Трагичните инциденти по морето: Какви са причините
Трагичните произшествия по морето: Какви са аргументите
Напоследък зачестиха случаите по българското Черноморие. Неспазване на рекомендациите на спасителите, влизането във водата на неохраняеми места или отвън работното време на избавителния екип са измежду главните аргументи за трагични произшествия с удавени хора на морето, сподели Станимир Коларов, старши избавител на Централен плаж – Бургас.
Той акцентира, че летовниците постоянно влизат да плуват в недобро здравословно положение, след приложимост на алкохол или с цялостен корем, което може да бъде причина за заплаха.
Коларов уточни, че множеството произшествия се случват тук-там, неразрешени за къпане. По думите му неведнъж младежи скачат от моста на централния плаж в града, където има сложени няколко предупредителни табели с напътствие, че скачането от оборудването е безусловно неразрешено. Той напомни случая от юни т.г.,
при който юноша на 18 години се удави в морето след скок от моста.
Трагичните произшествия от началото на този летен сезон са повече спрямо миналогодишния, сподели спасителят. По думите му единствено по Южното Черноморие за два дни са открити телата на трима удавници.
Мъртвото неспокойствие се провокира при избрани метеорологични условия,
като то се образува по релефа на дъното, разясни Коларов. По думите му дъното е неравномерно и релефът му не може да бъде забелязан от брега, до момента в който човек не навлезе във водата. „ На една и съща ширина може да има друга дълбочина.
На три-четири метра от брега дъното може да бъде от 200 до 220 сантиметра “, сподели той.
По думите на спасителя вълните не всеки път са индикатор. „ На дъното могат да бъдат формирани дънни ями и дънни течения, които не могат да бъдат видяни от повърхността. “
Старши спасителят посъветва да се съблюдават всички рекомендации на спасителите
и да не се подценява обозначението на флаговете. „ Червеното значи, че влизането е безусловно неразрешено, било то до глезените или коленeте. Жълто предизвестява за къпане с нараснало внимание “. Според него летовниците би трябвало наложително да се осведомят кои места са безусловно неразрешени за къпане и кои плажове са неохраняеми.
„ Препоръките са напълно обикновени, само че са от огромно значение за сигурността и човешкия живот. Всеки може да се запознае с това какво е неразрешено и какво – не “, посочи спасителят.
На кръгла маса в границите на Седмицата на водното избавяне във Варна специалисти обявиха, че доста постоянно летовниците въобще не се преценяват със спасителите, даже си разрешават да ги наскърбяват. Доц. Стоян Андонов, ръководител на Националната комисия по водно избавяне, сподели, че по данни на
Министерство на вътрешните работи през предходната година в страната 56 души са се удавили в морето и още съвсем толкоз навътре в страната.
По думите му, единствено към 10 от тях са чужденци. Около 90 на 100 от умрелите са мъже на междинна възраст 55-60 години, добави Андонов. Според него има няколко съществени аргументи за случаите. Често потърпевшите са използвали алкохол, също така надценяват качествата и здравословното си положение, уточни още специалистът.
И добави, че по принцип дамите са са доста по-малко склонни да поемат опасности във водата.
За 2023 година в България от удавяне са избавени 5753 души, заяви през юни шефът на Водноспасителната работа (ВСС) на Българския Червен кръст (БЧК) Антон Налбантов по време на конференция във връзка Седмицата на водното избавяне. През последните години се следи забележителен спад на случаите на удавяне, сподели Налбантов.
За 2022 година смъртните случаи от удавяне у нас са 228, а за 2023 година – 109 души.
Обучените професионални водни спасители у нас за предходната година са 767, уточни Налбанов. От тях 534 работят към басейните, а 215 – на морето. За 2023 година са подготвени седем старши спасители и 11 инструктори,
а за квалификационна степен „ Млад избавител “ – седем души, добави той.
За миналата година са издадени общо 3559 заверени талона за водни спасители, сподели Налбантов. От тях за басейн талоните са 2260, а за море – 1299. През тази година в образованието по стратегии за предварителна защита на водния травматизъм са подготвени 52 384 души, уточни той.
През предходната година случаите на удавяне във вътрешните водоеми се изравниха с тези по морето. От общо 109 случая, 54 от тях са станали по българското Черноморие, а 55 – във вътрешните водни територии.
България е една от страните с малко под междинното за Европа равнище на смъртни случаи от удавяне, сподели доцент Стоян Андонов, заместник-министър на младежта и спорта и ръководител на Националната комисия по водно избавяне.
По думите му у нас процентът е към 1,2,
а в скандинавските страни – над 3%. В международен мащаб удавянето е на трето място като причина за гибел. Това е една от сериозните смъртни аргументи, върху която би трябвало да се обърне внимание, акцентира Андонов.
Напоследък зачестиха случаите по българското Черноморие. Неспазване на рекомендациите на спасителите, влизането във водата на неохраняеми места или отвън работното време на избавителния екип са измежду главните аргументи за трагични произшествия с удавени хора на морето, сподели Станимир Коларов, старши избавител на Централен плаж – Бургас.
Той акцентира, че летовниците постоянно влизат да плуват в недобро здравословно положение, след приложимост на алкохол или с цялостен корем, което може да бъде причина за заплаха.
Коларов уточни, че множеството произшествия се случват тук-там, неразрешени за къпане. По думите му неведнъж младежи скачат от моста на централния плаж в града, където има сложени няколко предупредителни табели с напътствие, че скачането от оборудването е безусловно неразрешено. Той напомни случая от юни т.г.,
при който юноша на 18 години се удави в морето след скок от моста.
Трагичните произшествия от началото на този летен сезон са повече спрямо миналогодишния, сподели спасителят. По думите му единствено по Южното Черноморие за два дни са открити телата на трима удавници.
Мъртвото неспокойствие се провокира при избрани метеорологични условия,
като то се образува по релефа на дъното, разясни Коларов. По думите му дъното е неравномерно и релефът му не може да бъде забелязан от брега, до момента в който човек не навлезе във водата. „ На една и съща ширина може да има друга дълбочина.
На три-четири метра от брега дъното може да бъде от 200 до 220 сантиметра “, сподели той.
По думите на спасителя вълните не всеки път са индикатор. „ На дъното могат да бъдат формирани дънни ями и дънни течения, които не могат да бъдат видяни от повърхността. “
Старши спасителят посъветва да се съблюдават всички рекомендации на спасителите
и да не се подценява обозначението на флаговете. „ Червеното значи, че влизането е безусловно неразрешено, било то до глезените или коленeте. Жълто предизвестява за къпане с нараснало внимание “. Според него летовниците би трябвало наложително да се осведомят кои места са безусловно неразрешени за къпане и кои плажове са неохраняеми.
„ Препоръките са напълно обикновени, само че са от огромно значение за сигурността и човешкия живот. Всеки може да се запознае с това какво е неразрешено и какво – не “, посочи спасителят.
На кръгла маса в границите на Седмицата на водното избавяне във Варна специалисти обявиха, че доста постоянно летовниците въобще не се преценяват със спасителите, даже си разрешават да ги наскърбяват. Доц. Стоян Андонов, ръководител на Националната комисия по водно избавяне, сподели, че по данни на
Министерство на вътрешните работи през предходната година в страната 56 души са се удавили в морето и още съвсем толкоз навътре в страната.
По думите му, единствено към 10 от тях са чужденци. Около 90 на 100 от умрелите са мъже на междинна възраст 55-60 години, добави Андонов. Според него има няколко съществени аргументи за случаите. Често потърпевшите са използвали алкохол, също така надценяват качествата и здравословното си положение, уточни още специалистът.
И добави, че по принцип дамите са са доста по-малко склонни да поемат опасности във водата.
За 2023 година в България от удавяне са избавени 5753 души, заяви през юни шефът на Водноспасителната работа (ВСС) на Българския Червен кръст (БЧК) Антон Налбантов по време на конференция във връзка Седмицата на водното избавяне. През последните години се следи забележителен спад на случаите на удавяне, сподели Налбантов.
За 2022 година смъртните случаи от удавяне у нас са 228, а за 2023 година – 109 души.
Обучените професионални водни спасители у нас за предходната година са 767, уточни Налбанов. От тях 534 работят към басейните, а 215 – на морето. За 2023 година са подготвени седем старши спасители и 11 инструктори,
а за квалификационна степен „ Млад избавител “ – седем души, добави той.
За миналата година са издадени общо 3559 заверени талона за водни спасители, сподели Налбантов. От тях за басейн талоните са 2260, а за море – 1299. През тази година в образованието по стратегии за предварителна защита на водния травматизъм са подготвени 52 384 души, уточни той.
През предходната година случаите на удавяне във вътрешните водоеми се изравниха с тези по морето. От общо 109 случая, 54 от тях са станали по българското Черноморие, а 55 – във вътрешните водни територии.
България е една от страните с малко под междинното за Европа равнище на смъртни случаи от удавяне, сподели доцент Стоян Андонов, заместник-министър на младежта и спорта и ръководител на Националната комисия по водно избавяне.
По думите му у нас процентът е към 1,2,
а в скандинавските страни – над 3%. В международен мащаб удавянето е на трето място като причина за гибел. Това е една от сериозните смъртни аргументи, върху която би трябвало да се обърне внимание, акцентира Андонов.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ