Без бюджет бизнесът ще дава минимална заплата от 620,20 евро, за чиновниците ще останат същите
Без бюджет бизнесът ще дава минимална заплата от 620,20 евро, за служителите ще останат същите
Действието на настоящия бюджет да бъде удължено. Това все още е най-вероятната алтернатива пред държавното управление в оставка и Народното събрание, които към този момент се приготвят за новите избори. Така приходите не престават да се събират по същите правила и закони, които важат сега. Държавата ще работи на правилото “една дванайсета ” – всеки месец ще могат да се харчат средства до размера на разноските
за същия месец на миналата година. Този сюжет бе факт три пъти през последните 10 година
В края на предходната година служебното държавно управление на Димитър Главчев вкара специфичен закон в Народното събрание, с който да уреди заплащанията до март 2025-а. Причината бе, че тогава не можеше да има удължителен закон, както е било правено в предишни години. Той обаче бе признат чак на 15 януари и влезе в действие със задна дата.
Какво ще се случи, в случай че няма нов бюджет
Най-важното е, че бизнесът ще би трябвало да вдигне минималната заплата до 620,20 евро още от 1 януари, тъй като този размер е избран с разпореждане на Министерския съвет. За държавните чиновници на минимална заплата обаче ще остане 550,66 евро (1077 лева.), тъй като толкоз е
записано в Закона за държавния бюджет за 2025 година Разликата ще се покрие със задна дата.
Максималният застрахователен приход ще остане 2111,64 евро (4130 лева.) до момента в който не се одобри нов вид.
Полицаите и военните обаче трябва да получат увеличение на заплатите си,
в случай че депутатите не го спрат. Дори и без бюджет автоматизмът при заплатите остава, тъй като нарастването им е написано в обособени закони. Предвиденото 10% нарастване на хората в останалата администрация обаче няма да се случи.
Това важи и за възнагражденията на университетския и неакадемичния състав в университетите.
Пенсиите също ще се изплащат постоянно. Причината е, че съгласно Кодекса за обществено обезпечаване те се осъвременяват по швейцарското предписание от 1 юли всяка година.
Така депутатите имат шест месеца, с цел да решат какво ще се случи с тях.
Проблем няма да има и с компенсациите за безработица- повода е, че техният размер по този начин или другояче не предвиждаше смяна. Минималната сума дневно е 9,21 евро, а оптималната – 54,78 евро.
Майчинството през втората година обаче няма да се увеличи
от 1 януари 2026 година Така то ще остане 398,81 евро (780 лева.), а не препоръчаните от държавното управление в оставка 460,17 евро (900 лева.).
Още два пъти сме били в сходна обстановка през последните години.
Бюджетът за 2022 година бе признат на 25 февруари същата година. Забавянето се получи, тъй като през 2021 година имаше няколко парламентарни избори и краткотрайни парламенти, които не съумяха да образуват държавно управление, подсетиха в позиция преди дни от Фискалния съвет.
Проектобюджетът за 2023 година също беше импортиран със закъснение – през април.
Основната причина бе, че в страната имаше няколко парламентарни избора. “ В резултат, окончателното приемане на бюджета се забавя. Законът е признат едвам на 28 юли 2023 година, напомнят още финансистите.
“Да се твърди, че няма проблем бюджетът за идната година да не бъде признат в точния момент,
е не просто демонстрация на непросветеност, а на откровена безнаказаност. Бюджетът не е просто някакъв счетоводен документ, който може да изчака. Той е закон, който подсигурява сигурността на приходите на милиони българи – пенсии, заплати, обществени заплащания, както и дотациите на всички 265 общини ”, изясни пък основният икономист на КНСБ Любослав Костов във фейсбук.
Проблем е, че общините също ще би трябвало да работят със старите бюджети.
Синдикалистът е безапелационен, че забавянето на приемането му значи неустановеност за хората и блокиране на редица значими стратегии и вложения в миг, когато най-вече имаме потребност от тях.
Действието на настоящия бюджет да бъде удължено. Това все още е най-вероятната алтернатива пред държавното управление в оставка и Народното събрание, които към този момент се приготвят за новите избори. Така приходите не престават да се събират по същите правила и закони, които важат сега. Държавата ще работи на правилото “една дванайсета ” – всеки месец ще могат да се харчат средства до размера на разноските
за същия месец на миналата година. Този сюжет бе факт три пъти през последните 10 година
В края на предходната година служебното държавно управление на Димитър Главчев вкара специфичен закон в Народното събрание, с който да уреди заплащанията до март 2025-а. Причината бе, че тогава не можеше да има удължителен закон, както е било правено в предишни години. Той обаче бе признат чак на 15 януари и влезе в действие със задна дата.
Какво ще се случи, в случай че няма нов бюджет
Най-важното е, че бизнесът ще би трябвало да вдигне минималната заплата до 620,20 евро още от 1 януари, тъй като този размер е избран с разпореждане на Министерския съвет. За държавните чиновници на минимална заплата обаче ще остане 550,66 евро (1077 лева.), тъй като толкоз е
записано в Закона за държавния бюджет за 2025 година Разликата ще се покрие със задна дата.
Максималният застрахователен приход ще остане 2111,64 евро (4130 лева.) до момента в който не се одобри нов вид.
Полицаите и военните обаче трябва да получат увеличение на заплатите си,
в случай че депутатите не го спрат. Дори и без бюджет автоматизмът при заплатите остава, тъй като нарастването им е написано в обособени закони. Предвиденото 10% нарастване на хората в останалата администрация обаче няма да се случи.
Това важи и за възнагражденията на университетския и неакадемичния състав в университетите.
Пенсиите също ще се изплащат постоянно. Причината е, че съгласно Кодекса за обществено обезпечаване те се осъвременяват по швейцарското предписание от 1 юли всяка година.
Така депутатите имат шест месеца, с цел да решат какво ще се случи с тях.
Проблем няма да има и с компенсациите за безработица- повода е, че техният размер по този начин или другояче не предвиждаше смяна. Минималната сума дневно е 9,21 евро, а оптималната – 54,78 евро.
Майчинството през втората година обаче няма да се увеличи
от 1 януари 2026 година Така то ще остане 398,81 евро (780 лева.), а не препоръчаните от държавното управление в оставка 460,17 евро (900 лева.).
Още два пъти сме били в сходна обстановка през последните години.
Бюджетът за 2022 година бе признат на 25 февруари същата година. Забавянето се получи, тъй като през 2021 година имаше няколко парламентарни избори и краткотрайни парламенти, които не съумяха да образуват държавно управление, подсетиха в позиция преди дни от Фискалния съвет.
Проектобюджетът за 2023 година също беше импортиран със закъснение – през април.
Основната причина бе, че в страната имаше няколко парламентарни избора. “ В резултат, окончателното приемане на бюджета се забавя. Законът е признат едвам на 28 юли 2023 година, напомнят още финансистите.
“Да се твърди, че няма проблем бюджетът за идната година да не бъде признат в точния момент,
е не просто демонстрация на непросветеност, а на откровена безнаказаност. Бюджетът не е просто някакъв счетоводен документ, който може да изчака. Той е закон, който подсигурява сигурността на приходите на милиони българи – пенсии, заплати, обществени заплащания, както и дотациите на всички 265 общини ”, изясни пък основният икономист на КНСБ Любослав Костов във фейсбук.
Проблем е, че общините също ще би трябвало да работят със старите бюджети.
Синдикалистът е безапелационен, че забавянето на приемането му значи неустановеност за хората и блокиране на редица значими стратегии и вложения в миг, когато най-вече имаме потребност от тях.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




