Три дни не се намери нито един човек от националния

Три дни не се откри нито един човек от националния тим, който да каже няколко думи за разигралата се драма, за ранените и задържаните, за междинния пръст на Емил Костадинов, за следващите хлъзгави пояснения на Йордан Лечков и за предишния в конспиративност Борислав Михайлов. Нелепото опрощение на новия старши треньор Илиан Илиев, че били на стадиона и нямали никаква информация, какво се случва извън, единствено ускоряват убеждението, че достойнството и достолепието са безусловно непознати на тези хора. Капитанът Кирил Десподов изговори една камара нелепости след мача, без да заеме ясно позиция за кръвта и горящите коли, за конфликтите, за управлението на БФС.

 

На стадиона на „ Цървена звезда “ в Белград написа: Момци, играйте безстрашно! “ Не желаят хората победа непременно, а момчетата да играят безстрашно. Колко простичко.

Тук няма да чуете такова нещо. Защото момците ни не са каквито би трябвало.

 

„ Бъл-га-ри, ю-на-ци “, „ лъвовете “, „ трикольорите “… С какви ли не похвали са засипвани играчите от националния, макар тоталния срив в тяхната игра и негативните резултати през последните години. Пред очите ни се разиграва гротеска и да титулуваш мишлета като лъвове е откачено, в действителност.

 

Смениха се треньори, огромни имена освен от родния, само че и от европейския и международния футбол се пробваха да съживят, да стимулират „ българските юнаци “. Не се получава и това е. „ Лъвовете “ по този начин и не осъзнаха своята отговорност, когато са с националния екип. Футболното майсторство е доста значимо за успехите, само че не по-малко значими са волята, мотивацията и възприятието за отговорност. И отговорността е към почитателите и нацията, към футбола като игра, а не към футболната централа. В България е сбъркана цялата философия, отношението и скалата на полезностите в този спорт.

 

Неотдавна измежду почитателите и ултрасите от цялостен ​​свят се зароди придвижване за запазването на футбола като игра на хората, която ги притегля на стадионите и пред тв приемниците милиони. Немалко хора са склонни да мислят, че субкултурата на почитателите е повече разрушителна, ориентирана към заличаване, а не към основаване. Да, има такива почитатели, само че огромното мнозинство обича същински тази велика игра.

Всички почитатели – проведени или не, дават всичко от себе си за обичания тим. Те живеят с любовта към футбола, без значение каква специалност упражняват. Дават обич, а не ненавист. Затова и в доста страни ентусиастите поддържаха въпросния манифест, който се основава на метода: не „ срещу “ нещо, а „ за “.

Феновете желаят „ обичайния футбол ” да се резервира, тъй като тази игра радва милиони със своята елементарност и откровеност. Именно почитателите и феновете, а не притежателите на компании или сиви кардинали и подвластни ръководители, са причина футболът да е толкоз известен и обичан.

Верните почитатели и фенове са хората, които са постоянно до тима.

 

Те са кръвта и плътта на футбола. Те са източникът на сила за всеки тим – клубен или народен. Те поддържат играчите даже когато падат, когато ни занимават с татуировките и новата си силиконова играчка.Защото футболът е опция хората да не помнят за два часа ежедневните грижи, както и да се потопят магията на нещо мощно прочувствено.

Точно с това може да се изясни колосалното отчаяние и даже експанзията, която бликва, когато футболът се трансформира в политика, в инструмент за операции, корупция и неистини.

 

***

Роберто Фирмино беше незаменима фигура в супер състава на Ливърпул, част от „ атомното трио “ с Мане и Салах, когато тимът покори всички върхове във футбола. Ето какво написа той в излязлата негова книга, фрагмент от която бе оповестен в уеб страницата webcafe.bg:

 

„ Няма друго място като дома, а " Анфийлд " постоянно ще бъде мой дом. Има футболни игрища, има го и " Анфийлд ". Има голям брой фанатични, лоялни и шумни последователи на всевъзможни тимове, тъй като където има футбол, има и пристрастеност.

Но ви споделям, че на " Анфийлд " нещата са на друго равнище.

Слушам моите бразилски другари, които са ми били противници на терена в други клубове. Винаги ми споделят какъв брой мъчно се играе на " Анфийлд "! Трудно за тях, само че за нас е благословия.

При триумфи и при провали, на " Анфийлд " постоянно се усещах обичан. Винаги имах моето особено място и почитателите не желаеха в никакъв случай да го напущам “.

 

Българските  почитатели заслужават същото отношение от страна на футболистите и ръководителите на федерацията.

Не е късно националите да кажат няколко топли думи на своите последователи. Защото те са значимите, а не неколцина палячовци, които не могат да си създадат самокритика за опциите.

 

You’ll Never Walk Alone е позната като химн на „ Ливърпул “, само че тя е също химн на най-малко още двайсетина тима по света. Защото прави по магичен метод връзка сред играчи и почитатели.

 

Когато вървиш през бурята,

хвани си главата вдигната високо

и не се опасявай от тъмнината.

В края, след бурята, е златното небе

и прелестната сребърна ария на чучулигата.

Върви през вятъра,

върви през дъжда

дори в случай че фантазиите ти са разрушени на пух и прахуляк.

Върви напред, върви напред

с вяра в своето сърце

и ти в никакъв случай няма да вървиш самичък,

ти в никакъв случай няма да бъдеш самичък...

 

Не става за чалготека...

 

Лидери се раждат и утвърждават в сложни моменти. Футболът е дал такива образци, в това число и у нас. Но не и в момента…

 

Огнян Стефанов