Какво ядат монасите от Света гора по време на Коледните пости
На Света гора в Атон храната е освен телесна нужда, само че и духовно упражнение, което укрепва поста, молитвата и покаянието. Тъй като коледните пости не престават до 6 януари, не е неприятна концепция да подражаваме на монасите от Света гора.
Основните правила на храненето на монасите на Света гора се основават на елементарност, сдържаност и сезонни храни. Ястията са семпли, без несъразмерни подправки и комплицирани техники за подготвяне. Целта не е да се задоволят сетивата, а да се поддържа тялото крепко и готово за духовни подвизи.
Използваните храни са най-вече от растителен генезис и всичко е приготвено с надълбоко почитание към Божиите блага на природата. Нуждите от протеини се задоволяват от бобови растения като фасул, нахут и леща, до момента в който маслините, зехтинът, зеленчуците и зърнените храни са основата на ежедневното хранене.
Постът е основна част от православната духовна процедура и е строго регламентиран на Света гора. По време на огромните пости (Коледен, Велики и Успение Богородично) монасите заобикалят млечни артикули, яйца и риба. Рибата е позволена единствено на избрани празници по време на Великия пост. В дните на непоколебим пост се заобикаля даже използването на олио, а ястията се подготвят единствено на вода.
След това трапезата е в допълнение опростенa, сведена до зеленчуци, бобови растения и самун, като специфичен акцент се слага върху молитвата и прехраната. Монасите постоянно се хранят един път или два пъти дневно, според от разпоредбите на манастира и времето на годината. Количествата храна са дребни, с цел да се избегне преяждането, което нарушава душевния мир.
Готвачите от Светогорск, които през днешния ден са налични под формата на книги, разкриват доста предписания за подготвяне на постни ястия. Някои от най-известните включват:
Зеленчукови и бобови супи: Боб във вода, леща чорба с чесън или домат, варена зелева чорба
Пържени патладжани и тиквички: Пържени във вода или печени във фурна без олио
Хляб и пайове: Хлябът постоянно се подготвя на ръка, а пайове като „ Зеляница “ или „ Пай с праз “ се подготвят без мляко или яйца.
Мариновани зеленчуци и маслини: Маслините са незаменима част от всяко хранене, наред със сезонните салати и маринованите зеленчуци.
Сладкиши без олио: По време на Великите пости се вършат сладкиши от сушени плодове, мед и орехи.
Светогорските готвачи носят освен предписания, само че и философия за подготвяне на храна. Приготвянето на храна на Света гора се възприема като акт на служение и молитва. Всяка хапка е пропита с признателност и осъзнаване на Божията берекет.
Диетата на монасите от Света гора припомня за значимостта на умереността и духовната връзка с всекидневието. Постът не е просто хранителен режим, а метод за привеждане на духа и тялото в естетика с Божественото. Простотата, уважението към природата и въздържанието от излишества са послания, които могат да вдъхновят всеки, без значение от персоналните хранителни привички.
Основните правила на храненето на монасите на Света гора се основават на елементарност, сдържаност и сезонни храни. Ястията са семпли, без несъразмерни подправки и комплицирани техники за подготвяне. Целта не е да се задоволят сетивата, а да се поддържа тялото крепко и готово за духовни подвизи.
Използваните храни са най-вече от растителен генезис и всичко е приготвено с надълбоко почитание към Божиите блага на природата. Нуждите от протеини се задоволяват от бобови растения като фасул, нахут и леща, до момента в който маслините, зехтинът, зеленчуците и зърнените храни са основата на ежедневното хранене.
Постът е основна част от православната духовна процедура и е строго регламентиран на Света гора. По време на огромните пости (Коледен, Велики и Успение Богородично) монасите заобикалят млечни артикули, яйца и риба. Рибата е позволена единствено на избрани празници по време на Великия пост. В дните на непоколебим пост се заобикаля даже използването на олио, а ястията се подготвят единствено на вода.
След това трапезата е в допълнение опростенa, сведена до зеленчуци, бобови растения и самун, като специфичен акцент се слага върху молитвата и прехраната. Монасите постоянно се хранят един път или два пъти дневно, според от разпоредбите на манастира и времето на годината. Количествата храна са дребни, с цел да се избегне преяждането, което нарушава душевния мир.
Готвачите от Светогорск, които през днешния ден са налични под формата на книги, разкриват доста предписания за подготвяне на постни ястия. Някои от най-известните включват:
Зеленчукови и бобови супи: Боб във вода, леща чорба с чесън или домат, варена зелева чорба
Пържени патладжани и тиквички: Пържени във вода или печени във фурна без олио
Хляб и пайове: Хлябът постоянно се подготвя на ръка, а пайове като „ Зеляница “ или „ Пай с праз “ се подготвят без мляко или яйца.
Мариновани зеленчуци и маслини: Маслините са незаменима част от всяко хранене, наред със сезонните салати и маринованите зеленчуци.
Сладкиши без олио: По време на Великите пости се вършат сладкиши от сушени плодове, мед и орехи.
Светогорските готвачи носят освен предписания, само че и философия за подготвяне на храна. Приготвянето на храна на Света гора се възприема като акт на служение и молитва. Всяка хапка е пропита с признателност и осъзнаване на Божията берекет.
Диетата на монасите от Света гора припомня за значимостта на умереността и духовната връзка с всекидневието. Постът не е просто хранителен режим, а метод за привеждане на духа и тялото в естетика с Божественото. Простотата, уважението към природата и въздържанието от излишества са послания, които могат да вдъхновят всеки, без значение от персоналните хранителни привички.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ