Светлото бъдеще на ГМО
Трансгенните животни от дълго време са напуснали рамките на лабораториите и последователно навлизат в домовете ни.
С сходни животни учените търсят средства против СПИН и птичи грип, в селското стопанство – увеличение на мускулната маса, а за хората – нови занимателни любимци.
На кого и за какво са нужни флуоресциращи сърца на трансгенни свине, котешки СПИН и хъскита мутанти, споделя галерията на Lenta.ru.
Флуоресциращи пиленца. Снимка The Roslin Institute / University of Edinburgh
На фотографията са две пиленца. Пиленцето вляво има прибавен флуоресцентен белтък, по тази причина под действието на ултравиолетова светлина светят човката и крачетата му. Правителството на Англия е подкрепило работата по развъждане на такива пиленца за битка с птичия грип.
Само през 2015 година от това заболяване в Съединени американски щати са починали над 48 млн. кокошки и пуйки. Излъчването оказва помощ на учените от Кеймбриджкия и Единбургския университет да отличават елементарните птици от генномодифицираните, в чийто организъм се забавя размножаването и интензивността на вируса на птичия грип.
Модифицираните кокошки се оказали по-невъзприемчиви и към други типове инфекции. Учените дават обещание, че не всички генноизменени животни на бъдещето ще бъдат светещи.
Светеща котка. Снимка: Mayo Clinic
Американски учени от частната клиника Майо в Рочестър са употребявали котки за битка със СПИН. В проучване, чиито резултати са оповестени в сп. Nature Methods, създателите употребявали гени на маймуни, които блокирали FIV (Feline Immunodeficiency Virus, вируса на котешкия имунен дефицит) – аналог на ХИВ (Human Immunodeficiency Virus, човешкия имунодефицитен вирус).
Модифицираните котки получили гени на медузата Aequorea victoria, от които животните светят. Тестовете върху кафези, получени от необикновените котки, показали резистентност към FIV.
Пътищата на разпространяване, демонстрация, протичане и последици от въздействието на този вирус върху организма на котките и индивида са сходни, само че котките рядко умират от FIV. Този вирус е безопасен за индивида, както и ХИВ – за котките. Учените са настроени оптимистично и се надяват да преборят FIV (което ще рече – и ХИВ: ДНК на хората и котките съответстват в към 90%) благодарение на генна терапия.
Трансгенни прасета. Снимка: National Taiwan University
Учените от Тайванския народен университет са отгледали светещи в зелено трангенни прасета. Изследователите настояват, че за разлика от други учени за първи път са съумели да отгледат животни, чиито вътрешни органи (по-конкретно – сърцето) също светят.
При дневна светлина очите, зъбите и кожата на свинете имат зеленикав нюанс. Както и котките, животните са получили генетичен материал на медузи. Специалистите считат, че такива прасета ще подтикват проучването на стволовите кафези и ще оказват помощ в проучването на заболяванията на индивида.
Според учените, като се изключи че животните светят в тъмното, те с нищо не се отличават от елементарните прасета.
Микросвине. Снимка: BGI
Пекинският институт по геномика в началото основал микросвине за проучване на човешки болести. Сега учените имат намерение да продават свинчетата, чиито размери не надвишават габаритите на неголямо куче, по 1600 $ за брой.
Такова прасенце с тегло не повече от 15 кг може да стане отличен домакински любим. Предците на микросвинете били най-малко три пъти по-тежки. Китайските учени в съдействие с европейски сътрудници изключили част от гените, виновни за растежа на организма.
Впрочем не всички учени са съгласни, че трансгенните свинчета имат право да стават домашни любимци. Според тях това може да се отрази отрицателно на усещането на генетиката и трансгенните артикули в обществото.
Кучетата Херкулес (вляво) и Тянхоу. Снимка: Qingjian Zou / South China Institute for Stem Cell Biology and Regenerative Medicine
Учените от Гуанджоу са отгледали кучета със свръхмощна мускулатура. Генетиците отстранили на опитни кучета от породата бигъл гена, виновен за изработването на миостатин – белтък, тягостен растежа и диференцирането на мускулна тъкан.
Неговото блокиране води до доста нарастване на сухата мускулна маса с на практика цялостно неявяване на мастна тъкан. В резултат кучетата са с два пъти по-мощна мускулатура от техните братовчеди и са по-издръжливи. Учените се готвят да употребяват кучетата за проучването на появяването и протичането на заболяването на Алцхаймер.
Голямата Уенди. stumbleupon.com
За разлика от Херкулес и Тянхоу мускулната маса на уипет на име Голямата Уенди се дължи на естествена генетична разновидност, също обвързвана с изработването на миостатин.
Масата на кучето е над 27 кг – двойно повече от нормата, само че размерите на главата, сърцето, дробовете и краката на този уипет са същите както на нормалните представители на тази порода.
Мускулестото куче от породата грейхаунд на име Сали. carnivoraforum.com
Белгийска синя крава. Снимка: David Bagnall / REX
Белгийската синя крава е отглеждана от селекционерите в интервала от 1920 до 1950 година Учени и фермери отдавали желание на животни с огромна мускулна маса, а не на такива, които давали доста мляко.
Биковете от тази порода имат маса повече от 1,3 тона и доближават 1,5 метра височина. Мускулите на тези животни се появяват на шестата седмица след раждането и в следствие дават 80% повече месо спрямо елементарните крави.
При белгийските сини крави се следят и разновидности, свързани с изработването на миостатин.
Флуоресцираща тернеция GloFish. Снимка: glofish.com
Компанията GloFish продава разноцветни светещи рибки. Зелените съдържат ген на медузата Aequorea Victoria, а алените – на корала Discosoma.
Рибките с двата гена имат жълт цвят. Компанията е патентовала своята марка, а нейните рибки са станали първите общодостъпни генномодифицирани домашни любимци.
Флуоресциращи мишки. Снимка: BMC Cancer
Разбира се, не минава и без мишките. На фотографията са екземпляри със светещи зелени опашки, уши, очи, носове и лапички. Тези животни са получили флуоресцентен ген GFP, за първи път изолиран от ДНК на морска медуза през 1994 година
За това през 2088 година учените Осаму Шимомура, Мартин Чалфи и Роджър Циен получават Нобелова премия за химия.




