Процедурата по свръхдефицит
Бюджетният недостиг за първите пет месеца е най-високият в историята - 2% от Брутният вътрешен продукт, или 2,5 милиарда евро. Това сподели икономистът Георги Ангелов в предаването „ Денят стартира " по Българска национална телевизия.
Той дефинира обстановката като невиждана за последните десетилетия, като напомни, че преди пандемията новият държавен дълг нарастваше под 2 милиарда евро годишно, а предходната година той стигна 10 милиарда. В проектобюджета за тази година са били заложени 11 милиарда евро нов дълг единствено за една година. „ И тази година, и предходната година демонстрираха доста червени знамена в данните за бюджета. Българските жители половин година преди Европейска комисия откриха, че има проблеми с бюджета и излязоха по улицата. Проблемите са съществени, никой не ги отхвърля ", съобщи Ангелов.
Съкращаването на администрацията би трябвало да стане след деликатен разбор. „ Следващата стъпка е пренасяне на щатни бройки, префинансиране, някъде - понижаване на щатната таблица, на други места - нарастване на заплатите. Не може да има идентичен метод по отношение на натоварена конструкция и ненатоварена конструкция. Аз съм за по-малко хора в обществения бранш с по-добри заплати, с цел да е по-привлекателен и да има тласък да се работи качествено ", съобщи икономистът.
Еврокомисията не предлага унищожаване на плоския налог, а се оферират пет разнообразни разновидността за възстановяване на справедливостта на данъчната система, означи Ангелов. „ Всяка от тези варианти ние сме ги обсъждали през годините. Имаше огромен спор дали да има необлагаем приход, само че доста парламенти избраха да се концентрират върху данъчните облекчения за фамилии с деца, т.е. не за всички да има необлагаем най-малко, а фокусирана поддръжка на по-проблемни групи ", напомни той.
Изкривяването в данъчната система в България поради по-ниското облагане на високодоходните групи идва от тавана на осигуровките, изясни икономистът. „ Хората с ниски и междинни приходи заплащат и налог, и осигуровки, до момента в който над тавана се заплаща единствено налог от 10%. Затова този въпрос би трябвало да се адресира ", разясни той.
Независимият общински консултант Ваня Григорова счита, че ръководещите потеглят по неприятния път на предходните кабинети, като предприеманите от тях ограничения засягат най-уязвимите групи в българското общество - пенсионери, майки, лечебни заведения, учебни заведения.
„ Ако считаме, че те са били прекомерно богато финансирани досега, тогава за какво не стопира диалогът за тежкото положение на държавните лечебни заведения, на държавните учебни заведения, не на частните? Категорично не може да се твърди, че публичните структури са префинансирани и по тази причина в този момент има от кое място да бъдат взети тези средства ", разяснява тя.
Според Григорова методът към редуциране на административните разноски е изначално неверен и не заплатите са главният проблем. „ Обществото желае да бъде бичувана администрацията, желае обесени депутати пред Народното събрание. Но би трябвало да познаваме една система, преди да бъркаме с пръст в нея. Упражняваме се на гърба на бранш „ Сигурност ". Заплатата на редовия служител на реда беше 1600 лв. преди измененията, в този момент е 2400 лв. - изрично служителите на реда не са по-богати ", уточни Григорова.
Според нея необлагаемият най-малко би трябвало да бъде върнат.
Той дефинира обстановката като невиждана за последните десетилетия, като напомни, че преди пандемията новият държавен дълг нарастваше под 2 милиарда евро годишно, а предходната година той стигна 10 милиарда. В проектобюджета за тази година са били заложени 11 милиарда евро нов дълг единствено за една година. „ И тази година, и предходната година демонстрираха доста червени знамена в данните за бюджета. Българските жители половин година преди Европейска комисия откриха, че има проблеми с бюджета и излязоха по улицата. Проблемите са съществени, никой не ги отхвърля ", съобщи Ангелов.
Съкращаването на администрацията би трябвало да стане след деликатен разбор. „ Следващата стъпка е пренасяне на щатни бройки, префинансиране, някъде - понижаване на щатната таблица, на други места - нарастване на заплатите. Не може да има идентичен метод по отношение на натоварена конструкция и ненатоварена конструкция. Аз съм за по-малко хора в обществения бранш с по-добри заплати, с цел да е по-привлекателен и да има тласък да се работи качествено ", съобщи икономистът.
Еврокомисията не предлага унищожаване на плоския налог, а се оферират пет разнообразни разновидността за възстановяване на справедливостта на данъчната система, означи Ангелов. „ Всяка от тези варианти ние сме ги обсъждали през годините. Имаше огромен спор дали да има необлагаем приход, само че доста парламенти избраха да се концентрират върху данъчните облекчения за фамилии с деца, т.е. не за всички да има необлагаем най-малко, а фокусирана поддръжка на по-проблемни групи ", напомни той.
Изкривяването в данъчната система в България поради по-ниското облагане на високодоходните групи идва от тавана на осигуровките, изясни икономистът. „ Хората с ниски и междинни приходи заплащат и налог, и осигуровки, до момента в който над тавана се заплаща единствено налог от 10%. Затова този въпрос би трябвало да се адресира ", разясни той.
Независимият общински консултант Ваня Григорова счита, че ръководещите потеглят по неприятния път на предходните кабинети, като предприеманите от тях ограничения засягат най-уязвимите групи в българското общество - пенсионери, майки, лечебни заведения, учебни заведения.
„ Ако считаме, че те са били прекомерно богато финансирани досега, тогава за какво не стопира диалогът за тежкото положение на държавните лечебни заведения, на държавните учебни заведения, не на частните? Категорично не може да се твърди, че публичните структури са префинансирани и по тази причина в този момент има от кое място да бъдат взети тези средства ", разяснява тя.
Според Григорова методът към редуциране на административните разноски е изначално неверен и не заплатите са главният проблем. „ Обществото желае да бъде бичувана администрацията, желае обесени депутати пред Народното събрание. Но би трябвало да познаваме една система, преди да бъркаме с пръст в нея. Упражняваме се на гърба на бранш „ Сигурност ". Заплатата на редовия служител на реда беше 1600 лв. преди измененията, в този момент е 2400 лв. - изрично служителите на реда не са по-богати ", уточни Григорова.
Според нея необлагаемият най-малко би трябвало да бъде върнат.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




