Трагедията на родителя е да изгуби своето дете. Малцина знаят,

Трагедията на родителя е да изгуби своето дете. Малцина знаят, че Карл Маркс за една вечер се разделя с няколко свои наследника, откакто няма пари, с цел да повика доктор, легендата споделя, че тъкмо в този миг е прошарен и най-вероятно никой не желае да бъде на неговото място. Преди няколко седмици разказвахме историята на Мери Рийзър, която умира при доста странни условия. Според пожарникарите,  апартаментът се е запалил, само че вместо огънят да идва от някой електроуред, най-вероятно е пристигнал от тялото на жертвата, което и до през днешния ден слага един по-голям въпрос: може ли едно тяло да се самозапали? Отговор няма, а единствено някои забавни догадки, дано обаче насочим погледите си към Файетвил в Северна Каролина.

За такива местоположения Стивън Кинг написа, че когато стане 8 часа, жителите прибират тротоарите, навиват улицата като остарял килим и в случай че инцидентно някой водач мине през това място, просто ще се замисли дали въобще живеят хора. Главната улица на Файетвил не надвишава дистанцията от километър, атракциите са извънредно малко, само че все пак има някой различен подведен екскурзиант, който да минава понякога, за  да се запознае с историята за изчезналите деца на Содър. Легендата е забавна и влиза в категорията на градските митове. Всичко стартира на Коледа през 1945 година Джордж и Джени Содър са сложили  своите 9 от 10 деца в леглото (като най-голямото 10-то е в армията).

Към 1 часа след среднощ в дома лумва огън, който бързо съумява да се популяризира в целия дом.  Родителите съумяват да извадят четири от своите деца, до момента в който останалите пет са в огнения пъкъл на горния етаж. Джордж не се предава толкоз елементарно, чупи с ръка прозорец, като въобще не обръща внимание на порезните рани, само че е подготвен още веднъж да влезе в пъкъла, с цел да ги извади. На горният етаж спят Морис, Марта, Луис, Джени и Бети, те разделят срещуположни спални, само че когато бащата стига до стълбището, огънят към този момент е затворил коридора.

Опитва се да влезе през прозореца на втория етаж, като постоянно държи стълбата си покрай постройката. За негова изненада, този път същата липсва. Решава, че може да се качи на един от служебните камиони, като ги паркира покрай фасадата – кардинално ги употребява, с цел да кара въглища и въпреки и предходния ден да не са имали никакви проблеми, в този момент нито един не желаел да възпламени. Опитва се да изсипе вода от варела за дъждовна вода, само че той е заледен.

Дъщеря му Марион тича до съседите, с цел да извика пожарната, само че не съумява да се свърже по телефона с оператор. Друг комшия, който вижда пожара в далечината прави позвъняване от близката механа, само че още веднъж няма сигнал с централата. Човекът се качва в колата си, отива да търси началника на пожарната. Макар и бригадата да се намира единствено на няколко километра от града, не идва до 8 часа сутринта и когато най-сетне удостоява фамилията с наличие, няма нищо за горене, а единствено пепел. Джордж и Джени са сигурни, че децата им са изгорели в огъня. Огледът на пожарникарите обаче е малко стеснителен – липсват каквито и да било следи от децата, никакви остатъци, никакви кости, като че ли къщата е била  празна.

Полицейски контрольор прави огледа и открива, че пожарът е избухнал в резултат на късо съединяване. От общината издават смъртен акт за 5 души и с това сагата завършва или най-малко по този начин си мислим. В един миг, фамилията стартира да се замисля дали децата не са живи. Истинското име на бащата е Джорджио Соду, роден е в Тула, Сардиния през 1895 година и имигрира в Съединени американски щати през 1908 година на 13-годишна възраст. С идването си в новия свят, неговият по-голям брат го оставя да се оправя и се връща назад в Италия. Младежът намира работа в железниците, стартира да носи вода и принадлежности на останалите чиновници и по-късно се мести в Западна Вирджиния.

Там си намира работа като водач, а по-късно започва своя компания за доставка на най-различни артикули. Първо стартира с изхвърлянето на строителни материали, а по-късно продължава с доставката на въглища и други запаси. Един ден влиза в магазин за грамофонни плочи, среща се с Джени Сиприани и всичко останало е история. Впрочем Джени също е родена в Италия, само че родителите ѝ имигрират, до момента в който е на 3-годишна възраст. За интервала от 1923 до 1943 година тя ражда 10 деца в градчето, в което се откриват. Файетевил се счита за територия на италиански мигранти. Повечето поданици са уважавани представители на междинната класа. И въпреки Джордж постоянно да има мнение за протичащото се във всекидневието, както и политиката, в никакъв случай не приказва за предишното и не споделя каква в действителност е повода да пристигна в Съединени американски щати.

Веднъж откакто пушекът се подвига, фамилията стартира да прави една по-детайлна регресия. На първо място си спомнят за случай, в който чужд мъж идва, с цел да си търси работа – събитието е някъде през есента. Мъжът желал да помогне с двора и да завоюва някакви пари, а когато застава пред двете обособени електрически табла в задния двор,  декларира, че някой ден ще се възпламенят. Джордж се замислил, само че отхвърлил концепцията, въпреки всичко преди седмици извикал електрическата компания, която била безапелационна, че инсталацията е в чудесно здраве. Друг търговец се отбил,  с цел да предложи застраховка живот на фамилията и откакто семейството не показала интерес, гостът освен се почувствал афектиран, само че даже декларирал, че тази къща един ден ще се трансформира единствено в пепел, даже се заканва, че неговите деца ще бъдат унищожени.

Застрахователят изрича и нещо още по-интересно:

„ Ще си платиш за всички зли думи, които сподели по адрес на Мусолини! “

Ако това не повдига задоволително вежди, дано не забравяме, че един от по-големите и оживели синове на Содър си спомня, че няколко дни преди случая, вижда чужд мъж покрай дома им  да гледа по какъв начин децата се прибират от учебно заведение. Около 12 часа и 30 минути вечерта на Коледа, когато множеството деца са заспали със своите играчки, Джени чува позвъняване по телефона, отива да вдигне. От другата страна женски глас търси чужд човек, майката декларира, че е неверен номер, дърпа завесите на прозорците, след това  заключва входната врата и отива да спи. След час чува нещо шумно да пада на покрива, а след още толкоз се буди от огъня. Всичко става още по-странно, само че дано продължим историята. Джени не има вяра, че децата и са физичен феномен.

Провежда най-различни опити, като гори кости на пиле и други, които взима от месарския магазин и без значение какъв брой време ги гори, те постоянно остават непокътнати или най-малко задоволително овъглени. Служител на близкия крематориум ѝ изяснява, че нормално костите остават даже и откакто огънят гори към два часа при температура от 2000 градуса. Нейният дом е горял единствено 45 минути и сигурно не при тази температура. Техникът от телефонната компания открива, че кабелът е бил срязан, а не изгорял. Ако пожарът е зародил от късо съединяване, никой не може да изясни за какво на долния етаж осветлението е работило, когато фамилията се е пробвало да избяга. Един свидетел споделя, че е забелязал чужд мъж в двора, който е взел нещо от двата камиона, само че тъй като било късно, същият позволил, че най-вероятно това е самият Джордж, който решил да свърши някаква работа по камионите си.

Някои хора считат, че хвърленото по покрива е най-вероятно бензинова бомба. Какво обаче се случва с децата? Само една седмица след случая, когато фотографията на жертвите се разгласява във вестника, друга очевидка ще опише, че ги е видяла в автомобил, до момента в който пожарът към този момент е осветявал целия град. Друга служителка на сладкарница покрай Чарлстаун – на към 100 километра от пожара – си спомня, че е обслужила непознати хора с 5 деца, возилото им било с регистрация от Флорида. Дамата не алармира в полицията, тъй като не знаела за случая и също по този начин решила, че хората са туристи.

След като фотографията им се пуска в локалния вестник на Чарлстаун, съдържателка на малко хотелче в града също ще опише, че е виждала 4 от 5-те деца. Те били в компанията на 2-ма мъже и 2 дами, всички италианци. Гостите се записват хотела ѝ и наемат най-голямата им стая с няколко кревати. Децата били положителни и възпитани, само че мъжете не разрешавали някаква социализация – отказвали я във всеки един вероятен миг. Какво в действителност се е случило? През 1947 година опечаленото семейство изпраща писмо до Джей Едгър Хувър – шефът на ФБР. Те желаят помощ, само че получават следния отговор:

„ Макар и да желая да оказа помощ, казусът е обвързан  до локално  равнище и следствието остава в юрисдикцията на града. “

В писмото си добавя, че в случай че получат позволение от локалните управляващи – полицията и пожарната, незабавно ще изпрати сътрудници, само че и двете институции не са потърсили такава. Единственият, който няма нищо срещу да се занимава със случая е частен детектив на име Си Си Тинзли. Той съумява да открие търговецът на застраховки, който го заплашвал с пожар. Тинзли схваща от някои локални, че началникът на пожарната е съумял да открие човешко сърце, само че не го предал, а просто го скрил в кутия и го погребал, с цел да не стресира фамилията. След като детективът отива, с цел да ревизира какво в действителност има в кутията – отпратка към един различен забавен филм – двамата с пожарникаря се отбиват и при траурен сътрудник, с цел да показват наличието.

Направеното проучване демонстрира, че това е свински дроб, който не е обиден и в никакъв случай не е бил опърлен от огън – по-скоро някой го е оставил. Много по-късно самият пожарникар ще признае, че е направил това, с цел да може да спре всякакво следствие. Единственият въпрос в този случай е: за какво? До през днешния ден няма отговор, само че през идващите години има още сигнали. Например Джордж вижда фотография на възпитаник в Ню Йорк и взема решение да отиде до Манхатън, с цел да ревизира дали това не е неговото дете – приликата е явна. Родителите отхвърлят да го позволен. През 1949 година викат от столицата един от най-известните патолози, който да направи по-сериозен оглед на къщата. След руините специалистът успява  да вземе някакви проби и да ги изпрати в Смитсонския Институт.

В четирите проби е открита костна конструкция на един човек, който би трябвало да е на възраст сред минимална 16-17 и оптималната 22-годишна възраст. Най-голямото дете е на 14 години. В някои доста редки случаи се счита, че костната система на 14-годишен може да стартира да старее и да се прояви като такава на 16-17-годишен. Не са открити никакви други следи, само че още по-странното е, че даже изпратените кости не са потърпевши от огън. Патологът очаквал да открие скелети, а не дребни костици, за които би трябвало да губи през целия ден в търсене. Според патолога,  останките може да са импортирани от пясъка, който самият Джордж употребявал, с цел да издигне монумент на децата си. Дори и след две чувания в Чарлстаун, фамилията не се отказвало.

Вдигнали билборди из целия град, предложили 5000 $ за информация, само че скоро я нараснали на 10 000 $. И по този начин стартира огромната покруса. Всеки желал да вземе премията и пускал най-различни неистини в послание. Джордж обикаля  всеки един, само че постоянно без триумф. През 1968 г.  след към 20 години, майката получава писмо по пощата, адресирано до нея. Марката е от Кентъки, само че няма противоположен адрес. В него открива фотография на мъж на 20-годишна възраст, като на ръка е написано „ Луис Собер. Обичам брат ми Франки. Момчетата Или “

За следващ път се наема частен детектив, който да замине за Кентъки и да открие мъжът на фотографията. Същият в никакъв случай повече не се връща. Семейството взема решение да окачи нови билбордове със фотографията на възрастния наследник, само че не издава, адреса на писмото, с цел да не изложи сина им, в случай че е той, на заплаха. Собер в действителност стартират да губят време и към този момент са в преклонна възраст. След толкоз години не се отхвърлят да намерят единствено отговора, нищо повече. През 1968 година Джордж умира и няма никаква визия какво се е случило. Съпругата му подвига огромна стена към къщата и не се демонстрира в никакъв случай повече. Никога не обича друга дреха с изключение на черната, до момента в който не умира през 1989 година

Едва тогава билбордове са свалени. Нейните деца и внуци не престават следствието и имат свои лични теории за случилото се. Една от тях е, че локалната мафия се е пробвала да притегли Джордж и откакто им отказал, някой трябвало да го накаже. Те подозират, че непосредствен до фамилията е извел децата  от вкъщи и по-късно е съобщил, че родителите са мъртви. В следствие е допустимо самите деца да са отказали да потърсят родителите си, тъй като са считали, че по този метод ги пазят. Дори и в този миг най-възрастният родственик в това семейство е Силвия на 69 години, само че също отхвърля да повярва, че човешкото тяло може да се изпари в пламъци. Отговорите липсват и до през днешния ден.