кажат, вие ни дайте повече дотации от централния бюджет, не ни товарете нас да събираме повече налози.

От Фискалния съвет са пресметнали, че измененията в локалните налози и данъчната основа ще донесе в допълнение към 3 милиарда лева Тази сума не е толкоз забележителна, колкото би могло да се внесе от Данък добавена стойност, става дума за към % и малко от Брутният вътрешен продукт. 

Той предложи да се направи и разбор на секторите, които печелят най-вече от влизането ни в еврозоната и надлежно в тези браншове да се събира налог свръхпечалба. Конкретно става дума за банките. „ Заслужава си страната да намерения за краткотраен налог свръхпечалба за една-две години. Във Фискалния съвет сме правили разбори, само че имаме различия по въпроса, тъй че излезе разбор от мое име, а не от целия Фискален съвет. В него се показва, че в 14 от 27 страни-членки на Европейски Съюз сега има подобен налог, в това число в най-големите стопански системи - Франция, Германия, Испания, Италия, Нидерландия. Също по този начин съществува и в съвсем всички средноевропейски страни - Чехия, Словакия, Унгария, Полша “, уточни Дянков.

„ Въобще увеличението на налозите ще бъде сложна и борбена тематика, в случай че изобщо стигнат до Народното събрание. Фискалният съвет ще показа през септември и началото на октомври няколко разбора на вниманието на Министерството на финансите, Министерски съвет и Народното събрание. Ще кажем, ето това се прави в другите страни. Ако се направи в България същото, както се прави в останалите европейски страни, ето какъв брой спомагателни доходи ще се получат. Решете дали можете да го извършите “, заключи Симеон Дянков.

Основната политика, която би трябвало да бъде заложена в Бюджет 2026 година, е внезапното възстановяване на обществените вложения в инфраструктура. „ Когато приказвам за инфраструктура, не е просто автомагистралите „ Хемус “ или Русе-Велико Търново, а като цяло инфраструктурата. За страдание, всеки месец сме очевидци на някаква акцидент. Тя е разследване на това, че или общинската, или държавната инфраструктура е изхабена и няма задоволително вложения в нея. Затова и на равнище човешки живот, и на равнище стопанска система не можем да дърпаме напред толкоз доста колкото бихме желали. Правителството на премиера Желязков в действителност желае да влага повече. Самият Бойко Борисов постоянно е бил доста деен по тематиката инфраструктура “, уточни Дянков.

Той означи, че инфраструктурата остава постоянно вторична тематика в бюджета. Това се вижда добре и от бюджетите сред 2021 и 2025 година, където в началото са залагат огромни пари, само че най-после излиза, че малко над 30% от заложените средства за инфраструктура са изхарчени. Такъв е казусът за 2024 година „ Над две трети от парите не влизат в послание или тъй като държавното управление пази дефицитите и не желае да харчи, или тъй като няма планове на общинско и национално равнище, които са задоволително положителни “, сподели Дянков и изрази вяра това да се поправи.

България трябваше да влезе в еврозоната през януари 2023 година, само че не успяхме поради внезапната проинфлационна политика на Асен Василев, съобщи ръководителят на Фискалния съвет. Той акцентира, че страната ни е подготвена за влизане в еврозоната от близо 20 години, още през 2007-2008 година сме покрили всички критерии, само че тогава ни удари огромната рецесия.

„ По времето, когато бях министър на финансите, на два пъти се опитахме да влезем, само че тогава не успяхме поради Гърция и по-късно Испания. Страната ни от дълго време е подготвена и като банкова система, и като обществени финанси. От тази позиция, колкото по-бързо въведем еврото, толкоз по-добре. Оказва се, че януари 2026 година успяхме. Просто ни е време. От 20 години се стремим към това. Добре е, че успяхме “, безапелационен е Дянков.

Бившият финансов министър опроверга изказванията, че еврото е отговорно за високата инфлация. Той даде образец с влизането на Хърватия през 2023 година Там повишението на цените не е било поради въвеждането на единната валута, а поради войната в Украйна и внезапното повишение на енергийните цени.

Последните публични данни за юли демонстрират, че инфлацията в България е над 5%. Според Дянков това е неприятна вест, която ще се употребява от критиците, които незабавно ще хвърлят цялата виновност на еврото. „ Реално най-важната причина за тази висока инфлация са огромните спомагателни разноски за държавната администрация, Министерство на вътрешните работи, МО. С тези спомагателни пари хората харчат повече и надлежно общата инфлация се подвига. Т.е. повода не е във влизането ни в еврозоната, а поради фискалната политика в Бюджет 2025 “, изясни ръководителят на Фискалния съвет.

Симеон Дянков е безапелационен, че макар всички проблеми, за които загатва, България стои доста добре на икономическата карта на Югоизточна Европа. Страната ни е отбелязала сериозен прогрес през последните 20 години и е избегнала доста от рецесиите, с които се сблъскаха съседите.