Тревогата е чувство, което всеки от нас е изпитвал в

Тревогата е възприятие, което всеки от нас е изпитвал в даден миг от живота си. Проблем се появява тогава, когато това чувство стартира да ни съпътства непрекъснато даже и за най-дребните неща в всекидневието ни, пишат от zdrave.to. Затова и през днешния ден ви представяме няколко ефикасни метода, благодарение на които ще успеем да понижим равнището на паника елементарно и бързо.

Уморени, тъжни, носталгични, отпуснати, нещастни, постоянно бързащи… Работата ви затрупва, времето не стига. За времето и вниманието ви се борят още децата, сътрудникът, родственици, другари, сътрудници. Проблемите са доста, дните ви – едни и същи. Ангажименти, задължения, ангажименти… Заеми, ипотека, домашни… Радост и вяра от дълго време не са ви навестявали. Нямате предпочитание за нищо.

Откъде да вземете мощ и сила, по какъв начин да оцветите дните на живота си, по какъв начин да върнете любовта, пристрастеността, вдъхновението и смисъла? Как да се справите със напрежението и да живеете живота, който желаете?

Стрес и прегряване
Днес ще поговорим за оня стрес, които се настанява незабелязано в живота ни и изсмуква силите и силата ни. Това е нормалният, всекидневен стрес. Преди да ви опиша за това по какъв начин може да си създадете привички за резистентност към напрежението, ще направя уточнението, че в днешната публикация ще приказвам единствено за хроничния стрес. Това, което ще прочетете в идващите редове, не се отнася за острия стрес, който настава ненадейно, внезапно, оставя ви без мирис и за който не сте готови.

И по този начин, какво е продължителен стрес? На подобен сме подложени, когато работим работа, която не ни харесва. Ще попитате за какво в такава обстановка сме подложени на стрес? Ами, тъй като това, което вършим, не ни харесва и непрекъснато недоволстваме против него; тъй като лишава времето и силата ни. Преживяваме стрес и тогава, когато на работното място непрекъснато сме в спорове, имаме чести недоразумения и/или недоразумение с сътрудници и/или шеф.

Ежедневно живеем в стрес и тогава, когато връзките с колегата ни от дълго време са изчерпани, само че продължаваме да сме в тях заради разнообразни аргументи. Не на последно място, претърпяваме стрес и тогава, когато сме в токсични връзки – хората, с които живеем или работим, ни подлагат на критика, не ни зачитат и почитат, не виждат това, което вършим, нямат очи за приноса ни, подценяват ни.

На непрекъснат стрес сме подложени и тогава, когато имаме хронична болест или ежемесечно не ни доближават пари. Казано с други думи – живеем под стрес тогава, когато методът, по който живеем и методът, по който желаеме да живеем, се разграничава. Какво ни предизвиква ежедневният стрес? Той ни разрушава по този начин, както капката скалата – не със мощ, а с неизменност. Когато сме в продължителен стрес, ние се усещаме безсилни, не имаме вяра, че нещо можем да променим, ставаме апатични, отчайваме се и не подхващаме деяние, с цел да променим обстановката, в която се намираме.

Искате ли да си аргументите това? Искате ли да изживеете живота си по този метод? Искате ли да пропуснете живота си? Не? Тогава дано забележим какво може да създадем, с цел да се оправим със напрежението и да живеем живота, за който мечтаем. Като начало, можем да се попитаме: “Наистина ли направих всичко, с цел да трансформира живота си в посоката, в която желая? ”.

Ако сме почтени със себе си, ще би трябвало да си кажем, че веднага като се усещаме по метода, по който се усещаме, то или не сме създали нищо, или не сме създали задоволително, с цел да променим живота си. Ще кажете: “Ама, то няма какво да се направи! ”. Винаги има какво да създадем, с цел да променим обстановката, в която се намираме. Дори и да не ви се има вяра – можем да намерим в себе си запас и хрумвания да изпълним живота, което желаеме.

Как?

Като не се отхвърляме и действаме. Като планираме задачата си и всеки ден реализираме една дребна крачка към нея. Това е методът. И той си има своето научно пояснение. Ако решим да изпълним огромната си цел незабавно, в организма ни се отделя голямо количество кортизол, който е хормон, причиняващ ни стрес. Тревогата, която изпитваме от мисълта, че би трябвало да изпълним огромната си цел незабавно, не ни подтиква, а ни блокира. Затова, с цел да се подтикваме, са ни нужни мисли, усеща и дейности, които да ни успокояват, въодушевяват, зареждат с религия.

Нужно е да мислим, усещаме и действаме по подобен метод, че да предизвикаме в тялото да се отделят хормоните на щастието (допамин, серотонин, окситоцин). Така ще понижим равнището на напрежението, ще повишим силата си и сами ще си дадем подтик да продължим напред. Етапът, на който се намираме в този миг, е сложен и с това, че: “По старому към този момент не мога, а по новому още не знам по какъв начин ”. Бъдете деликатни, тъй като всекидневно в този интервал сами си слагаме трудности, като отчаяние, отрицателно мислене и/или безучастие. Какво можем да създадем, с цел да снижим паниката и да повишим вярата, вярата, позитивната настройка и силата си?

1. Благодарност – всеки ден да намерим 10 неща, за които да благодарим (например: “Здрав съм, имам дом, имам работа, имам 20 дни отпуск, имам сътрудник, имам другар, с който всичко мога да споделя, всеки ден се разхождам на обичано, красиво място, децата ми са здрави, имам хубави облекла, пътувах на забавно място тази година, пребивавам в спокоен квартал, пребивавам в град с възможности… и т.н.)

2. Колкото и егоистично да ви се стори идващото, предприемете риска да го извършите, с цел да усетите изгодата от него. Спомнете си, че в света има хора, които са в още по-тежко състояние от вашето – живеят без дом, гладуват, страдат от нелечимо заболяване, изгубили са всичките си пари, упрекнати са незаслужено и излежават присъда в затвор, живеят в страна с военни спорове, дамите не работят и така нататък

3. Направете оценка на мащаба на обстановката – “Какво ще си припомням и какво ще мисля за тази обстановка след 5, 10, 15, 20, 50 години?

4. Изпейте парадоксална ария – с печален текст и радостна бодра мелодия. Нека страстта, с която пеете, да е противоположна на смисъла. Не можете да пеете, не ви е до ария? Това значи ли, че още веднъж желаете да се върнете в метода на живот, поради който прочетохте публикацията до тук?

5. Да се научим да даваме сами на себе си вяра и кураж. Обичайно в сложна обстановка се обаждаме на най-хубавия си другар, оплакваме се и той ни утешава и успокоява, споделя ни положителни думи и връща вярата и вярата ни.

Предлагам ви едно упражнение. Аз съм го нарекла “Разговор с огледалото ” – застанете пред огледало и като се гледате, си представете, че отражението ви е най-хубавият ви другар, че доста обичате този човек насреща, че ви е грижа за него, че желаете да му помогнете, да го мотивирате и утешите, да му покажете всички негови мощни страни, да му припомните всичките му триумфи, всички компликации, през които е минал и се е справил. Говорете на себе си. Имате потребност от това. Имате потребност да признаете достиженията и напъните си, да си припомните фантазиите си и да си дадете вяра и сила да ги осъществите.

6. Какво хубаво ви чака в бъдеще? Представяйте си, визуализирайте, дайте облик, създайте образец на това, което желаете да ви се случи. Защо? Защото, когато тази картина към този момент е в мозъка ни, нашите усещания са се настроили и “са нащрек ” за това, което желаеме. Когато в действителността усещанията ни срещнат благоприятни условия за реализирането на нашата цел, те ни карат да им обърнем внимание, да ги забележим, да им откликнем и да предприемем деяние в мечтаната посока.

7. Отвличане на вниманието. В народопсихологията ни е да споделяме: “Не му обръщай внимание! ” и да “си заравяме главата ” за неща, на които в действителност би трябвало да обърнем внимание. Важно е да разберем по кое време да не обръщаме внимание. Внимание би трябвало да обръщаме на това, което отбягваме, което ни изтезава, което ни плаши, което ни е мъчно. А да отвлечем вниманието си е нужно, когато сме създали всичко, което е належащо за новата си цел – показали сме си я, възнамерявали сме я, развили сме ново умеене (например повишили сме уменията си за работа с компютър, усвоили сме ново равнище на език, минали сме през образование и т.н.). На този стадий би трябвало да отместим взор от задачата си и да й дадем време да се случи. Какво да вършим през това време?

Всичко, което ни кара да се усещаме живи и щастливи – разходки, плуване, упражняване на обичан спорт, бягане, четене на книга, диалог с другар, подготвяне на обичана вкусна храна, гледане на филми, изобразяване, актьорска игра, свирене на инструмент, пътуване… Защо да отвлечем вниманието си? Защо да забравим? Защото си представете, че когато непрестанно държите на фокус задачата си, като че ли към нея сте насочили безоблачен лъч през лупа. Знаете какво е следствието – запалване и изгаряне. А вие не желаете да прогорите задачата, нито себе си, нали? Забележка: Тази публикация е с извънредно осведомителна цел. Преди да употребявате каквито и да е диети и средства от националната или различната медицина, се консултирайте със своя доктор!

Вижте още: