Образованието, икономиката и социалната сфера са една система
„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България. След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотвърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”, проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, доцент доктор Григорий Вазов , ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия , проф. Стоян Денчев , ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии – София, и проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев , ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) „ Кръстьо Сарафов “.
Днес продължаваме с материал на проф. Иван Въшин , ректор на Тракийски университет-Стара Загора.
Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд “ ще ги разгласява всяка сряда.
Ние, академичната общественост на Тракийски университет–Стара Загора сме обнадеждени, че най-сетне във висшето обучение текат нужни и дълго отлагани промени. Поради забавянето им в последните 25-30 години се стигна до разсъгласуване сред стопанската система, образованието и обществената сфера като редовно обвързани публични действителности.
В стратегическите държавни документи е реализиран доста добър синхрон в главните цели сред Стратегията за висше обучение, тактиките отнасящи се до икономическото развиване, както и Стратегията за районно развиване на страната.
На равнище съответни ограничения, обаче, се обрисуват проблеми, които могат да се преодолеят посредством систематичен разбор на всички дълготрайни последствия, в това число неподходящите за обществото, макар първичните положителни планове.
В тази връзка, по сходство на сектор приблизително обучение, смятам за наложащо да бъде назначен зам.-министър с сектор висше обучение и просвета, който да поеме тази аналитична функционалност в стеснен контакт с академичната общественост в страната.
Висшето обучение би трябвало да бъде мотор, а не ситуативно огледало на стопанската система или обществената сфера.
Ето в резюме някои от тези проблеми.
На първо място желая да се спра на детайли от методиката за рейтингова ранглиста на висшите учебни заведения в България, които отчасти опонират на стратегически цели пред развиването на страната ни.
Несъмнено задачата на ретинговата система и на акредитациите е да покачат качеството на висшето обучение, научната активност и изискванията за образование на бъдещите експерти, нужни на националното стопанство. Оценявам напъните за обективно измерими критерии за рейтинг, само че смятам за публично проблематични и недобре прeмислени някои от знаците за рейтинг.
Ето какво имам поради: част от знаците в рейтинговата система по последствията си опонират на стратегическата обществено икономическа цел за превъзмогване на мощната концентрация на стопанската система и стимулиране на развиването на стопански по-слабите региони.
– Например при сегашните знаци за реализация на приключилите експерти на пазара на труда в рейтинговата система, университетите нямат тласък да насочват приключилите експерти към реализация в селските и изоставащите стопански региони, а към столицата и огромните градове, където младите експерти ще имат по-високи приходи, а университетите ще завоюват по-висок рейтинг по цели три знака свързани с прихода – „ Принос към осигурителната система “, „ Осигурителен приход на приключилите “, и „ Облагаем приход на приключилите “. Така висшето обучение задълбочава така и така свръхцентрализацията на българския бизнес в столицата и още 2-3 огромни градове.
– Добре замислените знаци на районна значителност – „ Регионална реализация “ и „ Регионална реализация на позиция за висше обучение “, работят в безусловно същата посока и дават преимущество на столичните ВУ заради несравнимо по-големият районен пазар на труда в столицата.
Това се случва на фона на така и така прекомерно централизирана просветителна система – в София са 22 университета и висши учебни заведения, от всички 52 в страната. Този факт автоматизирано покачва рейтинга им през трите знака, свързани с работната заплата. Много по-смислено би било за районната значителност да се съди по мнението на районния бизнес за потребностите и за качеството на фрагментите, които университетите основават.
– В Тракийски университет се следи и различен доста забавен факт: в мощно конкурентни професионални посоки като педагогика и обществени действия, които като специалности са най-вече в бюджетната сфера и приходите на експертите (учители и обществени работници) в столицата и останалата част от страната са почти идентични, ние сме в челни позиции – на второ до трето място по рейтинг.
Във всички професионални сфери със мощен частен бизнес, извънредно съсредоточен в столицата и огромните градове, и със обилни разлики в заплащането и работните места, ВУ в стопански най-силните региони започнаха да водят по рейтинг. Това се следи и в аграрния бранш, и в медицината, и във ветеринарната медицина, в инженерните науки и стопанската система.
Парадоксално, само че посредством всички посочени знаци рейтинговата система в действителност задълбочава в допълнение икономическата и просветителна концентрация, вместо да я преодолява.
Ние имаме важен опит от процедура на Европейската акредитация на нашия Ветеринарномедицински факултет по повече от 70 разнообразни индикатори, които са напълно ориентирани към качеството на просветителния развой. С осъществяването им се подсигурява придобиването на висока подготвеност, на нужните теоретични познания и на практика умения у приключилите специалността. Това е напълно подчинено на упованията на обществото. Тези критерии са свързани главно със: положението на материално-техническата база; равнището на готовност на преподавателския състав; съотношението сред теоретичното и практическо обучение; изискванията за практическа подготовка и други
– Начинът, по който рейтинговата система регистрира реализацията на приключилите експерти с висше обучение е в спор и с Планът за деяние Предприемачество 2020. Предприемачите и самонаетите лица не се регистрират от рейтинговата система като осъществили се по специалността, макар, че страната е извела приоритет: стимулиране на младежите да стартират личен бизнес след довеждане докрай на образованието си. Тази мярка не подтиква университетите за предприемаческо обучение.
Ето за какво смятам, че провежданата рейтинговата ранглиста в нашата страна би трябвало да регистрира най-много качеството на просветителния развой и на научните проучвания, които са функционалност от напъните на университетския състав на университета, а не да се въздейства толкоз мощно от икономическата обстановка.
И защото качествените критерии най-адекватно се изследват с качествени измерители, рейтинговата система би трябвало да интегрира противоположната връзка от работодателите за качеството на професионалната подготовка на приключилите експерти. В нашия университет противоположната връзка от работодателите ни насочва към съответни управнически въздействия за възстановяване на просветителния развой.
Възнаграждават се напъните ни по посока на интернационализацията на образованието. През 2017 година Тракийски университет – Стара Загора получи специфичен плакет „ Знак за качество “ и Сертификат за изцяло осъществяване на дейностите по стратегия „ Еразъм+ “ от ЦРЧР дружно с още два университета в България.
На второ място, като главен проблем в българската стопанска система от дълго време се разисква недостига на качествена работна ръка, а в това време работодателите и университетите нямат изясненост тесни или широкоспектърни експерти да бъдат подготвяни.
Считам, че при дребна стопанска система като нашата и сгънат пазар на труда, практиката има потребност от широкоспектърни експерти, с компетентности допълнително аспекти на специалностите, които се чака да работят.
Например средностатистическият поземлен бизнесмен няма финансов запас, с цел да си разреши да си наема тесни експерти за всяка активност – технолози, икономисти и маркетолози, ветеринарни лекари и машинни инженери. Именно практиката ни наложи да сътворяваме сложни експерти, заради което беше оправдано още преди 30г. насърчаване на икономическо направление на нашия университет.
Поради същата причина закритата компетентност парамедик е добре да се разкрие още веднъж и парамедиците, като сложни експерти в доболничната помощ от време на време с решаващо значение за човешкия живот, да получават степен най-малко професионален бакалавър.
Съществува и друго несъгласие – от една страна практиката има потребност от широкоспектърни експерти, а от друга – рейнтинговата система регистрира реализацията по прекомерно лимитирани и тесни групи професионални кодове.
Целесъобразно е да се образуват експертни групи от професионалните общности, които да дадат мнения по кои по-широки групи от кодове на специалностите да бъде регистрирана реализацията на експертите във всяко професионално направление.
Твърде ситуативните реакции на просветителната система по отношение на пазара на труда са рисковани, в случай че не се регистрират всички дълготрайни последствия за стопанската система.
Редуцирането на приема в икономическите специалности, също почива на спорна информация. От една страна се твърди, че към 1/3 от студентите учат стопански специалности, само че от друга данните на ТПП са, че в забележителна степен има потребност от фрагменти с икономическа подготвеност и че тази наклонност ще се следи и в бъдеще.
Освен това ограничението на държавната поръчка в държавните университети, пренасочва кандидат-студенти към частните ВУ, в което няма неприятно, само че би трябвало да се осмисли като последица от формалната просветителна политика.
Имам опасения, че фактическото съкращаване на професионални посоки ще докара и до загуба на дълго създаван теоретичен, преподавателски и веществен запас, а без това България е измежду трите страни с най-нисък % от популацията, заето в научна и развойна активност. След нас са единствено Кипър и Румъния
Според мен решението е в действителната конкуренция – от всеки ВУ да се редуцират бройките, които не са били заети през последните 2 години – това е същинска конкуренция посредством избора на потребителите на просветителни услуги, както във всички други сфери.
Във връзка с това намирам за неуместна концепцията да се възвърне модела на просветителна система към 89-та година. Образователното пространство и икономическата реалност са изцяло изменени. Налице е развъртян частен бранш в стопанската система и образованието, сгънат пазар на труда, не доста развита стопанска система, Отпадна и наложителното приблизително обучение, което даваше на ВУ добре готови междинни фрагменти.
Невъзможно е да се възпроизведе ползотворно модел от отминал исторически стадий.
Приоритетните сега инженерни и педагогичен специалности са доста мощно развити в нашия университет и работят изключително сполучливо с бизнеса и базовите учебни заведения за практическото образование на студентите. Така се основава запас от преподаватели, експерти и база, само че би трябвало да се изградят и прогнози по какъв път ще поемем когато и тази ниша се насити с фрагменти след няколко години.
Може би по-добра тактика е основаването на хибридни специалности и сложни експерти, които ще употребяват към този момент основания преподавателски и теоретичен запас. Стратегическата цел за умна специализация на българската стопанска система, допуска мощна просвета и изследователска активност, само че с насочването на изявленията най-вече в интернационалните бази данни, науката и българският бизнес се отдалечават, вместо да се сближават
Оценявам високо напъните за повишение на качеството на научните разработки, с цел да се обезпечи напредък на основата на научни проучвания. Подкрепяме и подтикваме насочването на публикационната интензивност към списания с импакт фактор и импакт сан. Само за 2017 година имаме съществени достижения в публикационната активност – над 500 научни публикации, от които половината в издания с импакт фактор и импакт сан и огромен брой цитирания. Почти 30 е и броят на отпечатаните монографии в България и чужбина.
Отчитаме положителни числа и реализираме качество. Но въпреки това, фиксирането на оценките за просвета главно върху издание в Scopus I Web of science, обезцени доста научните конференции, защото издаваните сборници не се реферират в тези бази данни. Научните общности няма къде да се срещат, да обменят опит и хрумвания, да основават екипи, а това ще докара до техния разпад в бъдеще.
Друг сериозен проблем е, че в национално характерните браншове – стопанска система, педагогика, право, в които науката обслужва характерната българска процедура, българския бизнес, българските учители и адвокати, практиците, консуматори на научни артикули, няма да четат в интернационалните бази данни и на британски език.
Държавата усилва парите за проучвания, само че научните резултати с добавена стойност първо би трябвало да бъдат налични и потребни за български консуматори.
Възникна и още един проблем – отчитането на публикационната интензивност единствено по професионални посоки, само че не и по факултети, докара до неуместна обстановка – към този момент построени и известни експерти и учени насила би трябвало да сменят направленията, в които разгласяват. Например в нашия Медицински факултет, където има доста сериозна публикационна интензивност, биолозите би трябвало да пренасочат изявленията си в медицински списания, с цел да се регистрира интензивността им в Медицински факултет. В противоположен случай, с науката, която вършат, учените биолози не са потребни за факултета си и той няма действителен интерес да ги финансира.
Трябва да се намерения за бързо решение на тази обстановка, да вземем за пример като се основат благоприятни условия създателите да се разпознават и посредством факултетите си, с цел да може да се прави и подобен прорез на съвкупната информация.
Привличането на млади учени също е проблем и то освен заради нищожното финансиране, а и заради обстоятелството, че докторантурата по предписание не дава преимущество при реализацията на пазара на труда. Напр. докторатът по педагогика не дава преимущество на педагозите при кандидатстване за управителен позиции в учебни заведения или в домове за медико-социални грижи за деца.
Намирам за целесъобразна концепцията на МОН за диференциране на финансирането на научноизследователските организации съгласно тяхното място в научна (рейтингова) ранглиста на научните организации и висшите учебни заведения. Подкрепям задачата да се финансира научноизследователската активност единствено на първите 3 групи най-ефективни организации с научната си активност.
Горд съм, че всички факултети на Тракийски университет са включени в тези първи три групи на класацията.
На мнение съм, че критериите, по които се прави оценка научноизследователската активност са по-реални и по-обективни от критериите, по които се прави общият рейтинг на университетите в България.
И тук обаче, за публичния интерес съществува доста сериозен проблем – висшите учебни заведения са класирани в обща система с научни организации, чийто предмет на активност е само научна активност. Така че резултатите в действителност са несъпоставими. Обща е и системата от критерии, по които се израства в научни степени и университетски длъжности, които би трябвало да бъдат разнообразни за ВУ и научните организации
Трябва деликатно да се обмисли до каква степен даже ВУ с потенциал за просвета, ще съумеят да поддържат паралелно и високо качество на образованието, което изисква старания, човешки, времеви и веществен запас, като в това време се състезават за научно финансиране с чисто научни институции.
Струва ми се, че ограниченията, които се вземат в тази посока не са добре преценени от позиция на на всички вероятни последствия за публичния интерес. Ситуативните дейности, могат да доведат до мъчно преодолими негативи в бъдеще.
Въпреки, че нашият университет стои финансово устойчиво, остава казусът с хроничното недофинансиране на просветителната система и научния бранш.
По отношение на финансовия статус на учените и преподавателите, евентуално ще бъде добре да се инициира браншови групов трудов контракт, както в междинното обучение, с диференцирано финансово стимулиране, за резултати в образованието и науката.
В умозаключение, Тракийски университет-Стара Загора е модел на обединяване на висши учебни заведения и този модел може да се следва от други университети. Имаме опит и потенциал, и можем да сме потребни в превъзмогване на несъгласията в политиките по пътя на промяната.
Днес продължаваме с материал на проф. Иван Въшин , ректор на Тракийски университет-Стара Загора.
Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд “ ще ги разгласява всяка сряда.
Ние, академичната общественост на Тракийски университет–Стара Загора сме обнадеждени, че най-сетне във висшето обучение текат нужни и дълго отлагани промени. Поради забавянето им в последните 25-30 години се стигна до разсъгласуване сред стопанската система, образованието и обществената сфера като редовно обвързани публични действителности.
В стратегическите държавни документи е реализиран доста добър синхрон в главните цели сред Стратегията за висше обучение, тактиките отнасящи се до икономическото развиване, както и Стратегията за районно развиване на страната.
На равнище съответни ограничения, обаче, се обрисуват проблеми, които могат да се преодолеят посредством систематичен разбор на всички дълготрайни последствия, в това число неподходящите за обществото, макар първичните положителни планове.
В тази връзка, по сходство на сектор приблизително обучение, смятам за наложащо да бъде назначен зам.-министър с сектор висше обучение и просвета, който да поеме тази аналитична функционалност в стеснен контакт с академичната общественост в страната.
Висшето обучение би трябвало да бъде мотор, а не ситуативно огледало на стопанската система или обществената сфера.
Ето в резюме някои от тези проблеми.
На първо място желая да се спра на детайли от методиката за рейтингова ранглиста на висшите учебни заведения в България, които отчасти опонират на стратегически цели пред развиването на страната ни.
Несъмнено задачата на ретинговата система и на акредитациите е да покачат качеството на висшето обучение, научната активност и изискванията за образование на бъдещите експерти, нужни на националното стопанство. Оценявам напъните за обективно измерими критерии за рейтинг, само че смятам за публично проблематични и недобре прeмислени някои от знаците за рейтинг.
Ето какво имам поради: част от знаците в рейтинговата система по последствията си опонират на стратегическата обществено икономическа цел за превъзмогване на мощната концентрация на стопанската система и стимулиране на развиването на стопански по-слабите региони.
– Например при сегашните знаци за реализация на приключилите експерти на пазара на труда в рейтинговата система, университетите нямат тласък да насочват приключилите експерти към реализация в селските и изоставащите стопански региони, а към столицата и огромните градове, където младите експерти ще имат по-високи приходи, а университетите ще завоюват по-висок рейтинг по цели три знака свързани с прихода – „ Принос към осигурителната система “, „ Осигурителен приход на приключилите “, и „ Облагаем приход на приключилите “. Така висшето обучение задълбочава така и така свръхцентрализацията на българския бизнес в столицата и още 2-3 огромни градове.
– Добре замислените знаци на районна значителност – „ Регионална реализация “ и „ Регионална реализация на позиция за висше обучение “, работят в безусловно същата посока и дават преимущество на столичните ВУ заради несравнимо по-големият районен пазар на труда в столицата.
Това се случва на фона на така и така прекомерно централизирана просветителна система – в София са 22 университета и висши учебни заведения, от всички 52 в страната. Този факт автоматизирано покачва рейтинга им през трите знака, свързани с работната заплата. Много по-смислено би било за районната значителност да се съди по мнението на районния бизнес за потребностите и за качеството на фрагментите, които университетите основават.
– В Тракийски университет се следи и различен доста забавен факт: в мощно конкурентни професионални посоки като педагогика и обществени действия, които като специалности са най-вече в бюджетната сфера и приходите на експертите (учители и обществени работници) в столицата и останалата част от страната са почти идентични, ние сме в челни позиции – на второ до трето място по рейтинг.
Във всички професионални сфери със мощен частен бизнес, извънредно съсредоточен в столицата и огромните градове, и със обилни разлики в заплащането и работните места, ВУ в стопански най-силните региони започнаха да водят по рейтинг. Това се следи и в аграрния бранш, и в медицината, и във ветеринарната медицина, в инженерните науки и стопанската система.
Парадоксално, само че посредством всички посочени знаци рейтинговата система в действителност задълбочава в допълнение икономическата и просветителна концентрация, вместо да я преодолява.
Ние имаме важен опит от процедура на Европейската акредитация на нашия Ветеринарномедицински факултет по повече от 70 разнообразни индикатори, които са напълно ориентирани към качеството на просветителния развой. С осъществяването им се подсигурява придобиването на висока подготвеност, на нужните теоретични познания и на практика умения у приключилите специалността. Това е напълно подчинено на упованията на обществото. Тези критерии са свързани главно със: положението на материално-техническата база; равнището на готовност на преподавателския състав; съотношението сред теоретичното и практическо обучение; изискванията за практическа подготовка и други
– Начинът, по който рейтинговата система регистрира реализацията на приключилите експерти с висше обучение е в спор и с Планът за деяние Предприемачество 2020. Предприемачите и самонаетите лица не се регистрират от рейтинговата система като осъществили се по специалността, макар, че страната е извела приоритет: стимулиране на младежите да стартират личен бизнес след довеждане докрай на образованието си. Тази мярка не подтиква университетите за предприемаческо обучение.
Ето за какво смятам, че провежданата рейтинговата ранглиста в нашата страна би трябвало да регистрира най-много качеството на просветителния развой и на научните проучвания, които са функционалност от напъните на университетския състав на университета, а не да се въздейства толкоз мощно от икономическата обстановка.
И защото качествените критерии най-адекватно се изследват с качествени измерители, рейтинговата система би трябвало да интегрира противоположната връзка от работодателите за качеството на професионалната подготовка на приключилите експерти. В нашия университет противоположната връзка от работодателите ни насочва към съответни управнически въздействия за възстановяване на просветителния развой.
Възнаграждават се напъните ни по посока на интернационализацията на образованието. През 2017 година Тракийски университет – Стара Загора получи специфичен плакет „ Знак за качество “ и Сертификат за изцяло осъществяване на дейностите по стратегия „ Еразъм+ “ от ЦРЧР дружно с още два университета в България.
На второ място, като главен проблем в българската стопанска система от дълго време се разисква недостига на качествена работна ръка, а в това време работодателите и университетите нямат изясненост тесни или широкоспектърни експерти да бъдат подготвяни.
Считам, че при дребна стопанска система като нашата и сгънат пазар на труда, практиката има потребност от широкоспектърни експерти, с компетентности допълнително аспекти на специалностите, които се чака да работят.
Например средностатистическият поземлен бизнесмен няма финансов запас, с цел да си разреши да си наема тесни експерти за всяка активност – технолози, икономисти и маркетолози, ветеринарни лекари и машинни инженери. Именно практиката ни наложи да сътворяваме сложни експерти, заради което беше оправдано още преди 30г. насърчаване на икономическо направление на нашия университет.
Поради същата причина закритата компетентност парамедик е добре да се разкрие още веднъж и парамедиците, като сложни експерти в доболничната помощ от време на време с решаващо значение за човешкия живот, да получават степен най-малко професионален бакалавър.
Съществува и друго несъгласие – от една страна практиката има потребност от широкоспектърни експерти, а от друга – рейнтинговата система регистрира реализацията по прекомерно лимитирани и тесни групи професионални кодове.
Целесъобразно е да се образуват експертни групи от професионалните общности, които да дадат мнения по кои по-широки групи от кодове на специалностите да бъде регистрирана реализацията на експертите във всяко професионално направление.
Твърде ситуативните реакции на просветителната система по отношение на пазара на труда са рисковани, в случай че не се регистрират всички дълготрайни последствия за стопанската система.
Редуцирането на приема в икономическите специалности, също почива на спорна информация. От една страна се твърди, че към 1/3 от студентите учат стопански специалности, само че от друга данните на ТПП са, че в забележителна степен има потребност от фрагменти с икономическа подготвеност и че тази наклонност ще се следи и в бъдеще.
Освен това ограничението на държавната поръчка в държавните университети, пренасочва кандидат-студенти към частните ВУ, в което няма неприятно, само че би трябвало да се осмисли като последица от формалната просветителна политика.
Имам опасения, че фактическото съкращаване на професионални посоки ще докара и до загуба на дълго създаван теоретичен, преподавателски и веществен запас, а без това България е измежду трите страни с най-нисък % от популацията, заето в научна и развойна активност. След нас са единствено Кипър и Румъния
Според мен решението е в действителната конкуренция – от всеки ВУ да се редуцират бройките, които не са били заети през последните 2 години – това е същинска конкуренция посредством избора на потребителите на просветителни услуги, както във всички други сфери.
Във връзка с това намирам за неуместна концепцията да се възвърне модела на просветителна система към 89-та година. Образователното пространство и икономическата реалност са изцяло изменени. Налице е развъртян частен бранш в стопанската система и образованието, сгънат пазар на труда, не доста развита стопанска система, Отпадна и наложителното приблизително обучение, което даваше на ВУ добре готови междинни фрагменти.
Невъзможно е да се възпроизведе ползотворно модел от отминал исторически стадий.
Приоритетните сега инженерни и педагогичен специалности са доста мощно развити в нашия университет и работят изключително сполучливо с бизнеса и базовите учебни заведения за практическото образование на студентите. Така се основава запас от преподаватели, експерти и база, само че би трябвало да се изградят и прогнози по какъв път ще поемем когато и тази ниша се насити с фрагменти след няколко години.
Може би по-добра тактика е основаването на хибридни специалности и сложни експерти, които ще употребяват към този момент основания преподавателски и теоретичен запас. Стратегическата цел за умна специализация на българската стопанска система, допуска мощна просвета и изследователска активност, само че с насочването на изявленията най-вече в интернационалните бази данни, науката и българският бизнес се отдалечават, вместо да се сближават
Оценявам високо напъните за повишение на качеството на научните разработки, с цел да се обезпечи напредък на основата на научни проучвания. Подкрепяме и подтикваме насочването на публикационната интензивност към списания с импакт фактор и импакт сан. Само за 2017 година имаме съществени достижения в публикационната активност – над 500 научни публикации, от които половината в издания с импакт фактор и импакт сан и огромен брой цитирания. Почти 30 е и броят на отпечатаните монографии в България и чужбина.
Отчитаме положителни числа и реализираме качество. Но въпреки това, фиксирането на оценките за просвета главно върху издание в Scopus I Web of science, обезцени доста научните конференции, защото издаваните сборници не се реферират в тези бази данни. Научните общности няма къде да се срещат, да обменят опит и хрумвания, да основават екипи, а това ще докара до техния разпад в бъдеще.
Друг сериозен проблем е, че в национално характерните браншове – стопанска система, педагогика, право, в които науката обслужва характерната българска процедура, българския бизнес, българските учители и адвокати, практиците, консуматори на научни артикули, няма да четат в интернационалните бази данни и на британски език.
Държавата усилва парите за проучвания, само че научните резултати с добавена стойност първо би трябвало да бъдат налични и потребни за български консуматори.
Възникна и още един проблем – отчитането на публикационната интензивност единствено по професионални посоки, само че не и по факултети, докара до неуместна обстановка – към този момент построени и известни експерти и учени насила би трябвало да сменят направленията, в които разгласяват. Например в нашия Медицински факултет, където има доста сериозна публикационна интензивност, биолозите би трябвало да пренасочат изявленията си в медицински списания, с цел да се регистрира интензивността им в Медицински факултет. В противоположен случай, с науката, която вършат, учените биолози не са потребни за факултета си и той няма действителен интерес да ги финансира.
Трябва да се намерения за бързо решение на тази обстановка, да вземем за пример като се основат благоприятни условия създателите да се разпознават и посредством факултетите си, с цел да може да се прави и подобен прорез на съвкупната информация.
Привличането на млади учени също е проблем и то освен заради нищожното финансиране, а и заради обстоятелството, че докторантурата по предписание не дава преимущество при реализацията на пазара на труда. Напр. докторатът по педагогика не дава преимущество на педагозите при кандидатстване за управителен позиции в учебни заведения или в домове за медико-социални грижи за деца.
Намирам за целесъобразна концепцията на МОН за диференциране на финансирането на научноизследователските организации съгласно тяхното място в научна (рейтингова) ранглиста на научните организации и висшите учебни заведения. Подкрепям задачата да се финансира научноизследователската активност единствено на първите 3 групи най-ефективни организации с научната си активност.
Горд съм, че всички факултети на Тракийски университет са включени в тези първи три групи на класацията.
На мнение съм, че критериите, по които се прави оценка научноизследователската активност са по-реални и по-обективни от критериите, по които се прави общият рейтинг на университетите в България.
И тук обаче, за публичния интерес съществува доста сериозен проблем – висшите учебни заведения са класирани в обща система с научни организации, чийто предмет на активност е само научна активност. Така че резултатите в действителност са несъпоставими. Обща е и системата от критерии, по които се израства в научни степени и университетски длъжности, които би трябвало да бъдат разнообразни за ВУ и научните организации
Трябва деликатно да се обмисли до каква степен даже ВУ с потенциал за просвета, ще съумеят да поддържат паралелно и високо качество на образованието, което изисква старания, човешки, времеви и веществен запас, като в това време се състезават за научно финансиране с чисто научни институции.
Струва ми се, че ограниченията, които се вземат в тази посока не са добре преценени от позиция на на всички вероятни последствия за публичния интерес. Ситуативните дейности, могат да доведат до мъчно преодолими негативи в бъдеще.
Въпреки, че нашият университет стои финансово устойчиво, остава казусът с хроничното недофинансиране на просветителната система и научния бранш.
По отношение на финансовия статус на учените и преподавателите, евентуално ще бъде добре да се инициира браншови групов трудов контракт, както в междинното обучение, с диференцирано финансово стимулиране, за резултати в образованието и науката.
В умозаключение, Тракийски университет-Стара Загора е модел на обединяване на висши учебни заведения и този модел може да се следва от други университети. Имаме опит и потенциал, и можем да сме потребни в превъзмогване на несъгласията в политиките по пътя на промяната.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ