НС прие ключови промени: ВСС с изтекъл мандат няма право на кадрови назначения
Народното събрание одобри дефинитивно на второ четене огромни промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ).
Основният фокус на текстовете е фрапантното ограничение на пълномощията на сегашния състав на Висшия правосъден съвет (ВСС), чийто законово избран мандат към този момент е изминал.
С гласуваните промени депутатите постановиха цялостна възбрана за кадрови рокади от страна на съвет с изминал мандат. Органите на Висш съдебен съвет към този момент нямат право да разкриват нови щатни бройки, да откриват и организират състезания за повишение или пренасяне на магистрати. Единственото изключение, което законът позволи, е за назначението на младши съдии, прокурори и следователи, както и при процедури по възобновяване на служба.
Въвежда се и засилен правосъден надзор. Всяко заинтригувано лице, както и министърът на правораздаването, ще могат да апелират решенията на Пленума и колегиите на Висш съдебен съвет в 14-дневен период. Делата ще се преглеждат на инцидентен принцип от тричленни сформира на Върховния административен съд (ВАС) или Върховния касационен съд (ВКС).
Гласуването в зала мина в изискванията на тежки политически искри сред ръководещи и съпротива. От „ Демократична България “ опазиха текстовете с аргумента, че се пресича опцията публичната квота да се трансформира в партийна, като са съобразени мненията на професионалните общности.
В същото време от „ Прогресивна България “ и „ Продължаваме Промяната “ разкритикуваха крайния вид на законопроекта. Според тях измененията са били „ изпразнени от наличие “ по време на комисиите и не съставляват действителната правосъдна промяна, която обществото чака. Опозицията в лицето на ГЕРБ и „ Възраждане “ пък се опълчи на концепциите неправителствени организации да имат роля в номинациите за съвета, заявявайки, че това е извънреден прерогатив на Народното събрание.
Приемането на закона съответства с ексклузивен апел от служебния министър на правораздаването Николай Найденов. Той прикани Висш съдебен съвет неотложно да прекрати провеждането на процедури за нови щатове броени часове преди окончателното обявяване на текстовете, определяйки тези дейности като опит за заобикаляне на духа на закона.
Издаване на декрет от Президента : Законът се изпраща на президента, който би трябвало да подпише декрет за неговото промулгиране (официално издаване). Президентът има право по Конституция да наложи и несъгласие (да върне закона за ново обсъждане), в случай че открие противоконституционни текстове или недостатъци.
Обнародване в Държавен вестник : След подписването на президентския декрет, измененията се разгласяват в Държавен вестник.
Влизане в действие : Обикновено законите влизат в действие 3 дни след обнародването им , в случай че в самия закон депутатите не са записали друга съответна дата или отсрочено деяние за избрани разпореждания. [
