Трябва да се свири със сърце, иначе нищо не става,

" Трябва да се свири със сърце, другояче нищо не става ", споделя Иво Папазов - Ибряма.

Ибряма получи тазгодишната премия " Аполон Токсофорос " за принос в развиването на българската просвета и представянето ѝ зад граница.

Тя обаче не го интересува, значимо му e уважението на хората. За него работи цялостен един 70-годишен живот.

Именно живота отпразнува новаторът на балканското инструментално свирене. Но не самичък, а в компания, както повелява всеки празник – оркестър " Тракия ", гласът на България Петя Панева и публиката, на която Ибряма посвещава всяка премия. А скоро го чака най-голямата такава, въпреки още да не издава коя е тъкмо тя.

Ибряма не се преценява с нищо, единствено с музиката. Тя не го оставя на мира, а той все по този начин желае да ѝ дава всичко, което може. За него тя би трябвало да се развива и да притегля хората, изключително младите. В това той също е модернист. Музикантите му го следват, а той не стопира да изненадва всички, най-много себе си. Впуска се в незнайното с кларинета си и оставя чувството му за музика да го води. Винаги всичко се взема решение сега, в който стъпи на сцената, където е на различен свят. Там преценя публиката и музикалната история стартира да се лее, тъкмо като ария. Песен, изсвирена от Ибряма, която звучи като никоя друга.

Според виртуозния кларинетист за музиката няма граници, още по-малко за него самия. Той я обича и ѝ е отдал живота си, а публиката, която ѝ се любува, обича него. Хорото, което се изви в края на концерта му на Празниците на изкуствата, и силата, с която се заредиха хората, хванати за него, приказват за това по-красноречиво от всяка дума.