Киберанализаторът Лаура Галанте: Имате защита - способността ви да мислите критично
Трябва да разберем, че тази територия, в която живеем от ден на ден, и която старомодно назоваваме „ киберпространство “, не се дефинира от единици и нули, а от информация и от хората зад нея. Тя е доста повече от мрежа на компютри и устройства. Това е мрежа, построена от човешки мозъци, взаимодействащи си с компютри и устройства.
Това споделя анализаторът на киберпространството Лаура Галанте в своята лекция пред аудиторията TED* още през 2017 година Тя е експерт по идентифицране на кибер закани и офанзиви на мрежата и проверява политическите, военните и финансовите последствия от такива интервенциите. По думите й действителната цел на всеки, който желае да повлияе на геополитиката, е подло елементарна: това сте вие.
„ За тази мрежа няма криптиране, няма защитни стени, няма двуфакторна автентикация, няма задоволително комплицирана ключова дума, която да ви отбрани. Това, което имате за отбрана, е доста по-силно, по-адаптивно, постоянно обновено към последната версия. Това е способността ви да мислите сериозно: изобличавайте лъжите, настоявайте за обстоятелствата. И най-много, би трябвало да имате смелостта праволинейно да търсите истината. “, поучава Галанте.
Ето какво разказва** специалистът по киберзащта в лекцията си, която към този момент е гледана от над 2,5 милиона фенове:
Да кажем, че ненавиждате западната народна власт. Демокрацията, с всичките ѝ парадни украси, свободни избори, кметства, нескончаеми диспути за вярната роля на държавното управление. Прекалено разхвърляна, прекомерно непредсказуема, прекомерно ограничаваща за вашия усет. И методът, по който тези демокрации се съюзяват и изясняват назидателно на останалите правата и свободите им – напряко ви изкарва от кожата ви.
И по този начин, какво да извършите? Можете да изобличите лицемерието и неуспехите на западните демокрации и да обясните по какъв начин вашата система е по-добра, само че този метод в никакъв случай не е бил изключително сполучлив. А какво ще кажете, в случай че накарате хората, чиято поддръжка е основата на тези демокрации, да стартират да се съмняват в системата? Да извършите по този начин, че да им хрумне, че демокрацията и нейните институции не ги пазят, че елитът им се състои от корумпирани кукловоди и че страната им е в положение на свободно рухване. За да извършите това, би трябвало да проникнете в осведомителните сфери на тези демокрации. Трябва да превърнете най-големия им актив – непредубедеността – в най-слабото им място. Хората би трябвало да слагат истината под въпрос.
Чули сте за хакерските офанзиви и приключването на информация през 2016 година Едната против мрежите на Националния комитет на Демократическата партия (НКДП), при която персоналните имейли на чиновниците ѝ по-късно бяха оповестени в WikiLeaks. След това разнообразни онлайн персони, да вземем за пример хипотетичен румънски киберпрестъпник, който не приказва румънски, нападателно подаваше вести от тази изтекла информация на публицисти. Медиите се хванаха на въдицата. Бяха захласнати от омразата на НКДП към Бърни. По това време тази изразителност засенчи изцяло новината, че група спонсорирани от държавното управление съветски хакери, които нарекохме „ Advanced Persistent Threat 28 “, в резюме „ APT28 “, стояха зад тези интервенции против Съединени американски щати.
И имаше значително доказателства. Тази хакерска група на съветското държавно управление не се появи от нищото през 2016 година Проследихме активността ѝ обратно във времето до 2014 година Инструментите, употребявани от APT28, с цел да компрометира мрежите на жертвите си, посочваха добре премислени, добре обезпечени дейности, осъществявани към този момент повече от десетилетие във времевата зона на Москва в часовете сред 9:00 и 18:00 ч. Любимо на APT28 бе проникването в пощите и контактите на публицисти в Чечения, грузинското държавно управление, източноевропейските аташета по защита – все цели от неоспорим интерес за съветското държавно управление.
Не единствено ние знаехме за тях. Правителства, проверяващи екипи по целия свят стигаха до сходни заключения и следиха еднакъв вид интервенции. Но това, което правеше Русия през 2016 година, надалеч надхвърляше шпионажа. Атаката против НКДП бе единствено една от многото на издание на крадени данни онлайн, съпроводено от сензационни вести, последвани от раздуването им от обществените медии и мълниеносното им издание от масмедиите. Не чухме обаче сигнала за паника, че непозната страна се пробва да се намеси в доверието към вътрешните работи на друга страна.
Защо всички ние не забелязахме идващата опасност? Защо на американците им лиши месеци, преди да схванат, че са подложени на спонсорирана от друга страна осведомителна офанзива? Лесният отговор е политиката. Администрацията на Обама бе попаднала в идеална обстановка на „ Параграф 22 “. Плашейки обществеността, че съветското държавно управление се намесва в американската президентска акция, администрацията на Обама рискуваше да наподобява, че се меси в самата акция. Аз мисля обаче, че по-добрият отговор е, че Съединени американски щати и Западът бяха изцяло неподготвени да разпознаят и реагират на модерна осведомителна интервенция, макар обстоятелството, че Съединени американски щати е владеела информация с унищожителен триумф в не толкоз далечна ера.
Докато Съединени американски щати и Западът прекараха последните 20 години, захласнати от киберсигурноста – кои мрежи да се затегнат, коя инфраструктура да се счита за сериозна, по какъв начин да се основат армии от кибервойници и киберкомандване – Русия е мислила доста повече за последствията. Преди първият айфон да се появи по магазините, съветското държавно управление осъзнава рисковете и опциите, предлагани от технологиите, както и интеркомуникациите и мигновените връзки, обезпечавани от тях.
Докато действителността ни от ден на ден разчита на информацията, която възприемаме в дланта на ръката ни бюлетините, които преглеждаме, хаштаговете и новините, които ни се извеждат като водещи, съветското държавно управление първо схваща по какъв начин тази еволюция е трансформирала съзнанието ви в най- експлоатируемото устройство на планетата. А вашето схващане е изключително експлоатируемо, в случай че сте привикнали да получавате безграничен поток от информация, от ден на ден напаснат към вашия усет. Тази гледка на информация, която ви е толкоз забавна, предлага на страните или на всеки различен идеална задна малка врата към съзнанието ви.
Този нов тип спонсорирани от страните осведомителни интервенции могат да бъдат доста по-успешни, по-коварни и по-трудни за разшифроване и характеризиране от целевата публика – в това число и от медиите. Ако извършите известен даден хаштаг в Twitter или наводните медиите с подправени вести, ориентирани към публика, готова да ги схване, или накарате публицистите да проучват терабайтове имейли за стотинка непочтено наличие – все тактики, употребявани в съветските интервенции – тогава сполучливо прикривате своите интервенции в съзнанието на вашата цел. Русия от дълго време назовава тази техника „ инстинктивен надзор “. Това е способността да приложите информация върху различен човек, тъй че да вземе решение по лична воля, което е във ваша изгода. Това е надзор на имиджа и ръководство на усещанията на държавно равнище, като се прави по всевъзможен начин, с всички принадлежности, в интернет или по различен метод, посредством които се реализира.
Ето още един образец. В началото на февруари 2014 година, единствено седмици преди Русия да нахлуе в Крим, в YouTube се разгласява телефонен диалог. Разговорът е сред двама американски дипломати. Говорят по този начин, като че ли те колят и бесят в Украйна и, по-лошото е, че ругаят Европейски Съюз поради мудността и неналичието на водачество за решение на рецесията. Масмедиите отразяват телефонния диалог и последвалият дипломатически скандал зашеметява Вашингтон и Европа. Създава разединение в реакциите и настройка на беззащитност към заграбването на украинска територия от Русия. Мисията е изпълнена.
И до момента в който хакнатите диалози, имейли и мрежи преобладават в заглавията на вестниците, действителните интервенции са тези, които въздействат върху вашите решения и вашите отзиви, всички в услуга на стратегическия интерес на съответната страна. Това е властта в осведомителната ера. И тази информация е толкоз по-съблазнителна, и толкоз по-лесно я вземаме за чиста монета и я разпространяваме, когато е достоверна. Кой не се интересува от истината, показана в телефонни диалози и мейли, които в никакъв случай не са били предопределени за обществеността?
Но какъв брой е значима тази истина, в случай че не знаете за какво ви се разкрива?
Източник: ted.com
====
*TED е организация с нестопанска цел, отдадена на разпространяването на хрумвания. Прави го нормално под формата на къси лекции или беседи. Започва през 1984 година като конференция, на която технологиите, развлеченията и дизайна се събират дружно, а през днешния ден обгръща съвсем всички тематики - от науката и бизнеса до световните проблеми. Споделяните хрумвания са налични на повече от 100 езика.
** Преводът на български е изработен то Биляна Николова.
Това споделя анализаторът на киберпространството Лаура Галанте в своята лекция пред аудиторията TED* още през 2017 година Тя е експерт по идентифицране на кибер закани и офанзиви на мрежата и проверява политическите, военните и финансовите последствия от такива интервенциите. По думите й действителната цел на всеки, който желае да повлияе на геополитиката, е подло елементарна: това сте вие.
„ За тази мрежа няма криптиране, няма защитни стени, няма двуфакторна автентикация, няма задоволително комплицирана ключова дума, която да ви отбрани. Това, което имате за отбрана, е доста по-силно, по-адаптивно, постоянно обновено към последната версия. Това е способността ви да мислите сериозно: изобличавайте лъжите, настоявайте за обстоятелствата. И най-много, би трябвало да имате смелостта праволинейно да търсите истината. “, поучава Галанте.
Ето какво разказва** специалистът по киберзащта в лекцията си, която към този момент е гледана от над 2,5 милиона фенове:
Да кажем, че ненавиждате западната народна власт. Демокрацията, с всичките ѝ парадни украси, свободни избори, кметства, нескончаеми диспути за вярната роля на държавното управление. Прекалено разхвърляна, прекомерно непредсказуема, прекомерно ограничаваща за вашия усет. И методът, по който тези демокрации се съюзяват и изясняват назидателно на останалите правата и свободите им – напряко ви изкарва от кожата ви.
И по този начин, какво да извършите? Можете да изобличите лицемерието и неуспехите на западните демокрации и да обясните по какъв начин вашата система е по-добра, само че този метод в никакъв случай не е бил изключително сполучлив. А какво ще кажете, в случай че накарате хората, чиято поддръжка е основата на тези демокрации, да стартират да се съмняват в системата? Да извършите по този начин, че да им хрумне, че демокрацията и нейните институции не ги пазят, че елитът им се състои от корумпирани кукловоди и че страната им е в положение на свободно рухване. За да извършите това, би трябвало да проникнете в осведомителните сфери на тези демокрации. Трябва да превърнете най-големия им актив – непредубедеността – в най-слабото им място. Хората би трябвало да слагат истината под въпрос.
Чули сте за хакерските офанзиви и приключването на информация през 2016 година Едната против мрежите на Националния комитет на Демократическата партия (НКДП), при която персоналните имейли на чиновниците ѝ по-късно бяха оповестени в WikiLeaks. След това разнообразни онлайн персони, да вземем за пример хипотетичен румънски киберпрестъпник, който не приказва румънски, нападателно подаваше вести от тази изтекла информация на публицисти. Медиите се хванаха на въдицата. Бяха захласнати от омразата на НКДП към Бърни. По това време тази изразителност засенчи изцяло новината, че група спонсорирани от държавното управление съветски хакери, които нарекохме „ Advanced Persistent Threat 28 “, в резюме „ APT28 “, стояха зад тези интервенции против Съединени американски щати.
И имаше значително доказателства. Тази хакерска група на съветското държавно управление не се появи от нищото през 2016 година Проследихме активността ѝ обратно във времето до 2014 година Инструментите, употребявани от APT28, с цел да компрометира мрежите на жертвите си, посочваха добре премислени, добре обезпечени дейности, осъществявани към този момент повече от десетилетие във времевата зона на Москва в часовете сред 9:00 и 18:00 ч. Любимо на APT28 бе проникването в пощите и контактите на публицисти в Чечения, грузинското държавно управление, източноевропейските аташета по защита – все цели от неоспорим интерес за съветското държавно управление.
Не единствено ние знаехме за тях. Правителства, проверяващи екипи по целия свят стигаха до сходни заключения и следиха еднакъв вид интервенции. Но това, което правеше Русия през 2016 година, надалеч надхвърляше шпионажа. Атаката против НКДП бе единствено една от многото на издание на крадени данни онлайн, съпроводено от сензационни вести, последвани от раздуването им от обществените медии и мълниеносното им издание от масмедиите. Не чухме обаче сигнала за паника, че непозната страна се пробва да се намеси в доверието към вътрешните работи на друга страна.
Защо всички ние не забелязахме идващата опасност? Защо на американците им лиши месеци, преди да схванат, че са подложени на спонсорирана от друга страна осведомителна офанзива? Лесният отговор е политиката. Администрацията на Обама бе попаднала в идеална обстановка на „ Параграф 22 “. Плашейки обществеността, че съветското държавно управление се намесва в американската президентска акция, администрацията на Обама рискуваше да наподобява, че се меси в самата акция. Аз мисля обаче, че по-добрият отговор е, че Съединени американски щати и Западът бяха изцяло неподготвени да разпознаят и реагират на модерна осведомителна интервенция, макар обстоятелството, че Съединени американски щати е владеела информация с унищожителен триумф в не толкоз далечна ера.
Докато Съединени американски щати и Западът прекараха последните 20 години, захласнати от киберсигурноста – кои мрежи да се затегнат, коя инфраструктура да се счита за сериозна, по какъв начин да се основат армии от кибервойници и киберкомандване – Русия е мислила доста повече за последствията. Преди първият айфон да се появи по магазините, съветското държавно управление осъзнава рисковете и опциите, предлагани от технологиите, както и интеркомуникациите и мигновените връзки, обезпечавани от тях.
Докато действителността ни от ден на ден разчита на информацията, която възприемаме в дланта на ръката ни бюлетините, които преглеждаме, хаштаговете и новините, които ни се извеждат като водещи, съветското държавно управление първо схваща по какъв начин тази еволюция е трансформирала съзнанието ви в най- експлоатируемото устройство на планетата. А вашето схващане е изключително експлоатируемо, в случай че сте привикнали да получавате безграничен поток от информация, от ден на ден напаснат към вашия усет. Тази гледка на информация, която ви е толкоз забавна, предлага на страните или на всеки различен идеална задна малка врата към съзнанието ви.
Този нов тип спонсорирани от страните осведомителни интервенции могат да бъдат доста по-успешни, по-коварни и по-трудни за разшифроване и характеризиране от целевата публика – в това число и от медиите. Ако извършите известен даден хаштаг в Twitter или наводните медиите с подправени вести, ориентирани към публика, готова да ги схване, или накарате публицистите да проучват терабайтове имейли за стотинка непочтено наличие – все тактики, употребявани в съветските интервенции – тогава сполучливо прикривате своите интервенции в съзнанието на вашата цел. Русия от дълго време назовава тази техника „ инстинктивен надзор “. Това е способността да приложите информация върху различен човек, тъй че да вземе решение по лична воля, което е във ваша изгода. Това е надзор на имиджа и ръководство на усещанията на държавно равнище, като се прави по всевъзможен начин, с всички принадлежности, в интернет или по различен метод, посредством които се реализира.
Ето още един образец. В началото на февруари 2014 година, единствено седмици преди Русия да нахлуе в Крим, в YouTube се разгласява телефонен диалог. Разговорът е сред двама американски дипломати. Говорят по този начин, като че ли те колят и бесят в Украйна и, по-лошото е, че ругаят Европейски Съюз поради мудността и неналичието на водачество за решение на рецесията. Масмедиите отразяват телефонния диалог и последвалият дипломатически скандал зашеметява Вашингтон и Европа. Създава разединение в реакциите и настройка на беззащитност към заграбването на украинска територия от Русия. Мисията е изпълнена.
И до момента в който хакнатите диалози, имейли и мрежи преобладават в заглавията на вестниците, действителните интервенции са тези, които въздействат върху вашите решения и вашите отзиви, всички в услуга на стратегическия интерес на съответната страна. Това е властта в осведомителната ера. И тази информация е толкоз по-съблазнителна, и толкоз по-лесно я вземаме за чиста монета и я разпространяваме, когато е достоверна. Кой не се интересува от истината, показана в телефонни диалози и мейли, които в никакъв случай не са били предопределени за обществеността?
Но какъв брой е значима тази истина, в случай че не знаете за какво ви се разкрива?
Източник: ted.com
====
*TED е организация с нестопанска цел, отдадена на разпространяването на хрумвания. Прави го нормално под формата на къси лекции или беседи. Започва през 1984 година като конференция, на която технологиите, развлеченията и дизайна се събират дружно, а през днешния ден обгръща съвсем всички тематики - от науката и бизнеса до световните проблеми. Споделяните хрумвания са налични на повече от 100 езика.
** Преводът на български е изработен то Биляна Николова.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ