Омбудсманът: Близо 40% са енергийно бедните у нас, а институциите си прехвърлят топката
„ Тревожно е какво тъкмо ще се случи с неразбираемия брой хора, които би трябвало да бъдат енергийно подкрепени. По разнообразни данни те са сред 23,7% и 40% от българиските жители, което значи, че това е един много по-широк кръг от хората, които са подпомагани сега с енергийни помощи. “ Това съобщи в омбудсманът Диана Ковачева на форума „ Да понижим сметките – енергийната беднотия и цените “, проведен от евродепутата Сергей Станишев.
Събитието бе част от акцията на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент „ Намалете сметките ", която включва оферти за 15 съответни ограничения и 100 милиарда евро „ Зимен пакет “ за взаимност за жителите и бизнеса на страните-членки.
Омбудсманът обърна внимание на обстоятелството, че от през днешния ден – 1 декември, влиза в действие Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година за незабавната интервенция по справяне с високите цени на силата, който е със период на деяние до края на 2023 година
„ Това значи, че най-нуждаещите се няма да могат да се възползват и ще останат настрана от времената финансова поддръжка, която е планувана в него “, означи проф. Ковачева и добави аргументите по тази причина – у нас няма легална формулировка на понятието „ енергийна беднотия “, няма направени справедливи критерии за установяване на категориите уязвими лица, както и механизми за отбрана.
Тя акцентира, че регламентът единствено задава рамката, а страните би трябвало да го изпълнят със наличие като кажат по какъв начин тъкмо той ще се ползва, само че към днешна дата нашата страна не е подготвена. Посочи, че процесът се бави, институциите си „ трансферират топката “ и стартират взаимно да се упрекват за забавянето.
„ За голямо страдание енергийната беднотия не е обвързвана единствено с високите цени на електрическата енергия, тя е обвързвана и с увеличените цени на природния газ, втечнения нефтен газ, дървата за огрев, пелетите за отопление. Знам го от жалбите, които всекидневно валят в институцията на омбудсмана “, сподели още проф. Ковачева.
Тя посочи забавната наклонност – тази година за първи път жалбите към институцията по проблеми с енергийната беднотия надвишават в пъти тези против неприятното качество на ВиК услугите.
„ Проблемът на хората е, не просто, че се усещат енергийно небогати, казусът е, че те се тормозят, те се опасяват поради неналичието на ясни послания. Яснотата в ценообразуването е обвързвана и с вероятността за бъдещето, която е доста значима за хората “, акцентира Диана Ковачава.
Тя зададе състоятелен въпрос – по кое време страната ни ще бъде подготвена да приложи както европейското законодателство, по този начин и националното законодателство, ориентирано в помощ на хората, които в действителност са енергийно небогати.
„ Аз също съм обезпокоена, както и хората, които ми пишат и доста постоянно не знам какво да им отговоря, тъй като те питат кой ще ни помогне. Аз ги отправям към институциите, само че в действителност истината е, че теоретичната подготовка на институциите няма по какъв начин да помогне на хората, които са в зимен сезон и към този момент заплащат високите сметки “, сподели омбудсманът.
Във форума, разграничен в два панела, участваха още заместител министър- ръководителят по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов, заместник-министърът на труда и обществената политика Надя Клисурска, ръководителят на Комисията по енергетика и Делян Добрев. Във втория панел приказваха министърът на земеделието Явор Гечев, ръководителят на КЕВР Иван Иванов, Цветелина Пенкова – член на Екологичен потенциал, президентът на КНСБ Пламен Димитров, изпълнителният шеф на Центъра за енергийна успеваемост „ ЕнЕфект Драгомир Цанев, изпълнителният шеф на Асоциация „ Прозрачност без граници “ Калин Славов.
Д-р Теодора Пенева от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките презентира квалифицираната формулировка по тематиката, както и работата на Комисията за енергийна успеваемост и енергийна беднотия към Министерски съвет. А Изследователски център „ Тренд “ показа социологическо изследване, извършено особено за форума.
Събитието бе част от акцията на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент „ Намалете сметките ", която включва оферти за 15 съответни ограничения и 100 милиарда евро „ Зимен пакет “ за взаимност за жителите и бизнеса на страните-членки.
Омбудсманът обърна внимание на обстоятелството, че от през днешния ден – 1 декември, влиза в действие Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година за незабавната интервенция по справяне с високите цени на силата, който е със период на деяние до края на 2023 година
„ Това значи, че най-нуждаещите се няма да могат да се възползват и ще останат настрана от времената финансова поддръжка, която е планувана в него “, означи проф. Ковачева и добави аргументите по тази причина – у нас няма легална формулировка на понятието „ енергийна беднотия “, няма направени справедливи критерии за установяване на категориите уязвими лица, както и механизми за отбрана.
Тя акцентира, че регламентът единствено задава рамката, а страните би трябвало да го изпълнят със наличие като кажат по какъв начин тъкмо той ще се ползва, само че към днешна дата нашата страна не е подготвена. Посочи, че процесът се бави, институциите си „ трансферират топката “ и стартират взаимно да се упрекват за забавянето.
„ За голямо страдание енергийната беднотия не е обвързвана единствено с високите цени на електрическата енергия, тя е обвързвана и с увеличените цени на природния газ, втечнения нефтен газ, дървата за огрев, пелетите за отопление. Знам го от жалбите, които всекидневно валят в институцията на омбудсмана “, сподели още проф. Ковачева.
Тя посочи забавната наклонност – тази година за първи път жалбите към институцията по проблеми с енергийната беднотия надвишават в пъти тези против неприятното качество на ВиК услугите.
„ Проблемът на хората е, не просто, че се усещат енергийно небогати, казусът е, че те се тормозят, те се опасяват поради неналичието на ясни послания. Яснотата в ценообразуването е обвързвана и с вероятността за бъдещето, която е доста значима за хората “, акцентира Диана Ковачава.
Тя зададе състоятелен въпрос – по кое време страната ни ще бъде подготвена да приложи както европейското законодателство, по този начин и националното законодателство, ориентирано в помощ на хората, които в действителност са енергийно небогати.
„ Аз също съм обезпокоена, както и хората, които ми пишат и доста постоянно не знам какво да им отговоря, тъй като те питат кой ще ни помогне. Аз ги отправям към институциите, само че в действителност истината е, че теоретичната подготовка на институциите няма по какъв начин да помогне на хората, които са в зимен сезон и към този момент заплащат високите сметки “, сподели омбудсманът.
Във форума, разграничен в два панела, участваха още заместител министър- ръководителят по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов, заместник-министърът на труда и обществената политика Надя Клисурска, ръководителят на Комисията по енергетика и Делян Добрев. Във втория панел приказваха министърът на земеделието Явор Гечев, ръководителят на КЕВР Иван Иванов, Цветелина Пенкова – член на Екологичен потенциал, президентът на КНСБ Пламен Димитров, изпълнителният шеф на Центъра за енергийна успеваемост „ ЕнЕфект Драгомир Цанев, изпълнителният шеф на Асоциация „ Прозрачност без граници “ Калин Славов.
Д-р Теодора Пенева от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките презентира квалифицираната формулировка по тематиката, както и работата на Комисията за енергийна успеваемост и енергийна беднотия към Министерски съвет. А Изследователски център „ Тренд “ показа социологическо изследване, извършено особено за форума.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ