Америка е новият стар лидер на света
Тръмп да показва на Путин кой кара влака, без да го оставя потиснат пред очите на обществеността, в това число съветската
Америка умее да направлява международните процеси и да въодушевява решения там, където другите виждат задънени улици
Америка на Иран, който си разиграваше коня из целия Близък изток. Америка на скърцането със зъби против Израел. Америка на съветската инвазия в Украйна и беззъбите наказания. Америка на зелените тъпотии и осакатяването на промишлеността. Америка на джендър идеологията и сериозната расова доктрина. Америка на обществените протести, палежи, безконтролна миграция и шокова инфлация. Това беше Америка под управлението на президент, толкоз слаб, че светът си даде сметка, че Америка си може и без президент.
Днес от Америка на Джо Байдън няма и диря. Днес това е страна, която спря незаконната миграция – нула противозаконни мигранти през границата, месеци наред. Н-у-л-а. Днес е допустима реклама със слаба, красива, руса актриса, когато по времето на Байдън рекламите бяха с политическия привкус на „ многообразието “. Днес Иран е пъхнат в ъгъла на огромната геополитика. Днес прехвърчането на искри в разнообразни краища на света – Индия и Пакистан, Камбоджа и Тайланд, Египет и Етиопия и прочие – не водят до война, а си остават единствено това – прехвърчали искри. Днес Израел се оправи с съвсем всички терористи към себе си. Днес Русия й се постанова да върви на крайник в Америка да търси решения. За Русия-Украйна ми е думата. Има доста неща, които могат и би трябвало да се кажат. Ще ги карам на инцидентен принцип. Изводите, които могат да се създадат, не са малко, само че дано стартираме от някъде.
Първо, оставете кой какво приказва. В огромната политика значение имат дейности и знаци. А не мнения на инцидентни минувачи. Какъв знак видях аз от срещата сред Путин и Тръмп? Видях едно ясно предпочитание на Тръмп да показва на Путин кой кара влака, без да го оставя потиснат пред очите на обществеността, в това число съветската такава. Тръмп показва почитание и протоколни червени килими, само че по едно и също време с това предложения Путин в Аляска, която е и постоянно ще бъде знак на съветската отпадналост. Русия продава Аляска на Съединени американски щати не от позиция на силата, а от позиция на уязвимост и отчайващата потребност да се избави от банкрут. Още повече го предложения в една от най-големите военни бази по Западното крайбрежие и то база на един хвърлей с камък от Русия. И още още повече – над главата на Путин мина B2 бомбардировач и ескадрила F-35, плюс голям брой F-22 наоколо. Ако има някой, който не е схванал по какъв начин ти думам дъще, а ти се сещай снахо, убеждавам ви, че на Путин му е станало ясно.
Второ, помните ли онази интернационална среща на върха, която стана известна с прословутата фотография на Меркел, опряла ръце в масата и заобиколена от нервно гледащи международни водачи, до момента в който Тръмп седи индиферентно със скръстени ръце пред тях? Тази фотография беше въплъщение на нежеланието на тогавашния световен хайлайф да осъзнае, че Тръмп не е просто моментна падаща звезда на политическия хоризонт. Той е събитие самичък по себе си. Но това, тогава, беше завалено. Още тогава Тръмп от трибуната на Организация на обединените нации им сподели да понижат зависимостта си от съветска сила. Хихикаха му се присмехулно, а международния щемпел беше залят от глупави насмешки и наивни попържни по адрес на американския президент. Е, през днешния ден всички видяхме онази фотография (истинската, а не фейкът, споделян от всякакви случайници, попаднали без да желаят в парламента), на която европейските водачи стояха подредени като възпитаници в класната стая на Овалния кабинет.
Тези две фотоси споделят доста повече от хиляда думи всяка. Първата показва неразбирането на остарелия естаблишмънт, че е непотребен. Втората показва ясното предоставяне на сметка кой е оня, който кара влака. Това е жителят на Белия дом, без значение на кого се харесва това и на кого не. Европейските елити най-сетне прозряха, че Доналд Тръмп не е краткотрайно събитие. Той е еманация на свободолюбивия американски дух, който през днешния ден се завърна триумфално в Овалния кабинет, а оттова и в световния мейнстрийм. Няма по какъв начин да видиш подчертаното почитание, даже прекомерно, почтено казано, което Европа показва и да решиш, че Америка е оня слаб и неосведомен състезател, който беше при Байдън. Тръмп ръководи от 8 месеца, а това към този момент е друга страна и различен свят. А какво ще вършат либералите след 3 години и 4 месеца още от подобен вид самоуверено водачество?
Трето, войната в Украйна ще свърши. И ще свърши, тъй като Америка желае тя да свърши. Нито Путин, нито кой и да е различен, смее да се изправи против гнева на Белия дом. Ако не вярвате, питайте аятолаха. Щом Америка е решила, че тази война би трябвало да завърши, тя ще завърши. Сега сега всички ангажирани страни ще опитат да извлекат оптималното. Държавата-агресор – Русия – ще желае да плячкоса колкото се може повече територия. Държавата-жертва – Украйна – ще се опита да завоюва колкото се може повече бъдещи гаранции за сигурността си. Европа, която е директно ангажирана с процеса, ще гледа мирът да е дълготраен и да подсигурява намаляването на бъдещите рискове. Всеки ще търси да види себе си в изхода на войната. Много е евентуално всички да останат еднообразно разочаровани. Но както сподели Мелони оня ден – нещо е друго. И главното друго е кой и по какъв начин води Белия дом. Без водачеството на Америка, което при Байдън беше невероятно, тъй като той постоянно не знаеше в коя стая е, краят на войната нямаше да се вижда.
Как ще свърши войната не знам. Никой не знае, а и аз не съм в търговията с хвърлянето на фасул. Ще е цялостно с димни пердета, пропагандни тези и политическа мъгла. Но краят се вижда, на хоризонта е. Това нямаше да се случи при различен президент. Просто Америка се върна на мястото, на което постоянно, с дребните изключения на няколко слаби президента, е била в последните десетилетия. Тя е световният водач, който умее да направлява международните процеси и да въодушевява решения там, където другите виждат задънени улици. Няма друга страна, която да може да реализира нещо такова.
Днес Съединени американски щати са по-силни от всеки път. Помните ли съветските опорноточковци и някогашни „ величия “, които обясняваха по какъв начин щяло да имало революция в Съединени американски щати? Защото аз ги помня. Помня какъв брой бяха сигурни, че Тръмп е техен (прочее по тая глупава опорка си наподобяват русофилите и либералите), помня какъв брой бяха сигурни, че революция в Америка е надали не неизбежна. Същите хора, чиито татковци и дядовци ни увещаваха в продължение на десетилетия по какъв начин упадъчната Америка веднага ще се разпадне, отново бяха изпързяли от дупките си. Е, обстоятелствата ги опровергаха. Помня по какъв начин русофилите потриваха предостатъчно кунки, а по какъв начин либералите се смееха на Тръмп, че искаше 5 % за защита в НАТО. И къде са в този момент? Путин го доведоха на килимчето в Аляска, а НАТО към този момент е на пет %. Въобще, нямам концепция какво още би трябвало да се случи, с цел да стартират да схващат, че президентът на Съединени американски щати е историческа фигура. Но и да не го схващат, това няма да стане по-малко факт.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.
Америка умее да направлява международните процеси и да въодушевява решения там, където другите виждат задънени улици
Америка на Иран, който си разиграваше коня из целия Близък изток. Америка на скърцането със зъби против Израел. Америка на съветската инвазия в Украйна и беззъбите наказания. Америка на зелените тъпотии и осакатяването на промишлеността. Америка на джендър идеологията и сериозната расова доктрина. Америка на обществените протести, палежи, безконтролна миграция и шокова инфлация. Това беше Америка под управлението на президент, толкоз слаб, че светът си даде сметка, че Америка си може и без президент.
Днес от Америка на Джо Байдън няма и диря. Днес това е страна, която спря незаконната миграция – нула противозаконни мигранти през границата, месеци наред. Н-у-л-а. Днес е допустима реклама със слаба, красива, руса актриса, когато по времето на Байдън рекламите бяха с политическия привкус на „ многообразието “. Днес Иран е пъхнат в ъгъла на огромната геополитика. Днес прехвърчането на искри в разнообразни краища на света – Индия и Пакистан, Камбоджа и Тайланд, Египет и Етиопия и прочие – не водят до война, а си остават единствено това – прехвърчали искри. Днес Израел се оправи с съвсем всички терористи към себе си. Днес Русия й се постанова да върви на крайник в Америка да търси решения. За Русия-Украйна ми е думата. Има доста неща, които могат и би трябвало да се кажат. Ще ги карам на инцидентен принцип. Изводите, които могат да се създадат, не са малко, само че дано стартираме от някъде.
Първо, оставете кой какво приказва. В огромната политика значение имат дейности и знаци. А не мнения на инцидентни минувачи. Какъв знак видях аз от срещата сред Путин и Тръмп? Видях едно ясно предпочитание на Тръмп да показва на Путин кой кара влака, без да го оставя потиснат пред очите на обществеността, в това число съветската такава. Тръмп показва почитание и протоколни червени килими, само че по едно и също време с това предложения Путин в Аляска, която е и постоянно ще бъде знак на съветската отпадналост. Русия продава Аляска на Съединени американски щати не от позиция на силата, а от позиция на уязвимост и отчайващата потребност да се избави от банкрут. Още повече го предложения в една от най-големите военни бази по Западното крайбрежие и то база на един хвърлей с камък от Русия. И още още повече – над главата на Путин мина B2 бомбардировач и ескадрила F-35, плюс голям брой F-22 наоколо. Ако има някой, който не е схванал по какъв начин ти думам дъще, а ти се сещай снахо, убеждавам ви, че на Путин му е станало ясно.
Второ, помните ли онази интернационална среща на върха, която стана известна с прословутата фотография на Меркел, опряла ръце в масата и заобиколена от нервно гледащи международни водачи, до момента в който Тръмп седи индиферентно със скръстени ръце пред тях? Тази фотография беше въплъщение на нежеланието на тогавашния световен хайлайф да осъзнае, че Тръмп не е просто моментна падаща звезда на политическия хоризонт. Той е събитие самичък по себе си. Но това, тогава, беше завалено. Още тогава Тръмп от трибуната на Организация на обединените нации им сподели да понижат зависимостта си от съветска сила. Хихикаха му се присмехулно, а международния щемпел беше залят от глупави насмешки и наивни попържни по адрес на американския президент. Е, през днешния ден всички видяхме онази фотография (истинската, а не фейкът, споделян от всякакви случайници, попаднали без да желаят в парламента), на която европейските водачи стояха подредени като възпитаници в класната стая на Овалния кабинет.
Тези две фотоси споделят доста повече от хиляда думи всяка. Първата показва неразбирането на остарелия естаблишмънт, че е непотребен. Втората показва ясното предоставяне на сметка кой е оня, който кара влака. Това е жителят на Белия дом, без значение на кого се харесва това и на кого не. Европейските елити най-сетне прозряха, че Доналд Тръмп не е краткотрайно събитие. Той е еманация на свободолюбивия американски дух, който през днешния ден се завърна триумфално в Овалния кабинет, а оттова и в световния мейнстрийм. Няма по какъв начин да видиш подчертаното почитание, даже прекомерно, почтено казано, което Европа показва и да решиш, че Америка е оня слаб и неосведомен състезател, който беше при Байдън. Тръмп ръководи от 8 месеца, а това към този момент е друга страна и различен свят. А какво ще вършат либералите след 3 години и 4 месеца още от подобен вид самоуверено водачество?
Трето, войната в Украйна ще свърши. И ще свърши, тъй като Америка желае тя да свърши. Нито Путин, нито кой и да е различен, смее да се изправи против гнева на Белия дом. Ако не вярвате, питайте аятолаха. Щом Америка е решила, че тази война би трябвало да завърши, тя ще завърши. Сега сега всички ангажирани страни ще опитат да извлекат оптималното. Държавата-агресор – Русия – ще желае да плячкоса колкото се може повече територия. Държавата-жертва – Украйна – ще се опита да завоюва колкото се може повече бъдещи гаранции за сигурността си. Европа, която е директно ангажирана с процеса, ще гледа мирът да е дълготраен и да подсигурява намаляването на бъдещите рискове. Всеки ще търси да види себе си в изхода на войната. Много е евентуално всички да останат еднообразно разочаровани. Но както сподели Мелони оня ден – нещо е друго. И главното друго е кой и по какъв начин води Белия дом. Без водачеството на Америка, което при Байдън беше невероятно, тъй като той постоянно не знаеше в коя стая е, краят на войната нямаше да се вижда.
Как ще свърши войната не знам. Никой не знае, а и аз не съм в търговията с хвърлянето на фасул. Ще е цялостно с димни пердета, пропагандни тези и политическа мъгла. Но краят се вижда, на хоризонта е. Това нямаше да се случи при различен президент. Просто Америка се върна на мястото, на което постоянно, с дребните изключения на няколко слаби президента, е била в последните десетилетия. Тя е световният водач, който умее да направлява международните процеси и да въодушевява решения там, където другите виждат задънени улици. Няма друга страна, която да може да реализира нещо такова.
Днес Съединени американски щати са по-силни от всеки път. Помните ли съветските опорноточковци и някогашни „ величия “, които обясняваха по какъв начин щяло да имало революция в Съединени американски щати? Защото аз ги помня. Помня какъв брой бяха сигурни, че Тръмп е техен (прочее по тая глупава опорка си наподобяват русофилите и либералите), помня какъв брой бяха сигурни, че революция в Америка е надали не неизбежна. Същите хора, чиито татковци и дядовци ни увещаваха в продължение на десетилетия по какъв начин упадъчната Америка веднага ще се разпадне, отново бяха изпързяли от дупките си. Е, обстоятелствата ги опровергаха. Помня по какъв начин русофилите потриваха предостатъчно кунки, а по какъв начин либералите се смееха на Тръмп, че искаше 5 % за защита в НАТО. И къде са в този момент? Путин го доведоха на килимчето в Аляска, а НАТО към този момент е на пет %. Въобще, нямам концепция какво още би трябвало да се случи, с цел да стартират да схващат, че президентът на Съединени американски щати е историческа фигура. Но и да не го схващат, това няма да стане по-малко факт.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ