Иглика Мишкова: Оказваме почит към някогашните акушерки, подарете кърпа, сапун или хляб
Трудно е да се каже по кое време поражда самият празник. По традиция на този ден се оказва респект на тези дами, които имат малко повече познания от всички останали – това са тогавашните акушерки или бабите, тези, които оказват помощ на децата да се появят на бял свят и на техните майки, с цел да добият по-лесно рожба.
Винаги е имало такива дами, които могат да оказват помощ на останалите за тяхното раждане. И, естествено, когато има сходна фигура, която подкрепя един от най-важните процеси за продължението на рода, улеснява появяването на нов живот на белия свят, му се оказва респект.
Бабата е по-скоро събирателно разбиране – това нормално е една жена, или най-много две в по-големите селища, които на процедура имат умения, които доста постоянно са придобили в завещание от своите майки, от своите баби.
Това не е развой, който би могъл да бъде осъществяван от безусловно всеки.
Всеки би трябвало да придобие някакъв вид познания и в действителност празникът е оказване на респект към всички тези познания, с помощта на които децата могат да се появят доста по-лесно.
Това сподели в изявление за БГНЕС гл. ас. доктор Иглика Мишкова, и.д. заместник-директор на ИЕФЕМ – Българска академия на науките, отговарящ за Националния етнографския музей в София.
Когато корените са дълбоки и не се знае точното време, когато даден бит поражда, нормално се споделя, че той съществува от незапомнени времена. А почитта към дамите, които в предишното са оказвали помощ на родилките и на техните бебета, постоянно се е отразявала по един или различен метод.
Иглика Мишкова описа, че нещото, което е непроменяемо, както при всеки сходен акт на изложение на признателност, е носенето на избран подарък, до момента в който в традицията и бабата подарява дечицата, които е изродила, и майките също намират метод да се отблагодарят със специфични блага. „ По-късно, при измененията, нормално дамите носят бонбони, цветя “, означи тя.
По думите на Мишкова в предишното на първо време бабата наложително е трябвало да посети децата, на които е помогнала да се родят, като това е ставало нормално или вечерта преди празника, или доста рано сутринта. По време на визитата тя изкъпва децата и им слага на челото мед, просо и вълна, изричайки специфична благословия да продуцират положително и да има изобилие. „ След това всяка една от дамите, които имат деца на възраст сред една и три години, би трябвало да подготви своите блага и да отиде при бабата наложително, като дамите нормално са бързали да отидат оптимално рано, тъй като се има вяра, че която жена я посети по-бързо, нейното дете ще бъде крепко, ще се радва на огромен триумф “, добави тя.
Даровете, които всяка майка носи на бабата, нормално са пешкири и един шаблон сапун. При тази среща също се прави ритуално деяние – бабата излиза от вкъщи си и дружно с дамата, на която е помогнала да роди своето дете, застават на двора под някое плодно дърво или наоколо до трендафил, или до дръвника, където се цепят дървата, и дамата би трябвало да хвърли лекичко сапуна, с цел да могат да протичат по-леко идващите раждания, а пък бабата разпръсква водата. Вярва се, че когато се извършат всички тези дейности, ще се подсигурява плодородието, животът, триумфът на децата и по този метод дамите ще раждат по-леко и ще може да има повече деца, тъй като това е най-важното в обществото – да може родът да бъде удължен.
С това обаче празникът не свършва. Всички дами, които са посетили бабата, измили са ѝ ръцете, дарили са я с пешкир и шаблон сапун, още веднъж се връщат в домовете си и всяка една от тях приготвя дефинира храни – пълнят се кокошки, вършат се пити, баници и още веднъж отиват на посетители на бабата. „ Всички се подреждат на една огромна софра, на тази софра участват единствено и само дами – тези, които са получили помощ, и тази, която им е оказала помощ “, посочи Мишкова и добави, че това събиране по обяд или след обяд, като дамите хапват от приготвена храна и пийват по малко виновност и ракия.
„ Понякога окичват бабата с една огърлица от сушени червени люти чушки. Тя прекажда с една керемида под полите на дамите, с цел да могат да раждат по-леко “, добави още тя.
Когато сядат на този обяд, дамите нормално подреждат краваите, които носят, един върху различен, като концепцията е краваите да бъдат толкоз доста, че бабата да може да се крие и пожеланието е идната година тя да не се вижда от тях, т.е. да се умножат дамите, които ще посетят бабата през идната година, което значи да се родят повече деца.
Когато обядът завърши, дамите излизат на открито, към този момент се причисляват и мъже, а бабата я поставят от време на време в каруца, различен път в панер и цялото шествие се насочва към реката. „ Отиването към реката е известно като така наречен „ влечугане “ на бабата, тъй като те я водят до реката, където ритуално я изкъпват. Когато се движат към реката нормално дамите са малко по-шумни, радостни, закачат се с останалите. Има места, в които към това шествие се причисляват разнообразни маскирани персонажи, маскират се самите хора от селището, само че това към този момент зависи от локалната традиция “, разясни Мишкова.
В годините на социализма, някъде към 50-те години, Бабинден се афишира по-скоро за набожен празник, само че Мишкова е безапелационна, че той няма сходна устременост. „ Постепенно по нов жанр на 21 януари се празнува Денят на родилната помощ, като към този момент се оказва респект и на акушерките, и на лекарите, на всички тези, които са свързани с появяването на новия живот и благодарение на родилката “, уточни тя.
В наши дни като традиция от предишното се е запазило оказването на респект към хората, които оказват помощ. „ Днес четем като екзотика, когато ражданията се правят в домовете на всяка една жена. Обикновено е признато раждането да се извърши в особено здравно заведение, където да има подобаващ екип, който може да окаже помощ, само че оказването на респект към хората, които оказват помощ на новия живот и на дамите, които го подаряват, е главното за празника “, съобщи Мишкова.
Обикновено традицията през днешния ден се пресъздава на сцените на фестивалите или доста постоянно на този ден читалищните сформира, разнообразни женски сдружения и пенсионерски клубове се пробват да го разиграват, само че по-скоро той остава като една нова театрална режисура и е лишен от оня смисъл, който е имал в предишното.
Ако въпреки всичко желаеме да се придържаме към традицията, за Бабинден би следвало да сме скромни и да подарим един забрадка и сапун, а също и самун, който е обвързван с раждането и с най-важните моменти от живота на индивида, тъй като не огромните дарове са значими на този празник, а оказването на респект. „ Една дума „ благодаря “ би била доста по-силна, в сравнение с всички тези дарове “, заключи Иглика Мишкова. /БГНЕС
Винаги е имало такива дами, които могат да оказват помощ на останалите за тяхното раждане. И, естествено, когато има сходна фигура, която подкрепя един от най-важните процеси за продължението на рода, улеснява появяването на нов живот на белия свят, му се оказва респект.
Бабата е по-скоро събирателно разбиране – това нормално е една жена, или най-много две в по-големите селища, които на процедура имат умения, които доста постоянно са придобили в завещание от своите майки, от своите баби.
Това не е развой, който би могъл да бъде осъществяван от безусловно всеки.
Всеки би трябвало да придобие някакъв вид познания и в действителност празникът е оказване на респект към всички тези познания, с помощта на които децата могат да се появят доста по-лесно.
Това сподели в изявление за БГНЕС гл. ас. доктор Иглика Мишкова, и.д. заместник-директор на ИЕФЕМ – Българска академия на науките, отговарящ за Националния етнографския музей в София.
Когато корените са дълбоки и не се знае точното време, когато даден бит поражда, нормално се споделя, че той съществува от незапомнени времена. А почитта към дамите, които в предишното са оказвали помощ на родилките и на техните бебета, постоянно се е отразявала по един или различен метод.
Иглика Мишкова описа, че нещото, което е непроменяемо, както при всеки сходен акт на изложение на признателност, е носенето на избран подарък, до момента в който в традицията и бабата подарява дечицата, които е изродила, и майките също намират метод да се отблагодарят със специфични блага. „ По-късно, при измененията, нормално дамите носят бонбони, цветя “, означи тя.
По думите на Мишкова в предишното на първо време бабата наложително е трябвало да посети децата, на които е помогнала да се родят, като това е ставало нормално или вечерта преди празника, или доста рано сутринта. По време на визитата тя изкъпва децата и им слага на челото мед, просо и вълна, изричайки специфична благословия да продуцират положително и да има изобилие. „ След това всяка една от дамите, които имат деца на възраст сред една и три години, би трябвало да подготви своите блага и да отиде при бабата наложително, като дамите нормално са бързали да отидат оптимално рано, тъй като се има вяра, че която жена я посети по-бързо, нейното дете ще бъде крепко, ще се радва на огромен триумф “, добави тя.
Даровете, които всяка майка носи на бабата, нормално са пешкири и един шаблон сапун. При тази среща също се прави ритуално деяние – бабата излиза от вкъщи си и дружно с дамата, на която е помогнала да роди своето дете, застават на двора под някое плодно дърво или наоколо до трендафил, или до дръвника, където се цепят дървата, и дамата би трябвало да хвърли лекичко сапуна, с цел да могат да протичат по-леко идващите раждания, а пък бабата разпръсква водата. Вярва се, че когато се извършат всички тези дейности, ще се подсигурява плодородието, животът, триумфът на децата и по този метод дамите ще раждат по-леко и ще може да има повече деца, тъй като това е най-важното в обществото – да може родът да бъде удължен.
С това обаче празникът не свършва. Всички дами, които са посетили бабата, измили са ѝ ръцете, дарили са я с пешкир и шаблон сапун, още веднъж се връщат в домовете си и всяка една от тях приготвя дефинира храни – пълнят се кокошки, вършат се пити, баници и още веднъж отиват на посетители на бабата. „ Всички се подреждат на една огромна софра, на тази софра участват единствено и само дами – тези, които са получили помощ, и тази, която им е оказала помощ “, посочи Мишкова и добави, че това събиране по обяд или след обяд, като дамите хапват от приготвена храна и пийват по малко виновност и ракия.
„ Понякога окичват бабата с една огърлица от сушени червени люти чушки. Тя прекажда с една керемида под полите на дамите, с цел да могат да раждат по-леко “, добави още тя.
Когато сядат на този обяд, дамите нормално подреждат краваите, които носят, един върху различен, като концепцията е краваите да бъдат толкоз доста, че бабата да може да се крие и пожеланието е идната година тя да не се вижда от тях, т.е. да се умножат дамите, които ще посетят бабата през идната година, което значи да се родят повече деца.
Когато обядът завърши, дамите излизат на открито, към този момент се причисляват и мъже, а бабата я поставят от време на време в каруца, различен път в панер и цялото шествие се насочва към реката. „ Отиването към реката е известно като така наречен „ влечугане “ на бабата, тъй като те я водят до реката, където ритуално я изкъпват. Когато се движат към реката нормално дамите са малко по-шумни, радостни, закачат се с останалите. Има места, в които към това шествие се причисляват разнообразни маскирани персонажи, маскират се самите хора от селището, само че това към този момент зависи от локалната традиция “, разясни Мишкова.
В годините на социализма, някъде към 50-те години, Бабинден се афишира по-скоро за набожен празник, само че Мишкова е безапелационна, че той няма сходна устременост. „ Постепенно по нов жанр на 21 януари се празнува Денят на родилната помощ, като към този момент се оказва респект и на акушерките, и на лекарите, на всички тези, които са свързани с появяването на новия живот и благодарение на родилката “, уточни тя.
В наши дни като традиция от предишното се е запазило оказването на респект към хората, които оказват помощ. „ Днес четем като екзотика, когато ражданията се правят в домовете на всяка една жена. Обикновено е признато раждането да се извърши в особено здравно заведение, където да има подобаващ екип, който може да окаже помощ, само че оказването на респект към хората, които оказват помощ на новия живот и на дамите, които го подаряват, е главното за празника “, съобщи Мишкова.
Обикновено традицията през днешния ден се пресъздава на сцените на фестивалите или доста постоянно на този ден читалищните сформира, разнообразни женски сдружения и пенсионерски клубове се пробват да го разиграват, само че по-скоро той остава като една нова театрална режисура и е лишен от оня смисъл, който е имал в предишното.
Ако въпреки всичко желаеме да се придържаме към традицията, за Бабинден би следвало да сме скромни и да подарим един забрадка и сапун, а също и самун, който е обвързван с раждането и с най-важните моменти от живота на индивида, тъй като не огромните дарове са значими на този празник, а оказването на респект. „ Една дума „ благодаря “ би била доста по-силна, в сравнение с всички тези дарове “, заключи Иглика Мишкова. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ