Това е филм за носталгия, за мечти, за връзката с

Това е филм за носталгия, за фантазии, за връзката с корените и със себе си, филм за бащите и дъщерите, и какъв брой значима е нашата история за личната ни еднаквост. Това споделя пред Българска телеграфна агенция актрисата Ванина Кондова , която извършва основната роля в.

„ Темата на кино лентата, както аз я чета, е че рано или късно човек би трябвало да види къде му е хвърлена пъпната шнур – не физически, а чисто родствено. Да откри корените си, в случай, че помни кои са и желае да ги види действително “, добавя артистът Никола Додов .

Историята е за нюйоркска архитектка с български корени, която идва в родопско село, с цел да наследи запустялата къща на баба си. Дафни е превзета от спомените на локалните поданици и от трагичната история на бащиния ѝ жанр. Докато се пробва да научи истината за трагичната история на от дълго време починалия си татко, се сблъсква с чудатия си локален братовчед Орлин. И намира мечтаната опция да преоткрие себе си.

По думите на режисьорката Татяна Пандурска във кино лентата, с изключение на обич, има и едно комплицирано търсене на себе си, и психически обрати, които основната героиня ще преживее: „ Защото тя идва във България чисто юридически – да свърши една дребна работа, да наследи къщата на баба си, която е умряла на 103 години, и която в никакъв случай не е познавала. Но се оказва, че това не е напълно по този начин. И че тук ние ще я оплетем в нашите български мрежи и ще ѝ покажем, че в действителност човек без корени е като дърво без корени, въпреки и факсимиле “.

„ Има една добрина в тези персонажи, а локациите на които снимахме са вълшебни – село Полковник Серафимово в Родопите. Там човек, и неприятен да отиде, се уморява да е неприятен. Просто си взима отмора и става добър “, обобщава Никола Додов .

В „ Диви ягоди “ сюжетът е на Дечо Таралежков и Татяна Пандурска. Оператор е Стефан Врачев. Монтажът е на Таня Петкова, сценография и костюми – Екатерина Христова, композитор – Давид Кокончев, звукорежисьор – Иван Андреев. Участват още Иван Юруков, Стела Ганчева, Никола Пашов, Нено Койнарски, Кирил Кавадарков, Васил Бинев, Никол Милевска, Васил Читанов, Анна Банкина, Никола Стефанов, Анна Петрова, Петър Дочев, Мария Маргаритова.

Режисьорът Татяна Пандурска и актьорите Никола Додов и Ванина Кондова пред Българска телеграфна агенция, в диалог с Даниел Димитров – за носталгията и връщането към корените, и по какъв начин тази тематика е опазена от клишета, за персоналния миг, за добротата и любовта, и по какъв начин „ Забравените от небето “ стана „ Диви ягоди “.

Защо филмът се споделя „ Диви ягоди “?

Татяна Пандурска: В началото се споделяше „ Забравените от небето “ и това потегли от сборника разкази, който е и моето ентусиазъм. Заглавието пристигна след това, защото във въображението ми нещата станаха разнообразни от това, което първоначално имах желание да направя.

Вкарах една модерна линия – и младата героиня, полубългарка, която се появи във кино лентата, трябваше да търси своите корени. А какъв по-добър знак от дивата ягода, обвързвана с нашите корени... За мен те са знак на детството, на рода, на бабите ни, които са ни отглеждали, на поляните, на планините, на това, което всички българи обичаме, на това, което е българския дух, българската нематериалност, на всичко, което ни вълнува от напълно дребни, с което сме закърмени, и което го носи българският ген.

Никола Додов: Моят персонаж бай Добри вкарва изясненост в сюжета. Беше доста вкусна и приятна роля, която за мен мина под знаменателя на един откъс от Хемингеуй – „ Реализмът е заблуда, породена от неналичието на алкохол “.

Бай Добри е пияч, което незабавно е гаранция, че е добър човек, и че досега, в който се появява на сцената, пази една загадка. Споделяйки я, сюжетът става по-ясен... Интересно е, че той е таил толкоз доста години нещо, само че все пак е запазил добротата си – като алкохолен мехур. Успява да се резервира досега, в който среща основната героиня.

Носталгията и връщането към корените ли са водещи тематики в сюжета?

Ванина Кондова: Да, това е филм за носталгия, за фантазии, връзката с корените и със себе си, филм за бащите и дъщерите, и какъв брой значима е нашата история за личната ни еднаквост.

Никола Додов: Темата на кино лентата, както аз я чета, е че рано или късно човек би трябвало да види къде му е хвърлена пъпната шнур – не физически, а чисто родствено. Да откри корените си, в случай, че помни кои са и желае да ги види действително.

Как тематиката за връщането към корените е опазена от клишета, с цел да стане забавна на публиката?

Ванина Кондова: Фактът, че режисьорката Татяна Пандурска е работила доста в документалното кино, доста оказва помощ за това филмът да е доста тънък, доста непоказен, без размахване на пръст по какъв начин би трябвало да се мисли. Всъщност, доста близо до основните герои, споделя една душевна история. Мисля, че това ни избавя от клишетата.

За да звучи достоверно тематиката, би трябвало ли да има персонален миг и човек да го претърпял...

Ванина Кондова: Да, аз самата съм живяла отвън България. Така че за мен беше забавно да играя воин, който идва оттова, откъдето аз съм се върнала.

Също по този начин, филмът беше сниман в един доста тежък персонален миг за мен. Майка ми беше доста болна. Колкото и да беше тежък моментът, той беше моето избавление, по някакъв метод. Така че постоянно като го виждам, е доста прочувствен миг за мен...

Татяна Пандурска: Когато започнах да работя по този план, и двете ми деца бяха в Германия. Дъщеря ми беше приключила следването си и към този момент живееше там, беше основала семейство. Синът ми също отпътува да се учи.

В деня, в който сграбчих тази книга на Екатерина Томова – „ Забравените от небето “, като прочитах разказите, множеството бяха за столетници, само че има и за емигранти, напуснали България. Тогава някак си в мен изникна въпроса каква ще бъде ориста на децата ми. Те дали ще се върнат в България или ще останат да живеят там? И към днешна дата отговорът е да. И щерка ми се върна в България със фамилията си, и синът ми се върна, и двамата сътвориха фамилии. И аз съм щастлива.

Говорим за носталгия, за корени, само че никой не сподели обич. Има ли обич в „ Диви ягоди “?

Татяна Пандурска: Има доста обич. Не единствено моята, като режисьор на кино лентата, съсценарист и продуцент, само че и любовта на целия екип. А ние снимахме 18 дни в Родопите и успяхме да създадем нещо, което назоваваме фамилията ни „ Диви ягоди “.

Във кино лентата, с изключение на обич, има и едно комплицирано търсене на себе си. Психологически обрати, които основната героиня ще преживее. Защото тя идва във България чисто юридически – да свърши една дребна работа, да наследи къщата на баба си, която е умряла на 103 години, и която в никакъв случай не е познавала. Но се оказва, че това не е напълно по този начин. И че тук ние ще я оплетем в нашите български мрежи и ще ѝ покажем, че в действителност човек без корени е като дърво без корени, въпреки и факсимиле.

Никола Додов: Има има една добрина в тези персонажи, а локациите на които снимахме са вълшебни – село Полковник Серафимово. Там човек, и неприятен човек да отиде, се уморява да е неприятен. Просто си взима отмора и става добър...



Автор – Даниел Димитров
Оператор – Любен Младенов
Монтаж – Валя Ковачева