Нежеланите дъщери на необичащи майки: 7 общи признака
Трудно е за поверие, само че за жалост съществуват майки, които не желаят или не могат да покажат обич към детето си. Потискат го, нараняват го, карат го да се усеща нежелано още от най-ранна възраст.
В идващите редове ще ви разкажем, какво може да се случи на едно момиче, което пораства без майчина обич и поддръжка. Авторът на тази публикация Peg Streep намира 7 общи признака, които подсказват, че тази щерка е расла, без да получава любов от майка си.
Още от бебе, а след това и като дете, когато дъщерята се огледа в огледалото, вижда себе си като отражение на майка си. Ако майката е обичаща, нежна, любвеобвилна, бебето е привързано. Тези усеща да си обичан-ценен, виждан-чут, поставят основата на здрава връзка сред детето и родителя.
Дъщерята, непознаваща любовта на майката – онази, която е прочувствено дистанцирана, сдържана или даже жестока – научава напълно друг урок за света и самата себе си. Основното тук, несъмнено е, че човешкото бебе е извънредно подвластно от своята майка, с цел да оцелее в този свят.
Ключовият миг е, че потребността на дъщерята от майчина обич е първична, движеща мощ и тази потребност не понижава, макар недостъпността на майката – тя съжителства с ужасното и унищожително осъзнаване, че индивидът, който е трябвало да я обича абсолютно, не го прави. Трябва изключителна мощ, с цел да превъзмогнеш този факт. Той афектира върху доста, в случай че не всички, аспекти от развиването на детето, изключително в връзките с колегата.
Според Cindy Hazan и Philip Shaver (а по-късно и други) ранната детска обвързаност е мощна причина за основаването на постоянни сантиментални връзки и положителни другарства.
Смисълът да се приказва за тези рани от детството е не, с цел да се провокират самосъжаление и обвинявания и така нататък, а с цел да може тези момичета/жени да са наясно, че тези рани са общи за всички дъщери, расли без майчина любов и осъзнавайки ги, да ги одобряват и работят за превъзмогването им.
1. Липса на убеденост
Необичаната щерка не знае, че тя е почтена за обич и внимание; тя е расла, чувствайки се ненужна, нечута, подложена на критика. Гласът в главата й е гласът на нейната майка, казвайки й, че тя не е интелигентна, красива, блага, обичана, скъпа. Този интуиция ще продължава да подкопава нейното самочувствие. Тези дъщери от време на време споделят, че се усещат като че ли заблуждават хората и че другите хора ще схванат това, в случай че се зарадват на някакъв триумф в живота си.
2. Липса на доверие
„ Винаги се чудя “, споделя една жена, „ когато някой желае да бъде мой другар. Не мога да спра да си мисля, че това не е правилно, че този човек има някаква скрита предумисъл и всичко това е поради отношението на майка ми към мен. “ Това е последица от възприятието за неустановеност, подбудено от отношението на майка й към нея – ту добра, ту неприятна, ту безусловно неглижираща детето си.
3. Трудност при слагане на граници
Много дъщери, оплетени сред потребността им от майчино внимание и неналичието на такова, споделят, че в връзките си като възрастни се трансформират в хора, които търсят непрекъснато утвърждение и извършват прищявките на останалите. С други думи те не са способни да слагат граници и да създат прочувствено здрава връзка. Много от необичаните дъщери споделят, че имат проблем с доверието към приятелките си („ Как да съм сигурна, че тя в действителност ми е другарка? “), което е още един симптом на проблем с доверието, както и на невъзможността да кажат „ не “ („ Понякога чувствам, че единствено ме употребяват! “), или пък са толкоз настоятелни в желанието си да бъдат приятелки с някой, че за другия човек става отблъскващо.
4. Трудност да видят себе си в реалност
Една жена показа, какво е научила по време на своята терапия: „ Когато бях дете майка ми непрекъснато ме караше да се концентрирам върху своите дефекти и в никакъв случай върху достиженията ми. След колежа работих на доста места, само че постоянно чувах едно и също от шефовете си – не съм задоволително амбициозна, с цел да раста и да се развъртвам. Сега знам, че това е било по този начин, тъй като аз непрекъснато съм чувала в главата си гласа на майка ми. “
Друга жена споделя, че като стара е гледала фотоси от тийнейджърските си години и се е опитвала да открие на тях детето, което е било наричано „ дебело “ от майка си. „ Тя постоянно ми споделяше, че не ме обича. Отне ми години. “
Други дъщери споделят, че са се почувствали същински сюрпризирани, когато са съумели да реализират нещо в живота си.
5. Винаги бягат от проблемите
Липсата на доверие и непрекъснатото възприятие на боязън карат необичаните дъщери да се затворят в черупката си единствено и единствено да избегнат опцията да бъдат засегнати в неприятна връзка, вместо да бъдат стимулирани да потърсят благоприятни условия за нова, по-стабилна такава. Тези дами в общия случай оправдават постъпката си с желанието си просто да имат връзка, само че на по-дълбоко равнище, избягването на проблеми е техният мотиватор. За страдание, избягването на проблеми, страхът, неналичието на доверие, единствено усложняват обстановката и отдалечават необичаната щерка от намирането на постоянна, обичаща, хармонична връзка, за която тя толкоз мощно мечтае.
6. Изключително чувствителни
Необичаната щерка постоянно слива действителността с фантазиите си. „ Трябваше в действителност да се концентрирам върху реакциите си, или по-добре казано преиграването в някои обстановки. Понякога пояснявам нещата по напълно друг метод и се усещам афектирана до гибел на индивида, който го е споделил, а след това съзнавам, че той изобщо не е имал това поради. “
7. Държат се с другите по този начин, както майка им се е държала с тях
Всички ние инстинктивно се държим по този начин, какъвто образец сме имали в фамилиите си като деца. Децата, имали постоянна връзка с родителите си, нормално търсят хора, имали същите връзки, до момента в който тези, които са се чувствали нежелани и необичани, нормално се събират с хора с сходни прекарвания. Това от време на време води до несъзнателно подражаване на връзките с майката. „ Аз се омъжих за майка си “, споделя една жена, „ В началото той беше безусловно друг от майка ми, само че след това се оказа, че ме третира по същия метод, също като нея не знае, по какъв начин да се държи с мен, извънредно сериозен и неподкрепящ ме “. Тази история завършва с бракоразвод – с мъжа й и майка й.
С този лист в мозъка, денят, в който дъщерята осъзнае какви са последствията от тези рани в детството й е първият ден от нейното изцеляване и началото на един нов живот, изпълнен с благоприятни условия и любов към себе си!
Инфо: Първите Седем / Aдаптация от www.psychologytoday.com
