Светът не става по-зелен: Защо Европа губи своята индустриална мощ
Европейският съюз е изправен пред сериозен миг, в който стремежът към екологична резистентност влиза в директен конфликт с икономическото оцеляване. Без мощна промишленост няма да има нито зелен преход, нито стратегическа самостоятелност. Енергоинтензивните браншове в Европейски Съюз, чиято стойност се прави оценка на 1,5 трилиона евро, сега се намират на ръба на оцеляването. Данните са тревожни: силата е два пъти по-скъпа по отношение на 2020 година, а цените на въглеродните излъчвания са скочили четворно.
Светът се дели на блокове и промишлеността става въпрос на национална сигурност. Без металургия, химия и рандеман сме уязвими, тъй като веригите на доставки могат да се употребяват като оръжие.
Резултатът от това напрежение е фрапантен спад на производството с 40% в избрани браншове и загубата на 200 000 работни места през 2025 година Процесът на деиндустриализация се форсира, като колоси като Volkswagen възнамеряват съкращения на над 35 000 чиновници, а BASF и ArcelorMittal пренасочват вложенията си към Китай или стопират мощности в Европа. В тази комплицирана обстановка промишлеността сподели своя проект за декарбонизация, настоявайки за действително партньорство с страната.
Геополитическата картина през 2026 година се утежнява от енергиен стрес, провокиран от аномални зимни студове. Газовите складове в Европа са запълнени едвам на 83%, което е под сериозния предел от 90%. Това води до ново повишаване на ресурсите, до момента в който държавният дълг на Европейски Съюз се чака да доближи 83,8% от Брутният вътрешен продукт. Високите разноски изтласкват производствата отвън рамките на съюза, което потвърждава, че темпото на Зелената договорка е прекомерно нападателно за действителната стопанска система.
Зелената договорка е значима, само че темпото беше прекомерно бързо. Високите разноски изтласкват производствата ни отвън Европейски Съюз. Така светът не става по-зелен. Ние ставаме по-слаби.
За да запазят своя суверенитет, България и Европа би трябвало да преминат към декарбонизация с индустриална логичност и конкурентни цени на силата. Прогнозите за стагфлация през 2026 година с инфлация до 5% изискват решителни дейности за отбрана на локалните производители. Само посредством способността сами да сътворяваме материалите на бъдещето, можем да подсигуряваме сигурността на континента.
