Експеримент може да преобърне представата ни за реалност
Традиционен опит в региона на физиката може да крие познания за природата на действителността, за които не сме и предполагали. Класическият опит на Томас Йънг, прочут също като „ опита с двата процепа “, преди време станал доказателство за вълновата природа на светлината. Но в действителност той хвърля предизвикателство на най-известните и изучени догатки на квантовата механика.
Същността на опита се състои в това, че на непрогледен екран с два успоредни прореза, зад който е подложен различен, проекционен екран, се насочва лъч светлина. Особеността на процепите се заключава в това, че тяхната широчина е почти равна на дължината на вълната на предаваната светлина.
Логично би било да се допусна, че фотоните би трябвало да минават през процепите, създавайки две успоредни линии светлина на задния екран. Но вместо това светлината се популяризира във тип на линии, в които се редуват сектори от светлина и мрачевина, т.е. светлината се държи като вълна.
Това събитие се назовава интерференция и точно неговата проява от Томас Йънг е станала доказателство за справедливостта на вълновата доктрина. Преосмислянето на този опит би могло да сплоти квантовата механика с друга опора на теоретичната физика – общата доктрина на относителността на Айнщайн. Това е предизвикателство, което и до през днешния ден остава неразрешимо на процедура.
За да изчислят вероятността от появяването на фотона на едно или друго място на екрана, физиците употребяват принцип, наименуван предписание на Борн. И въпреки всичко за това няма никакви аргументи – опитът постоянно протича еднообразно, само че никой не знае за какво.
Някои запалянковци са се опитвали да обяснят този феномен с интерпретацията на квантовомеханичната доктрина за множествените светове, в която се счита, че всички вероятни положения на квантовата система могат да съществуват в паралелни вселени, само че тези опити не са довели до нищо.
Това събитие разрешава да се употребява правилото на Борн като доказателство за съществуването на несъответствия в квантовата доктрина. За да се обединят квантовата механика, която оперира с Вселената в тесни времеви мащаби, и общата доктрина на относителността, която работи с големи интервали от време, една от теориите би трябвало да отстъпи на другата.
Ако правилото на Борн е погрешно, това ще бъде първата крачка към проучването на квантовата гравитация. „ Ако правилото на Борн бъде нарушено, то ще бъде нарушена и фундаменталната аксиома на квантовата механика и ние ще разберем къде следва да търсим отговора на теорията за квантовата гравитация “, споделя Джеймс Куоч от Института за просвета и техника в Испания.
Куоч предлага нов способ за инспекция на правилото на Борн. Той изхожда от концепциите на физиката на Файнман – с цел да се пресметна вероятността от пораждане на парченце в една или друга точка на екрана, би трябвало да се регистрират всички вероятни пътища, по които това може да се случи, даже в случай че те наподобяват смешни. „ Отчита се даже вероятността, че дохвъри до Луната и ще се върне назад “, споделя Куоч.
Практически нито един от пътищата няма да повлияе на окончателното местонахождение на фотона, само че някои – много необикновени – могат в последна сметка да променят неговите координати. Например да предположим, че имаме три пътя, с помощта на които частицата може да прелети през екрана, вместо двата явни (тоест вместо единия или другия процеп). Правилото на Борн в този случай разрешава да се прегледат разстройствата, които могат да зародят сред двата явни разновидността, само че не и сред трите едновременно.
Джеймс е открил, че в случай че се регистрират всички вероятни отклонения, то крайната възможност за това, че фотонът ще попадне в точка Х, ще се отличава от резултата, който допуска правилото на Борн.
Той е предложил да се употребява в качеството на трети път изменчив зигзаг: по този начин частицата минава в началото през левия процеп, по-късно – през десния, и чак по-късно се насочва към екрана. Ако третият път препятства първите два, ще се промени и резултатът от изчисленията.
Работата на Куоч е провокирала огромен интерес, с нея е склонен и Анинд Синх от Индийския институт за просвета в Бенгалуру. Синх е член на екипа, който за първи път предложил да се употребяват „ нетрадиционни “ пътища за опровергаване на правилото на Борн.
Но ученият показва също, че съществуват прекомерно доста неотчетени вероятности, с цел да може да се приказва за непорочност на опита на този стадий. Така или другояче, резултатите от тази работа отварят на човечеството вратата в региона на по-дълбокото схващане на действителността.
