Трупата на Варненския драматичен театър ще играе премиерно очаквания с

Трупата на Варненския трагичен спектакъл ще играе премиерно упования с доста интерес театър по книгата на Теодора Димова " Поразените “. Целият креативен състав на постановката е изпълнен с чувство за невероятната значителност на това събитие, тъй като за премиерата идва особено самата авторка, заяви за Varna24.bg Нина Локмаджиева. 

Книгата на одобрената писателка е притежател на Националната литературна премия за български разказ на годината " 13 века България " 2020. Драматизацията на литературната творба е работа на водещия артист и режисьор от Драматичен спектакъл " Стоян Бъчваров “ Стоян Радев Ге. К. Калин Николов основава музикалната среда на спектакъла, а в функциите са огромните имена на Варненската драма Веселина Михалкова, Даниела Викторова и Петя Ангелова, дружно с младата Полина Недкова, позната на младата аудитория и от дейното си наличие в обществените мрежи.

Ден преди премиерата актрисите, които се превъплъщават в женските облици от романа, споделят с какво чувство влизат в зоната на случване на " Поразените “, по какъв начин се доближават към отдалеченото от нас време на годините след 1944 и какво биха желали публиката да разбере за тази сурова ера.

Веселина Михалкова – Райна в " Поразените “:

Ужасно сме разчувствани, сън не ни лови, не желаеме да се разделяме, даже когато свърши подготовката, единствено стоим и мълчим. С извънредно любознание сме по какъв начин този театър ще кореспондира със фена, по какъв начин фенът ще го одобри. Изключително неспокойствие има и от това, че самата Теодора Димова ще бъде на премиерата и за първи път ще чуе своя текст, в действителност вълнението е голямо у всички.

Аз съм дете на социалистическия строй – до 18-годишна възраст съм израснала в този строй и нищо не съм забелязала, тъй като детството ми беше безпределно щастливо. Но това няма никакво значение. Романът е толкоз настоящ, тъй като демонстрира какво е да ти лишават свободата, да ти лишават достолепието, полезностите, в които вярваш… А белким сега, във времената, в които живеем и при всичко, което се случва и у нас, и към нас, е доста по-различно? Светът е толкоз размесен в този момент, война се води напълно наоколо до нас и допускам, че има доста майки, които към този момент са изгубили синовете си, съпрузите си... Много мощ би трябвало, с цел да можеш да продължиш живота си след сходни тествания.

Моята героиня е една от дребното, за които описваме, която доживява до дълбока напреднала възраст. Но ние виждаме какво образование тя е дала на децата си, а по-късно нейните деца какво са предали на идващото потомство и какви са провалите върху внучката й. От една страна, паметта би трябвало да я има, а от друга – през вчерашния ден ме попитаха по какъв начин се стига до някакъв край – не знам, споделих, може би гените би трябвало изцяло да се сменят, с цел да може да се почисти това от нас.

Много персонално одобрих спектакъла, несъмнено, тъй като ти би трябвало да го схванеш, а не можеш изцяло. Нито една от нас не може да разбере до дъно тези зверства. Ние доста сме се пазили от това да слагаме знак плюс или минус, тъй като то е един обаян кръг. Това, което се случва през 1944, когато навлиза комунистическата върхушка, се е случвало и преди – по време на фашисткия режим, единствено че с други хора. Колелото просто се върти, върти, и няма разлика, и няма край. Където има тоталитарен режим, тези неща са доста страшни.

За какво да са подготвени хората, когато идват на представлението? Текстът не е лек, само че в случай че хората могат да отворят душата си, сетивата си, да чуят, да осмислят, да не се уплашат от тематиките, които се разискват, да не си кажат – това е толкоз надалеч от нас, такива неща не съществуват. Да  схванат, че просто не може по този начин. Не може по този начин! Това е единственото, което се откроява в нашия театър – че не може по този начин. То е един катарзис – и за нас, и за доста от хората, които към този момент ни гледаха на откритата подготовка – ние играхме пред 50 души, беше напряко предпремиера. И аз съм доста щастлива, че този театър еднообразно разтърсващо се възприе и от възрастни хора, и от междинното потомство, и от напълно млади момчета и девойки, които просто не можеха да приказват дълго време по-късно. За мен най-важното е какво ще доближи до младото потомство, до младежите.

Даниела Викторова – Екатерина в " Поразените “:

Усещането, с което приближавам към подготовките и към идната премиера, е на отговорност. Голяма отговорност към големия труд на Теодора Димова и почит към нейния текст и към драматизацията на Стоян Радев. Отговорност и поради посланието, което желаеме да пренесем до нашите фенове. А то е, че просто не може по този начин, не може такива неща да се случват – нито в близката ни история, нито в близкото ни бъдеще. То е нечовешко и излишно, индивидът не е основан за това.

Текстът е толкоз мощен, толкоз омагьосващ, толкоз харизматичен в своята трагика и в своята правота, че единственият метод да влезеш в него, е цялостно потапяне – ти се потапяш, ти нямаш късмет да бъдеш отхвърлен, да не си част от това. Мисля, че същото се отнася и за феновете, тъй като не можеш да останеш елементарен наблюдаващ и слушател на тези истории, на тези четири разтърсващи женски ориси.

Как да дойдат хората на спектакъла? – с отворени очи и сърца да дойдат, с цел да могат да възприемат, да схващат, да чуват, да усещат, да съпреживяват дружно с нас, а що се отнася до епохата, доста от феновете, които ще гледат спектакъла, са били малко или доста изумени от този тоталитарен режим. Всеки от нашето потомство и от поколението на нашите родители има в фамилията си най-малко един образец за провали от този строй - освен от страната на жертвите, а даже и при тези, които са били във властта. Самата аз съм прекомерно обременена с доста негативи, моята позиция по отношение на строя, който беше допреди 30-ина години, е прекомерно негативна, само че в самия театър ние изобщо не се занимаваме с оценки на това кое е положително, кое е неприятно. Има го и това, че другата позиция стои. Тези хора, които са слезли от планините и са завзели властта, които са се възползвали от това, неизбежно имат друга позиция и ние, без да я натякваме, без да я афишираме, се съобразяваме и с нея.

Отпечатък е комплициран върху всеки, без значение от коя страна е бил. Дори при моя наследник, който е на 18 години – най-младото потомство, колкото и да е необичайно, и при него несъмнено има някакви следи, просто тъй като аз съм била възпитавана в различен строй и несъмнено някак това дава отражение и на неговото образование. Моята персона, моят темперамент са се оформили по време на социализма. А всеки един тоталитарен строй води след себе си такива последици.

Най-трудното в построяването на облика на моята героиня беше това, че и ние самите не желаеме нашите монолози да звучат като недоволство, като зов за жалост от отсрещната страна. Да не звучи по този начин – виждате ли какъв брой драматичен живот сме имали ние и през какво сме минали, нашите съпрузи са били разстреляни, ние сме останали сами с децата си, изселени… Това беше най-трудното, тъй като текстът по този начин или другояче влече – толкоз са трагични тези ориси. Но задачата ни беше просто да сложим обстоятелствата, да се знае, да не се не помни и да се приказва за това. Нека феновете да дойдат, самите те да преживят катарзиса, да премислят доста неща и да си зададат доста въпроси.

Полина Недкова – Александра в " Поразените “:

Много си приказваме в последно време с сътрудниците за чувството, с което влизаме в това зрелище. То е доста любовно, отдадено и наложително примесено с някакъв доста огромен боязън у всички ни – боязън да влезем в това безпощадно измерение. И тъй като доста се отдадохме на процеса и на историите, някак доста изключително присъстваме и четирите, до момента в който се приготвяме за спектакъла – стоим, мълчим, понякога се споглеждаме, тук-таме някоя се изсмива леко истерично, по-късно отново помълчаваме. Това е доста изключително нещо, което не ми се беше случвало до момента, и доста прелестно.

Много е надалеч от мен това време, популярност богу, само че както е надалеч, по този начин и доста притеснително припомня за днешния ден. Но особено, с цел да се приближа до историите от романа, аз слушах доста разкази на хора, които са живели по-близо до тези събития. Разпитвах баба си, разпитвах родителите си, четох много истории, публикации, книги за хора, които са имали особени обстановки по време на режима. И почтено казано, с доста запитване и с доста фантазиране се приближих до това време.

Моята героиня се развива едно потомство след останалите три и идва да покаже, че тези провали са толкоз кошмарни, че белязват и децата, и внуците, и генерации напред. Дори си приказваме постоянно, че в случай че имаше още една история – от днешния ден, тя нямаше да бъде по-лека.

На моите почитатели в обществените мрежи бих споделила, че този материал евентуално ще им се стори сложен. Затова, дано се отворят към него – настоящето потомство има доста бариери и доста екрани пред себе си. Но е извънредно належащо, ние би трябвало да помним тези неща, да не ги забравяме, тъй като главното, с което ние тръгваме в този театър е, че не може по този начин и че историята се повтаря, в случай че я забравим. Така че извънредно значимо за младежите, които ще дойдат да ни гледат, е да влязат доста отворени, приемащи и в действителност да могат да си показват какво е било. Това ще ни накара да се усещаме по-благодарни за това, което е в този момент.

Много съм щастлива и признателна, че съумях да работя в този план. Това за мен е една съществена театрална среща в живота ми. Мисля че е нещо, което постоянно ще помня. Просто беше учебник за спектакъл. Аз играя с в действителност велики актриси, които съм гледала като дребна, на които съм се възхищавала и съм желала да наподобявам на тях. И в този момент в един миг на сцената те се оказват зад тила ми безусловно. Усещането е неповторимо, прочувствено е доста. А и режисьорът е Стоян Радев – аз първо учих в школата на Валентин Митев, след това в театралното студио на Стоян Радев. Той е индивидът, който в действителност възпламени огромната искра – същинската обич към театъра съм я взела от него тогава. Особено е чувството учителят ти да ти е режисьор, твои учители да са с теб на сцената и да си партнирате – да усещаш наличието на такива огромни актриси до себе си е… не знам, с такова трептене подобавам, че в действителност е доста деликатна работа.

Искам да усетя целия ден през днешния ден, тъй като това е последният репетиционен ден на този развой и знам, че доста ще ми липсва. Всички актриси сме по този начин. И знам, че доста ще е значима днешната подготовка. Нямаме самообладание.

Петя Ангелова – Виктория в " Поразените “, пред Наталия Господинова от Дарик Радио:

Всичко е от голямо значение – блестящият разказ на Теодора Димова, изключителната драматизация на Стоян Радев, неповторимото наличие на всяка една от нас, всеки звук и тон на Калин Николов. Всичко това, събрано в едно, отключва невероятни равнища на сетивата.

До такава степен сред нас се затвори кръгъг, че има моменти, в които стоиш и сърцето ти стопира. От първата дума на Веси до последната на Поли ние всички сме там, ние сме едно – един организъм, една душeвност, една персона. Събитията, случили се преди 70 години, са кодирани в съзнанието ни и на подсъзнателно равнище те излизат на повърхността и минават през нас. Театърът и изкуството имат значение – да държат будна паметта ни.

Билети за спектакъла: 15 лева, 20% отстъпка за учащи и пенсионери.

Каса ТМПЦ - Варна - пл. " Независимост " 1

Онлайн билети:

bgbileti.com:

Фкц:

За въпроси, поръчки за групи и резервации: 052/669651; +359 886 82 94 10; +359 885 19 20 27; +359 888 74 56 98.

Последвайте ни в Instagram: /

Абонирайте се за нас в YouTube: