Травматичната мозъчна травма на стрелеца от Мейн не трябваше да се случва
Трудно е да се изясни какво е възприятието да си зад артилерийско оръжие, когато стреля. Първият е ревящият тон, който никой филм не може да съпостави. След това идва гледката: револверът трепти мощно, от тръбата му излиза пушек, до момента в който екипажът се бори да зареди идващия патрон. И най-после, има физическото чувство от детонацията, която изхвърли стофунтов снаряд на километри, спирайки дъха ви и карайки костите ви да потръпват.
Всеки изстрел остава аз с тъпа болежка в главата, като че ли преди малко бях ударен в лицето. Но по-късно щеше да възпламени още веднъж. И още веднъж. И още веднъж. Така че представете си да изпитате това възприятие 1000 до 5000 пъти в границите на по-малко от година, както направиха някои военнослужещи в оръжейни екипи в Ирак и Сирия.
Бях разпрострат в Ирак от 2016 до 2017 година и е служил като пехотен офицер и публицист, назначен да отразява артилерийски елементи. Познавам това прекарване от близко.
