Трябва да променим нашите изпитни формати. Това ще го направим

" Трябва да променим нашите изпитни формати. Това ще го създадем за първи път следващата година ". Това заяви в ефира на Нова тв министърът на образованието Красимир Вълчев.

Това ще бъде част от смяната във фокуса на системата - не към трупането на енциклопедични познания, а към развиването на умения. Равносметката се прави и във връзка последните резултати от интернационалното изследване PISA. 6 900 деветокласници в България са взели участие. И в трите категории - четене, математика и естествени науки, има спад в резултатите. Като по естествени науки разликата надолу е забележителна.

" Нашата система дава повече познания, само че по-трудно ги трансформира в умения за функционална склонност за живота ", съобщи просветителният министър Красимир Вълчев.

Министърът разяснява, че от 2000 година насам няма утежняване в резултатите на учениците, а по-скоро постоянни резултати. " Имало е години и с по-ниски резултати, само че това са естествени статистически съмнения ", счита още министърът.

" Не би трябвало да драматизираме негативната разлика, по-скоро казусът е, че нямаме усъвършенстване в дълготраен интервал. Няма и по какъв начин да има усъвършенстване, тъй като това към момента е остарялата система, старите стратегии ", изясни Красимир Вълчев.

Той изясни и какво мери тъкмо изследването PISA. " Една задача по PISA е обикновена като математически логаритми, само че изисква транслиране на житейска обстановка в математическа задача. Това мери PISA ".

" Променяме образователните стратегии от 2016 година Конкретно този випуск са по старите образователни стратегии. Учителите препускат по материала. Ще понижим дълбочината на тематиките. Трябва да учат многочлени, тъждества, триъгълници, само че по-малко от това ", сподели Красимир Вълчев.

Целта на измененията са в по-голяма степен да се подтиква интереса за учене на децата.  

" Трябва да насочим цялата система към умения. Това е, с което закъсняхме ", сподели министър Вълчев.

" По другите проучвания сме на 8-мо - 9-то място в Европа по четивна просветеност. Имаме проблеми сред 4 и 9 клас, в интервала, в който децата имат минимум предпочитание за учене, само че това е проблем на системата ", разяснява Вълчев.

За абсурда с " Под игото " и по тази причина, че над 6 000 архаични думи са сменени с аналози от актуалния българския език, Вълчев съобщи: " При PISA всички страни установяват проблем с отзивчивите умения, децата четат от екрани, най-вече къси текстове. Имаме още по-голям проблем с обосноваване на учениците за четене. Под игото съдържа хубави думи, които е добре децата да научат. Децата би трябвало да заучават нови думи ". Убеден съм, че има по-добри разновидности да ги накараме да четат българска литература от този интервал, по този начин отговори Вълчев дали утвърждава " превода " на " Под игото ".