ПАРИЖ! ПАРИЖ! ~ Ъруин ШОУ
Тръгваш от маса в кафе, тъй като всичко в Париж стартира от маса в кафе.
Чакаш момичето, което обичаш.
Кафето е черно и, обратно на всеобщата мълва - вкусно и в случай че го искаш au lait, индивидът зад тезгяха сипва малко мляко в медена кана, пуска пара върху него с ръмжащ и хрипав тон и сервира кафето ти с пухкава пяна.
И в този момент седиш на масата в кафето и изгаряш от неспокойствие да разгърнеш Париж за пръв път пред това превъзходно, нереално и непосветено създание.
Лято е, или есен, или зима, или пролет и е слънчево, и вали, и по статуите има сняг, и по Сена плуват ледени блокове, и дърветата са отрупани с цветове, и плувците се гмуркат в пречистените води на дървените басейни около крайбрежията на реката, и е рано заран, и е късно вечер, и президентът дава бал, и републиканските гвардейци са на открито с нагръдници и росерни пешове, и североафриканците са наизлезли по Площада на републиката да се борят за автономност, а в металните блестящи шлемове на всички служители на реда личат вдлъбнатини.
Неделя е и влюбените са на всички места из Булонския лес, а лъвовете реват към тълпата оттатък дълбоките изкопи в зоопарка „ Винсен “. Четиринайсети юли е и има паради и полагане на венци в памет на починалите, и в памет на Бастилията, и в памет на злополучния Фулон, чиято отразяна глава била разнасяна по продължението на цялата Рю Сен-Мартин през 1789, набучена на прът, с трева, натъпкана в устата, тъй като се осмелил да каже един път за парижани: „ Eh bien. Щом тази сган няма самун, да яде сено. “ Също се чува шума от самолети, кръжащи над града във обединения и на всички места по улиците и в градините на огромните къщи има танци и в небето зад катедралата изхвърчат фойерверки, а маршалите на Франция стоят спокойно, до момента в който оркестрите свирят химна, в който апропо се пее и: „ На оръжие, жители! “
Във въздуха се разнася миризмата на прясно печен самун и улиците са цялостни с хора, които бързат към дома си с дълги, неувити самуни под мишница. В препълнените хали по рафтовете са изложени десетина разнообразни типове pate, и алсатийски choucroute, и gnocchi, и охлюви, и coquilles Saint-Jacques, подготвени да потънат в пещите, а девойките зад тезгяха звучат като цялостен хор флейти, до момента в който оповестяват цените на купувачите. В метрото пробен трен се плъзга по гумени релси, с цел да облекчи нервната мъка от обстоятелството, че съществуваш в двайсети век.
Фонтаните на Рон-Поан подскачат и хвърлят изтънчен шлейф от пръски по обграждащите ги цветни лехи, а Нотр Дам е осветлен щедро и наподобява нереално лек на каменния си остров, и улиците са пусти, и придвижването е пренатоварено, и ти седиш и кроиш проекти за този безконечен, всесезонен, съвършен ден, прекаран с твоето идеално момиче в града, който е Йерусалимът на толкоз доста странни поклонения и столицата на носталгията, града, който не можеш да напуснеш, без да изпиташ лекото, остро чувство за заточение.
Момичето, което обичаш към момента не е пристигнало, по тази причина притваряш очи и си представяш началните стъпки от обиколката.
Най-напред би трябвало да има общ, птичи взор върху целия град, а няма по-подходящо място за това от върха на Айфеловата кула. Оттам можеш да видиш по какъв начин градът се разгръща в прегръдките на криволичещата си река, по какъв начин се разлива в сребърна мъгла по облите опасващи го хълмове и централната низина. Оттам се виждат домовете, магазините, гробищата и местата за поклонения на три милиона души, вижда се върхът на Монмартр, където едно време се е издигал храмът на Меркурий, в който Сен Денис е бил обезглавен. Можеш да проследиш извивките на реката и да видиш къде притоците се причисляват към нея, и да видиш Марн, и можеш да разкажеш на момичето си по какъв начин преди епохи скандинавците са плавали по същата тази река с тесните си дървени лодки, жизнерадостно съсичайки по пътя фермерите и жителите на града с брадвичките си, както е бил обичая на пътуващите по това време.
Булевардите носят имената на победи и воини, а в каменните блокове на самата арка са вдълбани имената на 172 борби. Много от улиците на Париж са кръстени на бойни полета, по които французи са удържали победи и се чудиш какви ли провали би донесло на духа на едни жители, от чиито устни се откъсва звукът на триумфа, всякога, когато споделят на таксиметровия водач накъде да кара и дали биха били по-различни през днешния ден, в случай че наред с авеню Уограм и авеню дьо Фридланд имаше бул. Седан и Площад на Поражението.
Ако е пролет, кестените са отрупани с розови и бели цветове и въпреки момичето ти в никакъв случай преди да не е идвало в Париж, при всички случаи е чело за тези прословути парижки кестени задоволително доста, с цел да не се постанова да казваш каквото и да било за тях. Но в случай че е късна пролет, тези цветове се стелят като плътни килими около тротоарите и се подвигат на розови и бели облаци след всеки преминаващ автомобил, а младите девойки се носят по улиците под шарената сянка на път за първото си причестяване с развети бели воали като фини, нежни булки със смели очи.
Докато обядваш си спомняш, че Виктор Юго е споделил още: „ Париж е тавана на човечеството “, след което бил заставен да избяга и да прекара 18-е години от властваето на Наполеон III на островите Джърси и Гернси.
Излизаш от Лувъра, минаваш около Жана д’Арк - златна на позлатения си кон - и влизаш в най-любимия си музей в целия свят - музея „ Жю де Пом “, където са събрани великите импресионисти и където, даже и в най-мрачния и дъждовен следобяд като че ли слънчева светлина струи от стените. Тук Сезан, Реноар, Моне, Мане, Дега и Писаро оповестяват на висок глас, че въздухът е прелестен за дишане, че дамите са красиви, че храната е вкусна, че виното е превъзходно за пиянство и че светът, без значение дали си на парижка улица, или в градина на Шату, или в някое село на Юга, е място, в което си коства да се живее.
Момичето ти по този начин и не се е появило, несъмнено. На прилежащата маса една жена разправя:
- Имам един другар, който работи във „ Фигаро “. Той споделя, че войната ще стартира през септември. Какво мислиш, че ще се случи с Париж?
- Париж ли? - казва мъжът до нея. - Париж ще бъде пощаден.
- Защо?
- Защото Париж постоянно го пощадяват - отговаря той и си поръчва едно кафе.
* Избрани фрагменти от „ Париж! Париж! ” от Ъруин Шоу
Картини ~ Jean Cocteau original lithograph | Les maries de la tour Eiffel; la tour Eiffel - Jean Cocteau,1939
