Петър Ганев: Няма да се стигне до замразяване на пенсии и заплати през 2025 г.
Трябва да се търси някакво общо единодушие, тъй че да приемем бюджет, а не да влезем в поредна година без бюджет, каквато заплаха има. В това е безапелационен старши икономистът от Института за пазарна стопанска система Петър Ганев. Според него сегашната обстановка е доста близка до тази в двете години, в които нямахме бюджет и влизахме в новата година със остарелия. По думите му никой няма да завоюва от подобен процес на нещата.
" Трябва да има някакво единодушие към бюджета, към огромната цел – да не се надвишават 3-те % недостиг. Втората огромна цел в средносрочен проект е дефицитът да изчезне ", уточни Ганев в изявление за предаването " Преди всички " на БНР. По думите му обаче това значи преодоляване на разноските.
Има също най-малко 4-5 решения на Народното събрание, които би трябвало да се ревизират, акцентира още той и уточни едно от тези тях – за заплатите на военнослужещите. " Не може при 2% инфлация да вдигнеш 40 или 50% заплата в даден бранш. Това решение би трябвало да се ревизира с някое по-устойчиво ", изясни той.
Другото решение, което съгласно него би трябвало да се ревизира, е това висшето обучение да получи закрепен най-малко % от Брутният вътрешен продукт. Икономистът дефинира решението като безредно.
Петър Ганев изясни, че такива автоматизирани механизми водят до растеж на разноските с 30-40 и нагоре %. Според него там би трябвало да има естествен растеж на средствата, а не ексклузивен.
Икономистът е на мнение, че няма да се стигне до заледяване на повдигането на заплати и пенсии следващата година. Пенсиите би трябвало да се усилят по швейцарското предписание, без да се излиза от неговите рамки, предложи той. А във връзка с разноските за личен състав в бюджета – би трябвало да има приоритизиране на избрани браншове, където има закъснение.
Петър Ганев счита, че надали ще има нарастване на налози следващата година, само че ще се наложат непопулярни стъпки.
" Ако се подходи деликатно към разходната част и се ревизират тези решения и имаме естествен растеж на разноските, който дава отговор на растежа на приходите, тогава няма да има потребност да се подвигат или да се измислят някакви нови налози ", разяснява той. И добави:
" Можем повече да растем, само че за това обаче трябват непоклатимост - някакво държавно управление с небосвод, и ограничения, само че малко по-смели ограничения ".
Според него еврозоната се доближава. Прогнозите доста започнаха да се концентрират към 1 януари 2026 година, означи той.
" Струва ми се, че до края на годината – началото на идната ще се отвори прозорец, в който изпълняваме критерия ".
Днес Институтът ще показа Бяла книга на ИПИ " Отключване на растежа: пътят напред след изборите ". В нея има 4 съществени раздела – финансите на страната, човешкият капитал, положението на върховенството на правото и конкурентоспособност и стопански напредък.
" Книгата дава главните проблеми и метода на мислене, с цел да се решат проблемите. На места има и съответни ограничения. Фокусът е нашата визия – какво мислене може да се приложи в ръководството, тъй че да отключим растежа – това е задачата ", посочи Петър Ганев.
" Трябва да има някакво единодушие към бюджета, към огромната цел – да не се надвишават 3-те % недостиг. Втората огромна цел в средносрочен проект е дефицитът да изчезне ", уточни Ганев в изявление за предаването " Преди всички " на БНР. По думите му обаче това значи преодоляване на разноските.
Има също най-малко 4-5 решения на Народното събрание, които би трябвало да се ревизират, акцентира още той и уточни едно от тези тях – за заплатите на военнослужещите. " Не може при 2% инфлация да вдигнеш 40 или 50% заплата в даден бранш. Това решение би трябвало да се ревизира с някое по-устойчиво ", изясни той.
Другото решение, което съгласно него би трябвало да се ревизира, е това висшето обучение да получи закрепен най-малко % от Брутният вътрешен продукт. Икономистът дефинира решението като безредно.
Петър Ганев изясни, че такива автоматизирани механизми водят до растеж на разноските с 30-40 и нагоре %. Според него там би трябвало да има естествен растеж на средствата, а не ексклузивен.
Икономистът е на мнение, че няма да се стигне до заледяване на повдигането на заплати и пенсии следващата година. Пенсиите би трябвало да се усилят по швейцарското предписание, без да се излиза от неговите рамки, предложи той. А във връзка с разноските за личен състав в бюджета – би трябвало да има приоритизиране на избрани браншове, където има закъснение.
Петър Ганев счита, че надали ще има нарастване на налози следващата година, само че ще се наложат непопулярни стъпки.
" Ако се подходи деликатно към разходната част и се ревизират тези решения и имаме естествен растеж на разноските, който дава отговор на растежа на приходите, тогава няма да има потребност да се подвигат или да се измислят някакви нови налози ", разяснява той. И добави:
" Можем повече да растем, само че за това обаче трябват непоклатимост - някакво държавно управление с небосвод, и ограничения, само че малко по-смели ограничения ".
Според него еврозоната се доближава. Прогнозите доста започнаха да се концентрират към 1 януари 2026 година, означи той.
" Струва ми се, че до края на годината – началото на идната ще се отвори прозорец, в който изпълняваме критерия ".
Днес Институтът ще показа Бяла книга на ИПИ " Отключване на растежа: пътят напред след изборите ". В нея има 4 съществени раздела – финансите на страната, човешкият капитал, положението на върховенството на правото и конкурентоспособност и стопански напредък.
" Книгата дава главните проблеми и метода на мислене, с цел да се решат проблемите. На места има и съответни ограничения. Фокусът е нашата визия – какво мислене може да се приложи в ръководството, тъй че да отключим растежа – това е задачата ", посочи Петър Ганев.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ