Подарък – принц, или как са отбелязвали Коледа руските царе
Традицията да се чества Коледа в домашна конюнктура – с елха и дарове – се е появила в съветския двор по време на царуването на Николай I с помощта на брачната половинка му Александра Фьодоровна, (с рождено име принцеса Шарлота), на която фамилните празници ѝ напомняли за родната Прусия.
Коледното празненство се провело на Бъдни вечер на 24 декември, незабавно след нощното бдение, в Концертната зала и Ротондата на Зимния замък. За всеки член от фамилията украсявали обособена елха, към която имало покрита с бяла завивка маса с дарове.
„ Винаги ни събираха първо във вътрешните палати на Нейно Величество – написа придворната дама от императорския двор, баронеса Мария Фредерикс. – Там, пред затворените врати се боричкаха и бутаха всички деца, в това число и царските, кое първо ще попадне в заветната зала.
Императрицата излизаше първа, с цел да огледа още един път всички маси, а нашите сърца туптяха радостно, с любознание и в очакване. Изведнъж се чуваше звънец, вратите се отваряха и ние връхлитахме шумно в осветената от хиляди свещи зала. Императрицата сама водеше всеки от нас до мястото му на съответната маса и раздаваше дарове “.
Коледни тържества не престават да се провеждат и след гибелта на Николай I, като се трансформира единствено мястото на празника: при Александър II това най-често е Златната гостна на Зимния замък, неговият наследник Александър III избира Гатчинския замък, където тържествата са в Жълтата и Малиновата гостни, а при царстването на Николай II фамилната Коледа се чества в Александровския замък в Царское село.
Не се трансформира единствено едно – нетърпеливото детско очакване на чудото пред затворените порти, разказано в спомените на дъщерята на Александър III, княгиня Олга Александровна: „ Обядвахме в стая до банкетната зала. Вратите на залата бяха затворени, пред тях имаше стража казаци от защитата. Очаквахме единствено едно – по кое време най-накрая ще изнесат ненужния никому десерт, а родителите ще станат от масата и ще тръгнат към банкетната зала. Но и децата, и всички останали трябваше да чакат, до момента в който Императорът не звънне със звънеца.
И тогава, като забравяха за етикета и всякакво благовъзпитание, всички се хвърляха към вратите на банкетната зала. Вратите се отваряха необятно и ние се оказвахме в едно вълшебно царство “. Залата в действителност подсещаше вълшебна гора: в нея имаше шест елхи за членовете на фамилията и доста други – за родственици и придворни. Всички те бяха украсени със запалени свещи, позлатени и посребрени плодове и играчки.
Царските дарове
Доставката на дарове за дворцовите тържества се възлагала на петербургски сладкари. Техните „ подаръчни комплекти “ надали ще удивят един актуален възпитаник: да вземем за пример през 1880-та година всеки подобен комплект включва две торбички сладкарски произведения „ френски сърпрайз “ и „ конфекти “ („ конфекты “ е остаряла форма на актуалната съветска дума „ конфеты “ – бонбони – бел. прев.), две мандарини и две ябълки. Великите князе получавали и кутийка сушени сливи, а император Александър II – и кутия кайсии.
Но, несъмнено, най-важни били подаръците, които членовете на императорското семейство си подарявали един на различен. Височайшите родители се стремели да поощрят гениите на децата си: най-малкият в фамилията на Николай I, княз Михаил Николаевич, един път получава за Коледа виолончело – инструмент, на който той мечтаел да се научи да свири, а сестра му Олга през 1843 година получава превъзходен роял на компания „ Вирт “. Децата купували на родителите си дарове със личните си джобни пари или ги изработвали сами.
„ Подаръкът, който постоянно подарявах на папа, бе мое лично произведение: това бяха меки червени пантофи с бродерия от бели кръстчета. Толкова се радвах, когато той ги носеше! “, спомня си княгиня Олга Александровна за своя подарък за Александър III. Вероятно най-екстравагантният подарък е револверът „ Смит и Уесън “, 38-и диаметър, с кобур и 100 патрона, подарен на Александър III от императрица Мария Фьодоровна. Всъщност и времената са неспокойни – декември 1881 година – не са минали и девет месеца от момента, когато в самия център на Петербург е погубен Александър II.
Вероятно, тъкмо заради това тогава императрицата подарява на синовете си, Николай и Георгий, качествени британски ножове. А най-оригиналният подарък от околните си получава княгиня Александра Николаевна за Коледа през 1843 година. Когато влиза в Концертната зала на Зимния замък, тя вижда завързан за елхата… нейния избраник, принц Фридрих Вилхелм Хесен-Каселски, за който е сгодена към този момент от половин година. Принцът идва директно преди този момент в Петербург (през януари е планувана сватбата им), само че идването му е загадка.
Благотворителните тържества
Романови не не помнят и своите жители: Николай I провежда коледни томболи за придворните дами, възпитателите, гледачките, прислужниците и другите жители на двореца: всеки теглел карта от тестето, а по-късно императорът произнасял по ред картите и техните притежатели получавали от императрицата подарък – ваза, лампа или порцеланов сервиз. През 1866 година императорското семейство за първи път организира в Аничковия замък празненство за 100 небогати деца.
Всяко от тях получава подарък – полушубка, обувки, топли облекла, долни дрехи или рокля, а след гощавката престолонаследникът Александър (бъдещият Александър III) заповядва елхата да бъде съборена, с цел да може всяко дете единствено да си избере играчка за спомен.
Оттогава дворцовите тържества за небогати деца стават годишни, а „ представителните отговорности “ на императорското семейство по време на празници единствено се усилват. Например през 1907 година император Николай II посетил шест коледни тържества единствено в Царское Село – в лечебни заведения, учебното заведение за гледачки и гвардейските казарми.
За един от тези празници си спомня в своята книга „ Последните години на императорския двор в Царское Село “ началникът на императорската дворцова защита Александър Спиридович: „ В центъра на манежа бе повдигнат подиум с голяма елха, висока до тавана, украсена с хиляди електрически лампи. <…> Точно в два часа дойде Императорът с всичките си деца и Великата Княгиня Олга Александровна. <…> Военните един след различен идваха до масата с подаръците и теглеха билетчета с написани на тях номера.
Великите Княгини, престолонаследникът и офицерите намираха подаръците с такива номера и ги носеха на Олга Александровна, която ги раздаваше на печелившите. <…> Раздаването на подаръците бе доста занимателно за престолонаследника. Той се радваше най-вече, когато някой печелеше будилник. Офицерите навиваха будилниците, и те звъняха, което извънредно радваше престолонаследника “.
Александр Фелдберг, " Руски дневник "
