"Красив свят, къде си ти" на Сали Руни излезе на български
Третият разказ на ирландската писателка Сали Руни - " Красив свят, къде си ти ", излезе на български в превод на Боряна Джанабетска, заяви издателство " Еднорог ". Още с публикуването си на британски преди година романът се трансформира в бестселър. " Красив свят, къде си ти " завоюва наградата разказ на годината на литературните награди Dalkey, An Post Irish Book Awards, както и на платформата Goodreads (Best Fiction Award).
" Красив свят, къде си ти " е определян от рецензията като най-зрелия разказ на Руни. В него тя прави достоверна дисекция на връзките сред трийсетгодишните. Писателката размишлява за смисъла на живота, изкуството, другарството и цената на славата посредством историята на две двойки. " Сали Руни за следващ път по едно и също време провокира и въодушевява с тази нежна, интимна и необикновено проницателна история за секса и другарството ", означават от " Еднорог ".
Заглавието на книгата е взето от стихотворение на Фридрих Шилер, в действителност е въпросът, който нейните основни героини Алис и Айлийн - приятелки от колежа, непрестанно си задават. Те се пробват да намерят своето място в един изтъкан от проблеми свят, в който животът става все по-невъзможен на доста равнища - екологично, икономическо, етично и прочувствено.
" Красив свят, къде си ти " предлага същите удоволствия като предходните романи на Руни, а в аналитичните имейли, които Алис и Айлийн си разменят, спомагателното наслаждение от нейния глас като есеист ", се споделя в коментар на уеб страницата The Cut.
Сали Руни е родена през 1991 година в Ирландия. Завършва американска литература в колежа " Тринити " в Дъблин. Публикувала е в " Ню Йоркър ", " Ню Йорк таймс ", " Гранта " и " Лъндън ривю ъв букс ". През 2017 година е отличена с премията на " Сънди таймс " за млад публицист на годината, а през 2018 година с втория си разказ,, става най-младата писателка, печелила влиятелната литературна премия " Коста ". За него тя е отличена и с Британската литературна премия за разказ на годината.
През 2020 година беше сниман сериал по романа " Нормални хора ". Екранизацията печели оценката за най-хубав трагичен сериал за 2021 година на Ирландската кино и телевизионна академия и още над 15 влиятелни награди, също така става най-гледаната тв продукция във Англия за 2020 година
Из " Красив свят, къде си ти " от Сали Руни
Красив свят, къде си тиС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Тази заран, изтощена и объркана, потеглих по една улица покрай моя хотел и влязох в една празна черква. Седях там към двайсет минути, окъпана от тежката, сериозна атмосфера на святост и пророних няколко живописни сълзи за благородството на Иисус. Пиша всичко това, с цел да ти обясня своя интерес към християнството - най-простичко казано, аз съм трогната и очарована от " личността " на Иисус по един много прочувствен, даже насълзен метод. Вълнува ме всичко в живота, който е водел.
От една страна, изпитвам към него нещо като обвързаност и непосредственост, сравними най-вече с възприятията, които изпитвам към обичаните си литературни герои - което е разбираемо, като се вземе поради, че съм го опознала по същия метод, т.е. четейки за него в книги. От друга страна се усещам впечатлена и смирена пред личността му по друг метод. Струва ми се, че той въплъщава една самобитна морална хубост, и възхищението ми пред тази хубост даже ме подтиква да кажа, че го " обичам ", въпреки чудесно да осъзнавам какъв брой смешно звучи това.
Но, Айлийн, аз в действителност го обичам и даже не мога да се преструвам, че това е просто същата любов, която изпитвам към княз Мишкин, или към Шарл Суан, или към Изабел Арчър. В реалност това е нещо друго, по-друго възприятие. И въпреки че в действителност не " имам вяра " безусловно, че Иисус е възкръснал след гибелта си, също по този начин истината е, че едни от най-вълнуващите подиуми от Евангелията, и някои от тези, към които се връщам най-често, се случват след възкресението.
Трудно ми е да разгранича Иисус, който се явява след възкресението, от индивида, който се явява преди; за мен те са едно създание. Вероятно желая да кажа, че към този момент като възкръснал той продължава да споделя неща, които " единствено той " може да каже, че не мога да си показва те да произлизат от друго схващане. Но единствено това са мислите ми, които доближават най-близо до тематиката за неговата божественост. Аз изпитвам огромна уязвимост и обвързаност към него и се вълнувам, когато премислям за живота и гибелта му. Това е всичко.
Но вместо да донесе покой в душата ми, образецът, даден от Иисус, единствено ме кара да съпоставям и да виждам личното си съществувание като банално и незадълбочено. Аз непрекъснато приказвам обществено за " нравственос на грижата " и за полезността на човешката общественост, само че в действителния си живот не се заемам с грижа за някой различен с изключение на за самата себе си. Кой на този свят разчита на мен за каквото и да било? Никой.
Мога да упреквам себе си и го върша, само че мисля, че тази уязвимост е обща. Навремето хората на нашата възраст са били женени, имали са деца и извънбрачни връзки, а в този момент на трийсет всички са още необвързани и живеят със съквартиранти, с които въобще не се виждат. Традиционният брак явно не е вършел работа и съвсем универсално е приключвал с неуспех от един или различен тип, само че най-малко е бил изпитание да се реализира нещо, а не просто тъпо, стерилно авансово изключване на опциите, давани от живота.
Разбира се, в случай че всички останем необвързани и се въздържаме от сексуален живот, и охраняваме усърдно персоналното си пространство, ще се избегнат доста проблеми, само че сякаш също по този начин няма да остане съвсем нищо, поради което да си коства да се живее. Ти несъмнено ще кажеш, че старите способи на общуване са били неправилни - неправилни са били! - и че не сме желали да повтаряме остарели неточности - не ги повторихме.
Но когато разрушихме това, което ни ограничаваше, с какво възнамерявахме да го подменим? Не се изричам в поддръжка на съдържащата насила хетеросексуална моногамия, като се изключи че тя най-малко е била някакъв метод да се правят нещата, път, по който да преминеш живота. А какво имаме в този момент? Вместо това? Нищо. Освен това ненавиждаме хората поради техните неточности толкоз повече, в сравнение с ги обичаме, тъй като постъпват вярно, че най-лесният метод да живееш е да не вършиш нищо, да не казваш нищо и да не обичаш никого.
И въпреки всичко: Иисус ни учи да не съдим. Не мога да утвърждавам непримиримото високонравствo или моралното блаженство, само че не може да се каже, че съм незасегната от едното или от другото. Цялата ми фикс идея на тематика просвета, за " същински хубавите " неща, да знам всичко за джаз, алено вино и датски мебели, че даже за Кийтс, Шекспир и Джеймс Болдуин - ами в случай че всичко това е форма на суетност или даже нещо по-лошо, дребна превръзка върху първородната рана на моя генезис?
Прокарала съм сред себе си и своите родители подобен пролом от изтънченост, че за тях е невероятно да ме допрян или въобще да доближат по някакъв метод до мен. И поглеждам обратно през този пролом не с възприятие на виновност или чувство за загуба, а с облекчение и удовлетворение. Нима аз съм по-добра от тях? Със сигурност не, въпреки че може би съм имала по-добър шанс.
Нормални хораС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Но аз съм друга и не ги разбирам доста добре, и не мога да пребивавам с тях или да ги въведа във вътрешния си свят - или, по този начин видяно, даже да пиша за тях. Онова, което върша, с цел да извършвам отговорностите си на щерка към тях, не е нищо повече от поредност ритуали, основани от мен, с цел да се защищавам от рецензия, без да разгадавам каквато и да било част от себе си. Затрогващо е това, което казваш в последния си имейл за рухването на нашата цивилизация и по какъв начин животът ще продължи по-късно.
И въпреки всичко аз не мога да си показва личния си живот по този начин - желая да кажа, каквото и да стане по-късно, то към този момент няма да бъде моят живот, не и в реалност. Защото в най-дълбоката си същина аз съм просто артефакт на нашата просвета, просто едно малко мехурче, проблясващо на брега на нашата цивилизация. И когато тя си отиде, ще си отида и аз. Не че ще имам нещо срещу, коства ми се.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Красив свят, къде си ти " е определян от рецензията като най-зрелия разказ на Руни. В него тя прави достоверна дисекция на връзките сред трийсетгодишните. Писателката размишлява за смисъла на живота, изкуството, другарството и цената на славата посредством историята на две двойки. " Сали Руни за следващ път по едно и също време провокира и въодушевява с тази нежна, интимна и необикновено проницателна история за секса и другарството ", означават от " Еднорог ".
Заглавието на книгата е взето от стихотворение на Фридрих Шилер, в действителност е въпросът, който нейните основни героини Алис и Айлийн - приятелки от колежа, непрестанно си задават. Те се пробват да намерят своето място в един изтъкан от проблеми свят, в който животът става все по-невъзможен на доста равнища - екологично, икономическо, етично и прочувствено.
" Красив свят, къде си ти " предлага същите удоволствия като предходните романи на Руни, а в аналитичните имейли, които Алис и Айлийн си разменят, спомагателното наслаждение от нейния глас като есеист ", се споделя в коментар на уеб страницата The Cut.
Сали Руни е родена през 1991 година в Ирландия. Завършва американска литература в колежа " Тринити " в Дъблин. Публикувала е в " Ню Йоркър ", " Ню Йорк таймс ", " Гранта " и " Лъндън ривю ъв букс ". През 2017 година е отличена с премията на " Сънди таймс " за млад публицист на годината, а през 2018 година с втория си разказ,, става най-младата писателка, печелила влиятелната литературна премия " Коста ". За него тя е отличена и с Британската литературна премия за разказ на годината.
През 2020 година беше сниман сериал по романа " Нормални хора ". Екранизацията печели оценката за най-хубав трагичен сериал за 2021 година на Ирландската кино и телевизионна академия и още над 15 влиятелни награди, също така става най-гледаната тв продукция във Англия за 2020 година
Из " Красив свят, къде си ти " от Сали Руни
Тази заран, изтощена и объркана, потеглих по една улица покрай моя хотел и влязох в една празна черква. Седях там към двайсет минути, окъпана от тежката, сериозна атмосфера на святост и пророних няколко живописни сълзи за благородството на Иисус. Пиша всичко това, с цел да ти обясня своя интерес към християнството - най-простичко казано, аз съм трогната и очарована от " личността " на Иисус по един много прочувствен, даже насълзен метод. Вълнува ме всичко в живота, който е водел.
От една страна, изпитвам към него нещо като обвързаност и непосредственост, сравними най-вече с възприятията, които изпитвам към обичаните си литературни герои - което е разбираемо, като се вземе поради, че съм го опознала по същия метод, т.е. четейки за него в книги. От друга страна се усещам впечатлена и смирена пред личността му по друг метод. Струва ми се, че той въплъщава една самобитна морална хубост, и възхищението ми пред тази хубост даже ме подтиква да кажа, че го " обичам ", въпреки чудесно да осъзнавам какъв брой смешно звучи това.
Но, Айлийн, аз в действителност го обичам и даже не мога да се преструвам, че това е просто същата любов, която изпитвам към княз Мишкин, или към Шарл Суан, или към Изабел Арчър. В реалност това е нещо друго, по-друго възприятие. И въпреки че в действителност не " имам вяра " безусловно, че Иисус е възкръснал след гибелта си, също по този начин истината е, че едни от най-вълнуващите подиуми от Евангелията, и някои от тези, към които се връщам най-често, се случват след възкресението.
Трудно ми е да разгранича Иисус, който се явява след възкресението, от индивида, който се явява преди; за мен те са едно създание. Вероятно желая да кажа, че към този момент като възкръснал той продължава да споделя неща, които " единствено той " може да каже, че не мога да си показва те да произлизат от друго схващане. Но единствено това са мислите ми, които доближават най-близо до тематиката за неговата божественост. Аз изпитвам огромна уязвимост и обвързаност към него и се вълнувам, когато премислям за живота и гибелта му. Това е всичко.
Но вместо да донесе покой в душата ми, образецът, даден от Иисус, единствено ме кара да съпоставям и да виждам личното си съществувание като банално и незадълбочено. Аз непрекъснато приказвам обществено за " нравственос на грижата " и за полезността на човешката общественост, само че в действителния си живот не се заемам с грижа за някой различен с изключение на за самата себе си. Кой на този свят разчита на мен за каквото и да било? Никой.
Мога да упреквам себе си и го върша, само че мисля, че тази уязвимост е обща. Навремето хората на нашата възраст са били женени, имали са деца и извънбрачни връзки, а в този момент на трийсет всички са още необвързани и живеят със съквартиранти, с които въобще не се виждат. Традиционният брак явно не е вършел работа и съвсем универсално е приключвал с неуспех от един или различен тип, само че най-малко е бил изпитание да се реализира нещо, а не просто тъпо, стерилно авансово изключване на опциите, давани от живота.
Разбира се, в случай че всички останем необвързани и се въздържаме от сексуален живот, и охраняваме усърдно персоналното си пространство, ще се избегнат доста проблеми, само че сякаш също по този начин няма да остане съвсем нищо, поради което да си коства да се живее. Ти несъмнено ще кажеш, че старите способи на общуване са били неправилни - неправилни са били! - и че не сме желали да повтаряме остарели неточности - не ги повторихме.
Но когато разрушихме това, което ни ограничаваше, с какво възнамерявахме да го подменим? Не се изричам в поддръжка на съдържащата насила хетеросексуална моногамия, като се изключи че тя най-малко е била някакъв метод да се правят нещата, път, по който да преминеш живота. А какво имаме в този момент? Вместо това? Нищо. Освен това ненавиждаме хората поради техните неточности толкоз повече, в сравнение с ги обичаме, тъй като постъпват вярно, че най-лесният метод да живееш е да не вършиш нищо, да не казваш нищо и да не обичаш никого.
И въпреки всичко: Иисус ни учи да не съдим. Не мога да утвърждавам непримиримото високонравствo или моралното блаженство, само че не може да се каже, че съм незасегната от едното или от другото. Цялата ми фикс идея на тематика просвета, за " същински хубавите " неща, да знам всичко за джаз, алено вино и датски мебели, че даже за Кийтс, Шекспир и Джеймс Болдуин - ами в случай че всичко това е форма на суетност или даже нещо по-лошо, дребна превръзка върху първородната рана на моя генезис?
Прокарала съм сред себе си и своите родители подобен пролом от изтънченост, че за тях е невероятно да ме допрян или въобще да доближат по някакъв метод до мен. И поглеждам обратно през този пролом не с възприятие на виновност или чувство за загуба, а с облекчение и удовлетворение. Нима аз съм по-добра от тях? Със сигурност не, въпреки че може би съм имала по-добър шанс.
Но аз съм друга и не ги разбирам доста добре, и не мога да пребивавам с тях или да ги въведа във вътрешния си свят - или, по този начин видяно, даже да пиша за тях. Онова, което върша, с цел да извършвам отговорностите си на щерка към тях, не е нищо повече от поредност ритуали, основани от мен, с цел да се защищавам от рецензия, без да разгадавам каквато и да било част от себе си. Затрогващо е това, което казваш в последния си имейл за рухването на нашата цивилизация и по какъв начин животът ще продължи по-късно.
И въпреки всичко аз не мога да си показва личния си живот по този начин - желая да кажа, каквото и да стане по-късно, то към този момент няма да бъде моят живот, не и в реалност. Защото в най-дълбоката си същина аз съм просто артефакт на нашата просвета, просто едно малко мехурче, проблясващо на брега на нашата цивилизация. И когато тя си отиде, ще си отида и аз. Не че ще имам нещо срещу, коства ми се.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ