Битката за нулеви емисии: Твърде късно ли е?
Тридесет години срещи, обещания и цели, само че резултатите остават противоречиви. Емисиите не престават да порастват, температурите също. Възможна ли е въобще нулева въглеродна стопанска система, или това беше просто фантазия, която избледнява под натиска на действителността?
Америка: вятърът спря
В Съединените щати един от най-големите планове за възобновима сила – вятърната плантация Revolution Wind край Роуд Айлънд – беше замразен по заповед на президента Доналд Тръмп, макар че беше приключен на 80%. Решението сложи под въпрос бъдещето на зелената сила в страната.
Администрацията във Вашингтон към този момент оряза 25 милиарда $ от федералното климатично финансиране, отстрани данъчни облекчения за възобновими източници и отвори милиони акри земя за нови петролни и газови сондажи. Междувременно изкуственият разсъдък и взривът на нови центрове за данни изстрелват потреблението на електрическа енергия нагоре.
Резултатът е абсурден: до момента в който Съединени американски щати се стремят към софтуерно предимство, се връщат към по-замърсяващи енергийни източници, в това число въглища. Енергийни анализатори предизвестяват за иден дефицит и растящи цени на електричеството – сюжет, който е неприятен за стопанската система, потребителите и планетата.
Индия живее върху горящи въглища
На другия завършек на света, в индийския щат Джаркханд, земята безусловно гори. Под повърхността на старите въглищни мини тлеят милиони тонове въглища, изхвърлящи пушек и отровни газове непрекъснато. Огньовете не престават към този момент повече от век и заплашват цели селища.
Въпреки че районът е богат на запаси и доставя забележителна част от силата на страната, хората там живеят в беднотия и неустановеност. Индия към момента разчита на въглищата за към 70% от силата си, само че се готви за голяма промяна – до 2030 година половината от електричеството ѝ може да идва от възобновими източници.
Тази смяна ще бъде решаваща освен за Индия, само че и за световния климатичен баланс.
Китай и зелената геополитика
Югоизточна Азия Китай затвърждава ролята си на международен водач в производството и износа на зелени технологии. В Лаос беше приключен планът Monsoon Wind Power – най-голямата ветроенергийна централа в района, построена напълно с китайски вложения и технологии.
Днес Китай създава над 60% от световните зелени технологии и изнася повече стойност от Съединени американски щати в петрол и газ взети дружно.
За разрастващите се страни това носи достъп до евтина сила, само че и нови зависимости. Енергийното въздействие последователно се трансформира в политическо – част от по-широката тактика на Пекин за световно водачество в новата „ зелена стопанска система “.
Амазония на ръба
Домакинът на COP30 – Бразилия – посреща света, до момента в който личната ѝ Амазонска гора изгаря. Въпреки напъните на президента Лула да понижи обезлесяването, през 2024 година пожари унищожиха милиони хектари. Причината е композиция от човешка активност и климатични промени – по-високи температури и по-малко дъждове.
След като горите изгорят, териториите постоянно губят законовата си отбрана и се трансформират в пасища. Единствените, които съумяват да запазят част от екосистемата, са локалните племена, които пазят земите си с непримиримост и обичайни познания. Техните територии през днешния ден са последната преграда пред цялостния колапс на „ белите дробове “ на планетата.
Тридесет години по-късно
COP30 ще означи три десетилетия от началото на световните старания за ограничение на излъчванията. Резултатите обаче са спорни: излъчванията не престават да се усилват, а светът се затопля с тревожни темпове.
Въпросът, който стои през днешния ден пред водачите, е елементарен, само че съдбоносен: ще остане ли „ чистата нула “ единствено благородна заблуда – или към момента има време за превръщане на посоката?
Америка: вятърът спря
В Съединените щати един от най-големите планове за възобновима сила – вятърната плантация Revolution Wind край Роуд Айлънд – беше замразен по заповед на президента Доналд Тръмп, макар че беше приключен на 80%. Решението сложи под въпрос бъдещето на зелената сила в страната.
Администрацията във Вашингтон към този момент оряза 25 милиарда $ от федералното климатично финансиране, отстрани данъчни облекчения за възобновими източници и отвори милиони акри земя за нови петролни и газови сондажи. Междувременно изкуственият разсъдък и взривът на нови центрове за данни изстрелват потреблението на електрическа енергия нагоре.
Резултатът е абсурден: до момента в който Съединени американски щати се стремят към софтуерно предимство, се връщат към по-замърсяващи енергийни източници, в това число въглища. Енергийни анализатори предизвестяват за иден дефицит и растящи цени на електричеството – сюжет, който е неприятен за стопанската система, потребителите и планетата.
Индия живее върху горящи въглища
На другия завършек на света, в индийския щат Джаркханд, земята безусловно гори. Под повърхността на старите въглищни мини тлеят милиони тонове въглища, изхвърлящи пушек и отровни газове непрекъснато. Огньовете не престават към този момент повече от век и заплашват цели селища.
Въпреки че районът е богат на запаси и доставя забележителна част от силата на страната, хората там живеят в беднотия и неустановеност. Индия към момента разчита на въглищата за към 70% от силата си, само че се готви за голяма промяна – до 2030 година половината от електричеството ѝ може да идва от възобновими източници.
Тази смяна ще бъде решаваща освен за Индия, само че и за световния климатичен баланс.
Китай и зелената геополитика
Югоизточна Азия Китай затвърждава ролята си на международен водач в производството и износа на зелени технологии. В Лаос беше приключен планът Monsoon Wind Power – най-голямата ветроенергийна централа в района, построена напълно с китайски вложения и технологии.
Днес Китай създава над 60% от световните зелени технологии и изнася повече стойност от Съединени американски щати в петрол и газ взети дружно.
За разрастващите се страни това носи достъп до евтина сила, само че и нови зависимости. Енергийното въздействие последователно се трансформира в политическо – част от по-широката тактика на Пекин за световно водачество в новата „ зелена стопанска система “.
Амазония на ръба
Домакинът на COP30 – Бразилия – посреща света, до момента в който личната ѝ Амазонска гора изгаря. Въпреки напъните на президента Лула да понижи обезлесяването, през 2024 година пожари унищожиха милиони хектари. Причината е композиция от човешка активност и климатични промени – по-високи температури и по-малко дъждове.
След като горите изгорят, териториите постоянно губят законовата си отбрана и се трансформират в пасища. Единствените, които съумяват да запазят част от екосистемата, са локалните племена, които пазят земите си с непримиримост и обичайни познания. Техните територии през днешния ден са последната преграда пред цялостния колапс на „ белите дробове “ на планетата.
Тридесет години по-късно
COP30 ще означи три десетилетия от началото на световните старания за ограничение на излъчванията. Резултатите обаче са спорни: излъчванията не престават да се усилват, а светът се затопля с тревожни темпове.
Въпросът, който стои през днешния ден пред водачите, е елементарен, само че съдбоносен: ще остане ли „ чистата нула “ единствено благородна заблуда – или към момента има време за превръщане на посоката?
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ