Продължителността на живота на един човек до голяма степен е

Продължителността на живота на един човек значително е предопределена от гените му. Това демонстрират данни от ново проучване, оповестено в списание Science.

Здравословният метод на живот може да удължи живота с няколко години, само че не може да трансформира човек с генетичен капацитет за 80 години живот в столетник.

Това е главният извод от научна работа, ръководена от Ури Алон от Института Вайцман,. Изследването употребява данни за шведски близнаци – в това число отгледани разделно – защото те съставляват натурален опит, който разрешава ясно да се отдели въздействието на гените от това на средата, а дълготрайните и надеждни регистри в Швеция вършат сходен разбор вероятен.

За да ревизират до каква степен резултатите са универсални, откривателите проучват и данни от над 2 000 братя и сестри на американски столетници.

Целта е да се отдели въздействието на външни фактори – инфекции, произшествия, среда – от вътрешния, генетичен „ таван “ на продължителността на живота.

Гените са преобладаващ фактор, само че навиците въпреки всичко усъвършенстват продължителността на живота.

Изводът е в прорез с необятно публикуваната здравна вътрешен глас: наследствеността е главният фактор за продължителността на живота, до момента в който диетата, физическата интензивност и останалите здравословни привички въздействат най-много върху качеството му.

„ Ако желаете да прецените възможностите си да доживеете до 100, погледнете какъв брой дълго са живели хората във вашето семейство “, споделя Томас Пърлс, шеф на New England Centenarian Study към Бостънския университет, пред The New York Times. Данни от проучването му са употребявани в разбора, макар че той не е взел участие директно в него.

„ Посланието на това изследване е мощно “, разяснява Джей Олшански от Университета на Илинойс в Чикаго. „ Хората имат доста по-малко надзор, в сравнение с считат. “

Илюстрацията му е показателна: „ Някои от нас карат Mercedes, други – Yugo. Поддръжката е значима, само че колата си остава това, което е. “
Над 50% от разликите в дълголетието са генетично заложени
Изследването стига до извода, че гените изясняват над 50% от разликите в продължителността на живота в дадена популация – което е доста повече от досегашните оценки от към 25%.

Причината за разминаването с по-ранни проучвания, съгласно Алон, е методологията. По-стари разбори включват хора, умряли в млада възраст от произшествия или болести, които не са свързани с процеса на стареене. Това изкуствено усилва ролята на метода на живот за сметка на генетиката.

Новото проучване употребява математически и статистически модели, които изключват такива „ външни “ аргументи за гибел. Анализирани са шведски близнаци, родени сред 1900 и 1935 година – интервал с трагично усъвършенстване в хигиената и медицината, макар войни, стопански рецесии и пандемии. Това, по думите на Алон, съставлява „ натурален опит “.
Не всички заболявания са еднообразно наследствени
Изследването преглежда и съответни аргументи за гибел. Ракът се оказва най-слабо повлиян от генетиката, до момента в който деменцията е най-силно наследствено обусловена. Сърдечно-съдовите болести попадат сред двата полюса.

Резултатите съответстват с наблюденията при други типове, разяснява Даниела Бакула от Университета в Копенхаген, съавтор на съпътстващ разбор в Science: „ При всички изследвани организми продължителността на живота има мощен генетичен съставен елемент. “
До каква степен в действителност оказват помощ положителните привички?
Алон акцентира, че не омаловажава ролята на здравословния метод на живот. Според негови калкулации той може да добави или отнеме към 5 години по отношение на генетично заложената дълготрайност на живота.

Човек с „ генетичен таван “ от 80 години може да почине на 75, в случай че навиците му са неприятни, или пък да доближи до 85 при положителни.

Други учени обаче считат, че резултатът може би е по-голям. Данни от наблюдателни изследвания на Харвард демонстрират, че 50-годишна жена със здравословни привички може да живее до 93 години, против 79 при неналичието им. При мъжете разликата е 88 против 76 години.

Всички специалисти обаче са единомислещи по един основен въпрос: да достигнеш до 100 години и повече съвсем постоянно изисква да си спечелил от „ генетичната лотария “.

„ Лесно е да скъсиш живота си, само че извънредно мъчно да го удължиш оттатък това, което гените разрешават “, обобщава Олшански.