Еснафското тесногръдие овласти аморални фокусници
Поведението на фигури като Бабиш, Фицо, Орбан, Радев и - с отчитане на въртеливите придвижвания - на Бойко и Делян - подухва горест, тъй като отразява възходящи публични настроения на тесногръдство и аморализъм в Централна и Източна Европа.
Повечето европейски национал-популистки партии имат отрицателно отношение към помощта за Украйна и идеологически афинитет към Путиновата сатрапия, само че в Изтока на Европа сходни убеждения са директно изменничество към историята на посткомунистическите общества и към страданията, които родителите и прародителите на днешните източноевропейци изживяха под ботуша на болшевишките чингизиди през втората половина на 20-и век.
Как е допустимо един чех злорадо да отхвърля помощ на Украйна, в случай че е осведомен с това, което се е случило на 21 август 1968 година в Прага? Как е допустимо един маджарин да се трансформира в толкоз озлобено и тесногръдо създание, та да не помни убийствата и терора над своите сънародници от 1956-та, когато руските окупатори стреляха " на месо " в Будапеща.
Оставям встрани ирационалния афинитет на немалка група българи към съветския ботуш, който ги трансформира в зложелатели на борещата се за оцеляването си Украйна. Русофилството е дълготрайно заболяване на българската национална душа, което изисква обособена интерпретация.
Централна и Източна Европа имат трагична историческа орис, тъй като техните нации в продължение на дълги епохи са потискани и обезправявани от мощни имперски упоритости и ползи. Хабсбургите, тевтонците, прусаците, Руската и Османската империя третират своите инородни субекти по обичаен метод - като второкласен жители, макар че този статут постепенно се трансформира във времето.
Потискането на етнонационалните елити и неналичието на почтена вероятност за общностно-национално развиване в продължение на дълги епохи образува господстващи ориентации за оцеляване и затваряне в непосредствения общностен кръг, или към - частична или цялостна - идентификация с господстващите общности и елити на империята.
Без да подценяваме интелектуалните и културни върхове на централноевропейското развиване - Мицкевич, Сенкевич, Дворжак, Лист - принудени сме да ги преглеждаме в техния по-широк имперски подтекст, даже и когато са израз на разсънен прогресистки или сантиментален шовинизъм.
загатва - а някъде и акцентира - тази трагична елементарност, еснафщина на преобладаващия филистерски нрав на дълго подчиняваните от непознати господари централно и източноевропейски нации. Липсата - или редкостта на значимо визионерство, на отделяне от заварения подтекст, на упоритост и жадност за някакъв тип идентификация за уникалност.
Полша е известно отклоняване от тази норма, тъй като в никакъв случай не е губила своето възприятие за предимство над " варварската еднаквост " на своите великоимперски потисници. Затова и Варшава и до през днешния ден ражда визии, които надвишават равнището на близките нации. Пример за това е геополитическата концепция на Пилсудски за Триморието - концепция за обединяване на централна Европа като единствена опция да бъдат лимитирани хищническите апетити на имперските нашественици от Изток и от Запад.
През 70-те и 80-те години Източна Европа сътвори очакванията за мощно морално и интелектуално възобновление в битката с болшевишкия империализъм - Харта` 77, Солидарност, водещи създатели и мислители като Хавел, Форман, Колаковски. Дисидентските придвижвания в източна Европа сътвориха нови стандарти на морално държание за цяла Европа – до момента в който нейните западни елити и нации се къпеха в материално доволство и залитаха в ексцентричните саморефлексии на постмодернизма.
Затова и „ нежните революции ” от 1989-а бяха възприети като придвижвания за паневропейско обновяване – а освен като демократични придвижвания за национална равноправност от руската империя. Ентусиазмът от „ вятъра на смяната ” обаче прикри обстоятелството, че от момента на своя триумф през 1989 година нататък, тези революции започнаха доста бързо да „ светят ” още веднъж с отразена светлина. Моделът на източноевропейския посткомунистически преход се оказа простичка конфекция – отражение на господстващата през този интервал идеология на световния неолиберализъм.
Източна Европа влезе в руслото на обединена Европа и Запада, и това, което видя не ѝ хареса изключително. По две аргументи. Първо, тъй като Европа от началото на 21-ви век бе доста друга от жадуваната Европа, която наблюдавахме през гъстите редици бодлива тел през 60-те и 70-те години (и по тази причина малко я идеализирахме). Второ, тъй като конфекционният модел на смяна докара до социална неправда в разпределението на богатствата и до налагане на авангардистки културни мостри, които Западът бе развил в епохата, когато ние бяхме зад бодливата тел – в безвремието.
Източна Европа имаше шанса да излезе с различна визия за своето и за европейското развиване, един път откакто бе припозната за интегрална част от европейското обединяване. Вместо това източноевропейците избраха да се затворят във към този момент доста по-луксозния си обичай и да се самоизолират от по-широките процеси и алтернативи на епохата и на света. Вместо визионери, отпред на ръководството в Прага, Будапеща, Белград и София пристигнаха популистки мошеници и тарикати, чиято съществена грижа бе да се нареждат по този начин, че „ да сучат от гърдите ” както на Изтока, по този начин и на Запада.
На мястото на борците против диктатурата, против дехуманизацията и насилието пристигнаха морални примитиви, яздещи квази традиционалистки пропагандни хвърчила, съшити от части шовинизъм, настървение и жесток аморализъм в устрема за персонална и котерийна облага отвред и непременно.
Така се сътвори синтезирания източноевропейски вид нахален непрокопсаник на власт, който прибира парите на Европейски Съюз, само че през задния вход ускорено пропуща китайската комерсиална инвазия към Европа. Тип, който се облагодетелства от гаранциите за сигурност на НАТО и Европейски Съюз, само че въодушевено лобира в интерес на експанзията на кремълския режим против своите съседи.
Еснафското тесногръдство на масата прави допустимо издигането на власт на предприемчиви и аморални фокусници, подготвени да откраднат всичко отвред, да предадат всеки, който им е направил положително и да обслужат всеки мощен на деня, който не им пречи да получават плячката си.
Този сериозен взор към Централна и Източна Европа по никакъв метод не цели да идеализира западната част на континента. Европа е във всеобща рецесия, която на повърхността се демонстрира в сравними форми, само че в дълбочина обрисува към момента значимите разлики сред Изтока и Запада.
Западна Европа е явно деморализирана в резултат на своето благополучие и мир през последните осем десетилетия, заради което през днешния ден е мощно затруднена да се приспособява към внезапното утежняване на геополитическия климат в света. Масовото ползване върви ръка за ръка с развиването на една нова просвета, която в отрицанието си на традиционализма отхвърля и базисни човешки отговорности като дълга да продължиш себе си и народа си, отглеждайки деца.
Тази алтернатива има елементарен отговор – масирана имиграция. За страдание, постлибералната визия на мултикултурализма, преобладаваща обществените връзки, отхвърля нуждата от интеграция на новодошлите. Така, до момента в който европейците са свободни да се отдадат на постмодерен хедонистичен живот, имигрантите носят и утвърждават своята лична просвета в експанзиращи гета на европейска територия. Така доближаваме до казуса с натурализиране на големи ислямистки орди, некриещи завоевателните си искания към заварена Европа.
Отговорът на тези разнообразни алтернативи – на Изтока и на Запада на Европа, към този момент е общ – агресия на национал-популизма. Подобно на всяка ретровизия, възкресяваща отминали действителности, национал популизмът е реакция, будилник, рекламация за коригиращ механизъм, само че не е и не може да бъде визия за бъдещето.
Какво може да направи Бабиш? Да спре помощта за Украйна, да затвори Чехия в илюзията за лично самоограничително благополучие, до момента в който кремълският людоед тероризира най-големия си комшия и се готви да се придвижи на Запад. О, не, не – това е заблуда и пропагандна илюзия, иронично усмихнати настояват Бабиш & С-ие. Важен е днешният бизнес – и в Прага, и във Вашингтон.
Само че Вашингтон може да си разреши дълъг ауфтакт в практикуването на виновна интернационална позиция, има задоволително запаси за това – стопански, стратегически... Прага не може да си го разреши. Будапеща – още по-малко. И София не може да си разреши да се върти като фурнаджийска лопата по кефовете на мощните на деня. Не единствено, че не е почтено. Безперспективно е – и рисково.
---
Препубликуваме текста от профила на създателя във Facebook с неговото единодушие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Повечето европейски национал-популистки партии имат отрицателно отношение към помощта за Украйна и идеологически афинитет към Путиновата сатрапия, само че в Изтока на Европа сходни убеждения са директно изменничество към историята на посткомунистическите общества и към страданията, които родителите и прародителите на днешните източноевропейци изживяха под ботуша на болшевишките чингизиди през втората половина на 20-и век.
Как е допустимо един чех злорадо да отхвърля помощ на Украйна, в случай че е осведомен с това, което се е случило на 21 август 1968 година в Прага? Как е допустимо един маджарин да се трансформира в толкоз озлобено и тесногръдо създание, та да не помни убийствата и терора над своите сънародници от 1956-та, когато руските окупатори стреляха " на месо " в Будапеща.
Оставям встрани ирационалния афинитет на немалка група българи към съветския ботуш, който ги трансформира в зложелатели на борещата се за оцеляването си Украйна. Русофилството е дълготрайно заболяване на българската национална душа, което изисква обособена интерпретация.
Централна и Източна Европа имат трагична историческа орис, тъй като техните нации в продължение на дълги епохи са потискани и обезправявани от мощни имперски упоритости и ползи. Хабсбургите, тевтонците, прусаците, Руската и Османската империя третират своите инородни субекти по обичаен метод - като второкласен жители, макар че този статут постепенно се трансформира във времето.
Потискането на етнонационалните елити и неналичието на почтена вероятност за общностно-национално развиване в продължение на дълги епохи образува господстващи ориентации за оцеляване и затваряне в непосредствения общностен кръг, или към - частична или цялостна - идентификация с господстващите общности и елити на империята.
Без да подценяваме интелектуалните и културни върхове на централноевропейското развиване - Мицкевич, Сенкевич, Дворжак, Лист - принудени сме да ги преглеждаме в техния по-широк имперски подтекст, даже и когато са израз на разсънен прогресистки или сантиментален шовинизъм.
загатва - а някъде и акцентира - тази трагична елементарност, еснафщина на преобладаващия филистерски нрав на дълго подчиняваните от непознати господари централно и източноевропейски нации. Липсата - или редкостта на значимо визионерство, на отделяне от заварения подтекст, на упоритост и жадност за някакъв тип идентификация за уникалност.
Полша е известно отклоняване от тази норма, тъй като в никакъв случай не е губила своето възприятие за предимство над " варварската еднаквост " на своите великоимперски потисници. Затова и Варшава и до през днешния ден ражда визии, които надвишават равнището на близките нации. Пример за това е геополитическата концепция на Пилсудски за Триморието - концепция за обединяване на централна Европа като единствена опция да бъдат лимитирани хищническите апетити на имперските нашественици от Изток и от Запад.
През 70-те и 80-те години Източна Европа сътвори очакванията за мощно морално и интелектуално възобновление в битката с болшевишкия империализъм - Харта` 77, Солидарност, водещи създатели и мислители като Хавел, Форман, Колаковски. Дисидентските придвижвания в източна Европа сътвориха нови стандарти на морално държание за цяла Европа – до момента в който нейните западни елити и нации се къпеха в материално доволство и залитаха в ексцентричните саморефлексии на постмодернизма.
Затова и „ нежните революции ” от 1989-а бяха възприети като придвижвания за паневропейско обновяване – а освен като демократични придвижвания за национална равноправност от руската империя. Ентусиазмът от „ вятъра на смяната ” обаче прикри обстоятелството, че от момента на своя триумф през 1989 година нататък, тези революции започнаха доста бързо да „ светят ” още веднъж с отразена светлина. Моделът на източноевропейския посткомунистически преход се оказа простичка конфекция – отражение на господстващата през този интервал идеология на световния неолиберализъм.
Източна Европа влезе в руслото на обединена Европа и Запада, и това, което видя не ѝ хареса изключително. По две аргументи. Първо, тъй като Европа от началото на 21-ви век бе доста друга от жадуваната Европа, която наблюдавахме през гъстите редици бодлива тел през 60-те и 70-те години (и по тази причина малко я идеализирахме). Второ, тъй като конфекционният модел на смяна докара до социална неправда в разпределението на богатствата и до налагане на авангардистки културни мостри, които Западът бе развил в епохата, когато ние бяхме зад бодливата тел – в безвремието.
Източна Европа имаше шанса да излезе с различна визия за своето и за европейското развиване, един път откакто бе припозната за интегрална част от европейското обединяване. Вместо това източноевропейците избраха да се затворят във към този момент доста по-луксозния си обичай и да се самоизолират от по-широките процеси и алтернативи на епохата и на света. Вместо визионери, отпред на ръководството в Прага, Будапеща, Белград и София пристигнаха популистки мошеници и тарикати, чиято съществена грижа бе да се нареждат по този начин, че „ да сучат от гърдите ” както на Изтока, по този начин и на Запада.
На мястото на борците против диктатурата, против дехуманизацията и насилието пристигнаха морални примитиви, яздещи квази традиционалистки пропагандни хвърчила, съшити от части шовинизъм, настървение и жесток аморализъм в устрема за персонална и котерийна облага отвред и непременно.
Така се сътвори синтезирания източноевропейски вид нахален непрокопсаник на власт, който прибира парите на Европейски Съюз, само че през задния вход ускорено пропуща китайската комерсиална инвазия към Европа. Тип, който се облагодетелства от гаранциите за сигурност на НАТО и Европейски Съюз, само че въодушевено лобира в интерес на експанзията на кремълския режим против своите съседи.
Еснафското тесногръдство на масата прави допустимо издигането на власт на предприемчиви и аморални фокусници, подготвени да откраднат всичко отвред, да предадат всеки, който им е направил положително и да обслужат всеки мощен на деня, който не им пречи да получават плячката си.
Този сериозен взор към Централна и Източна Европа по никакъв метод не цели да идеализира западната част на континента. Европа е във всеобща рецесия, която на повърхността се демонстрира в сравними форми, само че в дълбочина обрисува към момента значимите разлики сред Изтока и Запада.
Западна Европа е явно деморализирана в резултат на своето благополучие и мир през последните осем десетилетия, заради което през днешния ден е мощно затруднена да се приспособява към внезапното утежняване на геополитическия климат в света. Масовото ползване върви ръка за ръка с развиването на една нова просвета, която в отрицанието си на традиционализма отхвърля и базисни човешки отговорности като дълга да продължиш себе си и народа си, отглеждайки деца.
Тази алтернатива има елементарен отговор – масирана имиграция. За страдание, постлибералната визия на мултикултурализма, преобладаваща обществените връзки, отхвърля нуждата от интеграция на новодошлите. Така, до момента в който европейците са свободни да се отдадат на постмодерен хедонистичен живот, имигрантите носят и утвърждават своята лична просвета в експанзиращи гета на европейска територия. Така доближаваме до казуса с натурализиране на големи ислямистки орди, некриещи завоевателните си искания към заварена Европа.
Отговорът на тези разнообразни алтернативи – на Изтока и на Запада на Европа, към този момент е общ – агресия на национал-популизма. Подобно на всяка ретровизия, възкресяваща отминали действителности, национал популизмът е реакция, будилник, рекламация за коригиращ механизъм, само че не е и не може да бъде визия за бъдещето.
Какво може да направи Бабиш? Да спре помощта за Украйна, да затвори Чехия в илюзията за лично самоограничително благополучие, до момента в който кремълският людоед тероризира най-големия си комшия и се готви да се придвижи на Запад. О, не, не – това е заблуда и пропагандна илюзия, иронично усмихнати настояват Бабиш & С-ие. Важен е днешният бизнес – и в Прага, и във Вашингтон.
Само че Вашингтон може да си разреши дълъг ауфтакт в практикуването на виновна интернационална позиция, има задоволително запаси за това – стопански, стратегически... Прага не може да си го разреши. Будапеща – още по-малко. И София не може да си разреши да се върти като фурнаджийска лопата по кефовете на мощните на деня. Не единствено, че не е почтено. Безперспективно е – и рисково.
---
Препубликуваме текста от профила на създателя във Facebook с неговото единодушие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ