Две шеметни миниатюри в Сатирата
Три пъти в последните десетина години столичната аудитория е имала привилегията да се смее и да плаче, да се разчуства и да се допре до заветния катарзис с пиесите на трагично починалия при неизяснени и до през днешния ден условия съветски драматург Александър Вампилов: с „ По-големият наследник “ – режисура на Николай Ламбрев в спектакъл „ Българска войска “, с „ Лов на диви патици “ – рисков прочит на фамозния гост-режисьор от Санкт Петербург Юрий Бутусов в Народния, и в този момент, преди броени дни, с премиерния театър на Сатирата „ Провинциални анекдоти “, сбъднат от артиста Николай Урумов.
Художествените достолепия на тези три реализации напълно не са наедно значими, нееднозначно са ги приемали и феновете, само че те имат нещо, което несъмнено ги свързва: допират до болежка откровено струните на човешката душа, най-съкровените й прочувствени неналичия, заложени в фамилните връзки, в неразбирането и разминаването сред хората.
„ Провинциални анекдоти “ съдържа две миниатюри: шеметната комедия „ История с метранпаж “ и обагрената с горест, достигаща до нерадостни прозрения трагикомедия „ Двайсет минути с ангел “. Място на действието е еднакъв хотел зад тила на географията, в далечния северен Иркутск, който прочее е родното място на създателя.
Като се абстрахираме от обстоятелството, че практиката шефовете на хотели, общежития и всевъзможни всеобщи обиталища да ревизират дали „ подопечните “ им не влизат в непозволени връзки, е към този момент много поостаряла, творбата и спектакълът развиват обстановката по Гоголевски. В провинциалния хотел идва посетител, който шефът засича в женска стая и порядъчно го наругава. Но защото инспекцията открива, че той е матранпаж, а никой от личния състав и забърканите не знае що за специалност е това
Вместо Ревизора на Гогол може да е държавен надзор?!
И персонажите изпадат в необикновено занимателни недоразумения. Наяве излизат изневери, материализъм, мерене на благоприятни условия и самочувствие, подли страхове, взаимни отстъпки, неистини... Във втория виц двама командировани служители, останали без пукната пара след величествен запой (може ли без водка където и да било в Русия?!), са принудени да просят дребна сума, с цел да продължат, или да се приберат. Интелектуалецът цигулар от долния етаж, с който взаимно се тормозят, не е податлив да услужи, нито пък някой от личния състав им влиза в ситуацията.
Но се намира човек от улицата, притекъл се на отправения от прозореца зов за финансова помощ. Що за птица е той? Какви ли страшни секрети и закононарушения желае да прикрие, да успокои съвестта си с препоръчаните доста повече пари?... Нима сме станали толкоз подозрителни към безкористното положително?! И по себе си ли съдим за това?! Никой няма да повярва в почтените планове на господина до самия край, който ще обърне настройката на героите на 180 градуса и в режисьорското решение на Урумов всеки от тях ще посегне към мобилния си телефон за нещо доста значимо...
Бидейки самият той артист, Ники Урумов е разрешил на всеки от сътрудниците си да се развихри в цялата гама на смешното – строгият, само че нерешителен като Гоголев воин шеф на хотела Явор Борисов, свадливата му и шавлива жена – Силвия Лулчева, ефектният Кирил Ефремов – първо спортяга сваляч, а след това разпищолил се мъж в командировка, здравомислещата, доколкото й се удава, чистачка – Албена Михова и още Ивайло Калоянчев, Мартин Христов, Полин Лалова, стигайки до трагичните ноти в осъществяването на Иван Панев.
Най-трогателната находка на режисьора Урумов и неговите артисти е обаче сред двата „ анекдота “, когато всеки от участниците отдава респект на създателя Вампилов, вграждайки заглавие на някоя от пиесите му в своя персонална история: „ По-големият наследник “, „ Сбогуване през юни “, „ Миналото лято в Чулимск “, „ Лов на диви патици “... Вслушайте се в тези дребни монолози: всеки от актьорите е излял в тях парченце от душата си.
Александър Вампилов умира през 1972 година в езерото Байкал, ненавършил 35 години. Дали е бил жертва на неумението си в ония години да написа с политически възторг? Самоубийство, ликвидиране или трагичен случай – не е напълно несъмнено. Сигурното е, че е оставил пиеси, които и през днешния ден се играят в доста страни, а Холивуд даже прави без позволение римейк по съветския филм, инспириран от пиесата „ По-големият наследник “.
Източник: Monitpr
Снимка: Темелко Темелков
Художествените достолепия на тези три реализации напълно не са наедно значими, нееднозначно са ги приемали и феновете, само че те имат нещо, което несъмнено ги свързва: допират до болежка откровено струните на човешката душа, най-съкровените й прочувствени неналичия, заложени в фамилните връзки, в неразбирането и разминаването сред хората.
„ Провинциални анекдоти “ съдържа две миниатюри: шеметната комедия „ История с метранпаж “ и обагрената с горест, достигаща до нерадостни прозрения трагикомедия „ Двайсет минути с ангел “. Място на действието е еднакъв хотел зад тила на географията, в далечния северен Иркутск, който прочее е родното място на създателя.
Като се абстрахираме от обстоятелството, че практиката шефовете на хотели, общежития и всевъзможни всеобщи обиталища да ревизират дали „ подопечните “ им не влизат в непозволени връзки, е към този момент много поостаряла, творбата и спектакълът развиват обстановката по Гоголевски. В провинциалния хотел идва посетител, който шефът засича в женска стая и порядъчно го наругава. Но защото инспекцията открива, че той е матранпаж, а никой от личния състав и забърканите не знае що за специалност е това
Вместо Ревизора на Гогол може да е държавен надзор?!
И персонажите изпадат в необикновено занимателни недоразумения. Наяве излизат изневери, материализъм, мерене на благоприятни условия и самочувствие, подли страхове, взаимни отстъпки, неистини... Във втория виц двама командировани служители, останали без пукната пара след величествен запой (може ли без водка където и да било в Русия?!), са принудени да просят дребна сума, с цел да продължат, или да се приберат. Интелектуалецът цигулар от долния етаж, с който взаимно се тормозят, не е податлив да услужи, нито пък някой от личния състав им влиза в ситуацията.
Но се намира човек от улицата, притекъл се на отправения от прозореца зов за финансова помощ. Що за птица е той? Какви ли страшни секрети и закононарушения желае да прикрие, да успокои съвестта си с препоръчаните доста повече пари?... Нима сме станали толкоз подозрителни към безкористното положително?! И по себе си ли съдим за това?! Никой няма да повярва в почтените планове на господина до самия край, който ще обърне настройката на героите на 180 градуса и в режисьорското решение на Урумов всеки от тях ще посегне към мобилния си телефон за нещо доста значимо...
Бидейки самият той артист, Ники Урумов е разрешил на всеки от сътрудниците си да се развихри в цялата гама на смешното – строгият, само че нерешителен като Гоголев воин шеф на хотела Явор Борисов, свадливата му и шавлива жена – Силвия Лулчева, ефектният Кирил Ефремов – първо спортяга сваляч, а след това разпищолил се мъж в командировка, здравомислещата, доколкото й се удава, чистачка – Албена Михова и още Ивайло Калоянчев, Мартин Христов, Полин Лалова, стигайки до трагичните ноти в осъществяването на Иван Панев.
Най-трогателната находка на режисьора Урумов и неговите артисти е обаче сред двата „ анекдота “, когато всеки от участниците отдава респект на създателя Вампилов, вграждайки заглавие на някоя от пиесите му в своя персонална история: „ По-големият наследник “, „ Сбогуване през юни “, „ Миналото лято в Чулимск “, „ Лов на диви патици “... Вслушайте се в тези дребни монолози: всеки от актьорите е излял в тях парченце от душата си.
Александър Вампилов умира през 1972 година в езерото Байкал, ненавършил 35 години. Дали е бил жертва на неумението си в ония години да написа с политически възторг? Самоубийство, ликвидиране или трагичен случай – не е напълно несъмнено. Сигурното е, че е оставил пиеси, които и през днешния ден се играят в доста страни, а Холивуд даже прави без позволение римейк по съветския филм, инспириран от пиесата „ По-големият наследник “.
Източник: Monitpr
Снимка: Темелко Темелков
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ