Мая Манолова и Никола Вапцаров - 30 години след промените все още иска да ни управлява червената буржоазия
Три десетилетия след 10 ноември 1989 година българското общество към момента е надълбоко разграничено в оценката си за комунистическия режим и не е в положение да даде справедлива оценка на този спорен интервал от историята ни. Тази модерна непоследователност е повода наследници на алената буржоазия да са във висшите етажи на властта и през днешния ден, въпреки и замаскирани като демократи, деятели, модерни водачи и така нататък
Почти всички страни от социалистическия лагер съумяха да се освободят от наследниците на тогавашните ръководещи, които непроменяемо носят бремето на исторически зависимости и предпоставки за поддържане на легенди, деформиращи и изопачаващи събития и обстоятелства.
В България обаче, към момента десетки хиляди сътрудници на някогашните служби за сигурност заемат значими административни и публични постове, а децата и внуците на алената буржоазия са част от политическия хайлайф.
Такъв е и младият Никола Вапцаров – наследник на посланик и сътрудник, както и внук на член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Въпреки скандалната история на рода му, той през днешния ден оглавява избирателен щаб от името на предприемчив комитет, който сякаш съставлява жители, борещи се срещу статуквото и олигарсите.
Младият Вапцаров, възпитаван във висшите полезности на социализма от дядо (пряк участник в националния съд и член на Централен комитет на БКП) и татко (дипломат на комунистическия режим, взел участие в разработките на лица от емигрантските общности) издига за претендент кмет не кого да е, а Мая Манолова.
Сигурно Никола Вапцаров е горделив с политическата си кариера – едвам приключил право става консултант на външния министър Вигенин в държавното управление на Сергей Станишев и изхвърлената с камъни тройна коалиция.
Амбициите му го тикат и към листите за евродепутат, само че несполучливо – партията очевидно не го намира за задоволително квалифициран. Тогава той въпреки всичко взема присъединяване в локалните избори в Банско, където получава едвам 26 гласа в негова поддръжка, и става част от управителния съвет на партията на Георги Кадиев „ Нормална страна “.
Бързо схваща, че присъединяване му в митинги ще го вкара по-успешно в политиката и оглавява митинги в кв. Младост в поддръжка на Десислава Иванчева. След нейната победа той става за малко време неин заместител кмет и макар че 6 месеца не стъпва на работното си място, за него формулата към този момент е ясна – посредством митинги към политически позиции.
Започва митинги в различен квартал на София – сякаш от името на софиянци, само че в действителност в името на политическата си кариера.
Среща се даже с премиера Борисов в сделки за преустановяване на протестни дейности. И от самото начало се стреми да е непрекъснато в обективите на търсещите скандал медии.
Днес този човек се е устремил към ръководството на София, заставайки компактно зад Мая Манолова. Въпросът е по какъв начин допуснахме през последните години всяко едно гражданско неодобрение или митинг да бъде овладяван в поддръжка на нечия политическа кариера?
И докога във време на народна власт ще ни ръководят наследниците на алената буржоазия?
Почти всички страни от социалистическия лагер съумяха да се освободят от наследниците на тогавашните ръководещи, които непроменяемо носят бремето на исторически зависимости и предпоставки за поддържане на легенди, деформиращи и изопачаващи събития и обстоятелства.
В България обаче, към момента десетки хиляди сътрудници на някогашните служби за сигурност заемат значими административни и публични постове, а децата и внуците на алената буржоазия са част от политическия хайлайф.
Такъв е и младият Никола Вапцаров – наследник на посланик и сътрудник, както и внук на член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Въпреки скандалната история на рода му, той през днешния ден оглавява избирателен щаб от името на предприемчив комитет, който сякаш съставлява жители, борещи се срещу статуквото и олигарсите.
Младият Вапцаров, възпитаван във висшите полезности на социализма от дядо (пряк участник в националния съд и член на Централен комитет на БКП) и татко (дипломат на комунистическия режим, взел участие в разработките на лица от емигрантските общности) издига за претендент кмет не кого да е, а Мая Манолова.
Сигурно Никола Вапцаров е горделив с политическата си кариера – едвам приключил право става консултант на външния министър Вигенин в държавното управление на Сергей Станишев и изхвърлената с камъни тройна коалиция.
Амбициите му го тикат и към листите за евродепутат, само че несполучливо – партията очевидно не го намира за задоволително квалифициран. Тогава той въпреки всичко взема присъединяване в локалните избори в Банско, където получава едвам 26 гласа в негова поддръжка, и става част от управителния съвет на партията на Георги Кадиев „ Нормална страна “.
Бързо схваща, че присъединяване му в митинги ще го вкара по-успешно в политиката и оглавява митинги в кв. Младост в поддръжка на Десислава Иванчева. След нейната победа той става за малко време неин заместител кмет и макар че 6 месеца не стъпва на работното си място, за него формулата към този момент е ясна – посредством митинги към политически позиции.
Започва митинги в различен квартал на София – сякаш от името на софиянци, само че в действителност в името на политическата си кариера.
Среща се даже с премиера Борисов в сделки за преустановяване на протестни дейности. И от самото начало се стреми да е непрекъснато в обективите на търсещите скандал медии.
Днес този човек се е устремил към ръководството на София, заставайки компактно зад Мая Манолова. Въпросът е по какъв начин допуснахме през последните години всяко едно гражданско неодобрение или митинг да бъде овладяван в поддръжка на нечия политическа кариера?
И докога във време на народна власт ще ни ръководят наследниците на алената буржоазия?
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ