Възрастта на щастието
Трудно е щастието да бъде дефинирано или измерено, само че множеството хора го познават, когато го почувстват: вълна от наслада, безшумно удовлетворение, успокояващо задоволство. Науката обаче е объркана: Защо някои хора наподобяват постоянно щастливи, до момента в който други са непрекъснато унили? Има ли естествени равнища на благополучие?
Щастието е занимавало цивилизациите от хиляди години. Древните гръцки философи са разсъждавали върху определението и източниците му. Но колкото повече се умувало върху щастието, толкоз повече въпроси възниквали. Към днешна дата, модерните обществени науки са се захванали с въпроса, пробвайки се да дефинират щастието, къде може да бъде открито то и по какъв начин може да бъде реализирано.
Изследователи направиха някои завладяващи и непредвидени открития. Например: щастието не е релативно! Радостта от живота наподобява не зависи от обществения статус. Всъщност, правилно е тъкмо противоположното. Например, в случай че спрямо други, вашият обществен статус е по-висок, вие ще бъдете по-малко щастлива от хората, които имат различен аршин за благополучие.
Също по този начин: щастието не е непрекъснато! То е променлива големина. И въпреки всичко, доста хора от доста култури наподобява се любуват на живота и намират щастието.
Нещастието пък е изключение, не предписание, даже измежду напрежението, динамичността и напрежението на модерното общество. На процедура, напредъкът е подхранва щастието, в несъгласие на изказванията, че непълноценния (нещастен) живот е чумата на модерните общества. Съвременното общество от западен вид демонстрира доста дребна разлика в обществените категории за премерване на щастието, както и в тези по сексуален симптом. А с остаряването, разликите наподобява още повече понижават, а не се усилват.
Идеята за търсене на щастието, като цел на живота, е в действителност западно създание.
Но, както с множеството “западни ” хрумвания, и тази съумя да ни завърти главите дотам, че надали не се трансформира в “национално придвижване ” към щастието. Същевременно, упованията за това, което може да ни направи щастливи, нарастват с толкоз бързо движение, че се трансформират по-скоро в спънка за постигането му, в сравнение с да оказват помощ. Трудно е да се одобри, че елитните учебни заведения, влиятелни жилищни региони, екзотичните ваканции, последните марки коли не запълват прочувствените и обществените ни потребности. И все пак, огромен брой учени настояват, че единствено 10%-15% от щастието може да бъде обвързвано с такива измерими променливи като социо-икономическия статус, гражданския статус, здравето и приходите.
С други думи, наподобява че щастието не е в съответствие с неща, които нормално асоциираме с ведрите страсти.
Какво ни прави щастливи, в последна сметка?
Ето го и отговора на огромния въпрос:
Остаряването. Най-силна е връзката сред щастието и възрастта. Хората стават по-щастливи с годините, което удостоверява теорията, че остаряването се асоциира с развиването на положителни психически характерности, които способстват за възприятието на удовлетворение. За разлика от младите с огромни упования за обществен и финансов триумф, възрастните хора по-често са щастливи с това, което имат.
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.
