Спортът като умение да губиш
Този текст е част от специфичното издание на " Капитал " K:ids. Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
Поумнелите часовници
Новите спортни аксесоари могат да измерят освен скорост, само че и пулс и оптимален размер на кислорода
8 сеп 2017 Свръхамбициозните родители, които желаят да трансфорат детето си в машина, постоянно се сблъскват с действителността на ниското самочувствие и комплексите за непълноценност на детето им, когато му е отнето удоволствието от спорта.
" Да побеждаваш не е най-важното. То е единственото ", е споделил именитият състезател и треньор по американски футбол Винс Ломбарди. Това може да е добра мотивация за огромните спортисти, само че не и за дребните вкъщи. Без значение дали занапред стартират да упражняват волейбол, футбол, или към този момент имат наследник колан по карате и десетки купи и медали, не им позволявайте да изгубят най-важното – удоволствието от спорта. Разговаряме със фамилния психолог Анна Жукивская и притежателя на първия за България детски център The Little Gym Мартин Петров за нефизическото значение на спортуването при децата, за верните способи да губиш и за развъждането на бъдещи спечелили в живота.
Когато бях на девет години, взех решение, че мога да стана детето-чудо на българския тенис. Екипирах се с най-хубавата ракета, с нови маратонки и в ранните юлски сутрини търчах на корта, пробвайки се да съгласувам крайниците си и хвърчащите към мен топки. Научих се на от малко малко удовлетворителен бекхенд, само че след месец взех решение, че спането до късно ми е по-важно и че тенисът просто не е моето предопределение. Подобен опит имах и с плуването. След няколко нагълтвания с вода и един лек, само че доста по-драматизиран от мен преден удар със стената на басейна се отхвърлих от очакванията си да стана българската Франциска ван Алмзик.
Може би в никакъв случай не бих могла да имам кой знае какъв гений или оценки в спорта, само че през днешния ден скърбя, че не дадох късмет най-малко на някое от тези занимания за по-дълго от месец. Двайсет години по-късно съзнавам, че спортът е доста повече от купи, медали, дисциплинираност или добра фигура.
" Характерът на децата, както и техните морални устои се образуват посредством игра и спорт - способността да съблюдаваме правила, да си чакаме реда, да не избързваме, да се стремим към усъвършенстване са от изключителна значимост за по-нататъшното психологично, прочувствено и когнитивно личностно развиване ", твърди психологът Анна Жукивская. " Практикуването на спорт усъвършенства паметта, развива познавателните качества, координацията, резистентност, дисциплинираност. Освен това посредством спорта децата образуват другарства, от време на време за цялостен живот. Множество проучвания сочат, че децата, които са интензивно спортуващи, се оправят по-добре в учебно заведение от техните съученици, които не отделят време за физическо развиване. В спорта се учим и на обществени умения - по какъв начин да поддържаме връзка дружно, по какъв начин да се оправяме с сложни обстановки като загуба. "
Всичко или нищо
Макар самата аз да бях надалеч от спортните стадиони, имах другари, които освен упражняваха постоянно, само че и непрекъснато участваха в надпревари. Именно тогава си проличаваха характерите им. Забелязах, че има голяма разлика в тяхното отношение към успехите и загубите, а след това и в отношението им към нас, останалите.
След като завоюват златото, някои стартират да се хвалят, стават арогантни и надменни. Други лъжат или спорят, с цел да си обезпечат първото място. Трети, в случай че изгубят, стартират да плачат, депресират се или напряко се отхвърлят. Други пък избиват комплексите си и стават нападателни. Победата може да е вълнуваща, а загубата - разочароваща. Начинът децата да се оправят и с двете, е да осъзнаят, че това са краткотрайни положения.
" По принцип победата/загубата би трябвало да се преглеждат като резултат в спорта - последна точка. Акцентът е хубаво да е в процеса на спортуване - какво сме научили, какво сме развили, до момента в който сме играли избрана игра, по какъв начин сме се чувствали. Има избрана разлика във усещанията за загуба и победа при по-малките и по-възрастните спортисти според от упованията, вложеното време в спорта, условията от треньори и близки. Когато загубата и успеха се асоциират със личната стойност, тогава става в действителност " на живот и гибел " и е единственият аспект, който интересува спортиста ", споделя Жукивская.
Различните спортове оказват друго въздействие върху децата и тяхното отношение към играта. В груповите спортове загубата е обща и отговорността е споделена. В самостоятелните - един човек носи както тежестта на загубата, по този начин и гордостта от успеха.
" В отборните спортове има едно здравословно състезание - имаме систематизиране на функциите - капитанът е индивидът, към който са обърнати погледите след победа и загуба, само че въпреки всичко отговорността е най-много обща ", споделя психологът. " В взаимозависимост от това какъв е спортът децата се учат да бъдат част от тим - да споделят отговорността с другите играчи, да почитат ролята на всеки от тях. Не всяко дете може да стане екипен състезател. При самостоятелните спортове се развиват главно лидерски качества - самодейност, положително самочувствие, способността за вдишване на отговорност. "
Въпреки разликите загубата както в самостоятелните, по този начин и в груповите спортове може да е съкрушителна за децата. Жукивская поучава да им покажем, че тя може да е теоретичен урок, който да им помогне да се оправят по-добре идващия път. Пък и в последна сметка няма състезател, който в никакъв случай да не е губил. Дори баскетболната легенда Майкъл Джордан в края на кариерата си стига до заключението, че загубата не те прави неприятен играч.
" Пропуснах повече от 9000 изстрела в кариерата си. Загубих съвсем 300 мача. 26 пъти ми се доверяваха да направя финалния и решителен изстрел и аз пропусках. Провалях се доста пъти в живота си. И тъкмо поради това съумях ", споделя той.
Ролята на родителите
Отношението на децата към успехите и загубите се заражда първо у дома. Според психолога свръхамбициозните родители, които желаят да трансфорат детето си в машина, постоянно се сблъскват с действителността на ниското самочувствие и комплексите за непълноценност на детето им, когато му е отнето удоволствието от спорта.
" Много постоянно родителите са тези, които се карат на децата си, че са изгубили. " Е, по какъв начин можа по този начин да играеш! " е репликата, която елементарно може да демотивира едно дете и то да си откри причина да спре с този спорт ", споделя тя.
Ако от дребни им втълпявате, че успеха е всичко, в някакъв миг те ще не помнят всички останали аргументи, заради които са почнали да спортуват. По-добре пробвайте следното: научете ги, че резултатът след надпреварата ще е еднакъв - в случай че завоюват, ще свидлив ръцете на останалите играчи и ще се приберат у дома, където ще ги поздравите за положителното представяне; в случай че изгубят, ще свидлив ръцете на останалите играчи и ще се приберат у дома, където ще ги поздравите за положителното показване. Друго, което можете да извършите, е да се настроите на прочувствената вълна на дребния играч.
" Загубата никога не би трябвало да се усеща като единственото нещо, което да дефинира настроението на детето след игра. Нека родителите задават въпроси, отворени при опция, като да вземем за пример: коя част от играта най-много/най-малко ти хареса; кое беше най-хубавото нещо, което направи по време на играта; удовлетворен ли си от напъните, които положи; какво друго би направил идващия път; какво беше най-ценното, което научи по време на играта ", поучава Жукивская. " Ако детето е разочаровано от играта, подкрепете го в страстта му, не му казвайте: " Няма значение. " Посочете му къде се е подобрило, уверете го, че се вижда развиване. Кажете му, че се гордеете с него! В никакъв случай не го сравнявайте с други играчи или с вас, когато вие сте били на неговата възраст и какъв брой по-добре сте се справяли от него. Това само ще ускори възприятието, че не е задоволително положително в този спорт, ще таи отрицателни страсти към вас, възприятие за виновност. И рано или късно ще се откаже. "
Да спортуваш, без да се състезаваш
Да развива всестранни умения у децата, без да ги конкурира, е мотото на детския център The Little Gym. Неговата стратегия е създадена през 1976 година в Съединени американски щати и е публикувана като франчайз в над 300 клуба в 29 страни по света, неотдавна и у нас. Може да се посещава от деца сред 4-месечна и 12-годишна възраст. В центъра въз основата на физически извършения, музика и игри, се построяват двигателна просвета, когнитивни и обществени умения.
" Нашата философия е малко по-различна – средата при нас е несъстезателна. Ние не слагаме децата в конкуренция едно с друго във връзка с дадени спортни умения, а по-скоро се опитваме да поощрим всеки техен триумф ", споделя Мартин Петров, притежател на центъра. " Когато нещо не е напълно добре направено, се опитваме да им покажем по какъв начин да го създадат. Идеята на този метод е, че се подкрепя построяването на убеденост и самочувствие у децата, че те могат да се оправят в една тясно спортна среда. Но, действително видяно, това е умеене, което те след това изваждат отвън залата и го ползват в всекидневието си, в учебно заведение, в фамилията, с приятелите. "
Според Петров несъстезателната среда не прави децата по-малко амбициозни, а по-скоро ги учи да гледат по-философски на спорта, да работят по-добре в екип и да си оказват помощ.
" Има научни проучвания, които сочат, че децата по естеството си не са конкурентни. Даже в противен случай, множеството деца в действителност, сложени в конкурентна среда, не дават най-хубавото от себе си. Не знам доколко е естествено това състезание, което е доста особено за днешния свят - и сред дребни, и сред огромни. Не знам дали като обществени същества не сме направени по-скоро да си оказваме помощ и да реализираме общи цели ", споделя той.
Мотото на програмата е, че това е " трамплин към приключенията на живота ".
" Децата фактически порастват по-уверени, некомплексирани и имат вяра, че могат да съумеят във всичко, с което се захванат. Това е нещо, което аз персонално виждам с очите си ежедневно ", споделя притежателят. " Родителите също виждат, че децата израстват уравновесени и уравновесени, което наред с чисто спортните умения, които усвояват, а те въобще не са малко, в действителност ги приготвя за всевъзможен тип обстановки в житейски проект. "
Бъдеще в минало време
Какви хора ще станат дребните спортисти и какво ще е отношението им към успехите и загубите в живота зависи значително от това, което са научили като дребни. Без значение дали ще продължат да се занимават професионално със спорт, или ще изберат напълно друго поле за изява, у тях постоянно ще дреме оня дребен играч – този, който след загуба се скъсва от плач, или оня другият, който не се отхвърля, а продължава да тренира още по-усилено.
" Ако хората са се научили да гледат на спорта като на развой, а не като на " или победа, или нищо ", при всички положения ще възприемат загубите и неуспехите в професионалния си живот като стъпки в развиването, а не като определящи настроенията, мотивацията, настройките към работата ", твърди Жукивская. " Ако загубите могат да ги стимулират за усъвършенстване, тогава и триумфът идва. "
Поумнелите часовници
Новите спортни аксесоари могат да измерят освен скорост, само че и пулс и оптимален размер на кислорода
8 сеп 2017 Свръхамбициозните родители, които желаят да трансфорат детето си в машина, постоянно се сблъскват с действителността на ниското самочувствие и комплексите за непълноценност на детето им, когато му е отнето удоволствието от спорта.
" Да побеждаваш не е най-важното. То е единственото ", е споделил именитият състезател и треньор по американски футбол Винс Ломбарди. Това може да е добра мотивация за огромните спортисти, само че не и за дребните вкъщи. Без значение дали занапред стартират да упражняват волейбол, футбол, или към този момент имат наследник колан по карате и десетки купи и медали, не им позволявайте да изгубят най-важното – удоволствието от спорта. Разговаряме със фамилния психолог Анна Жукивская и притежателя на първия за България детски център The Little Gym Мартин Петров за нефизическото значение на спортуването при децата, за верните способи да губиш и за развъждането на бъдещи спечелили в живота.
Когато бях на девет години, взех решение, че мога да стана детето-чудо на българския тенис. Екипирах се с най-хубавата ракета, с нови маратонки и в ранните юлски сутрини търчах на корта, пробвайки се да съгласувам крайниците си и хвърчащите към мен топки. Научих се на от малко малко удовлетворителен бекхенд, само че след месец взех решение, че спането до късно ми е по-важно и че тенисът просто не е моето предопределение. Подобен опит имах и с плуването. След няколко нагълтвания с вода и един лек, само че доста по-драматизиран от мен преден удар със стената на басейна се отхвърлих от очакванията си да стана българската Франциска ван Алмзик.
Може би в никакъв случай не бих могла да имам кой знае какъв гений или оценки в спорта, само че през днешния ден скърбя, че не дадох късмет най-малко на някое от тези занимания за по-дълго от месец. Двайсет години по-късно съзнавам, че спортът е доста повече от купи, медали, дисциплинираност или добра фигура.
" Характерът на децата, както и техните морални устои се образуват посредством игра и спорт - способността да съблюдаваме правила, да си чакаме реда, да не избързваме, да се стремим към усъвършенстване са от изключителна значимост за по-нататъшното психологично, прочувствено и когнитивно личностно развиване ", твърди психологът Анна Жукивская. " Практикуването на спорт усъвършенства паметта, развива познавателните качества, координацията, резистентност, дисциплинираност. Освен това посредством спорта децата образуват другарства, от време на време за цялостен живот. Множество проучвания сочат, че децата, които са интензивно спортуващи, се оправят по-добре в учебно заведение от техните съученици, които не отделят време за физическо развиване. В спорта се учим и на обществени умения - по какъв начин да поддържаме връзка дружно, по какъв начин да се оправяме с сложни обстановки като загуба. "
Всичко или нищо
Макар самата аз да бях надалеч от спортните стадиони, имах другари, които освен упражняваха постоянно, само че и непрекъснато участваха в надпревари. Именно тогава си проличаваха характерите им. Забелязах, че има голяма разлика в тяхното отношение към успехите и загубите, а след това и в отношението им към нас, останалите.
След като завоюват златото, някои стартират да се хвалят, стават арогантни и надменни. Други лъжат или спорят, с цел да си обезпечат първото място. Трети, в случай че изгубят, стартират да плачат, депресират се или напряко се отхвърлят. Други пък избиват комплексите си и стават нападателни. Победата може да е вълнуваща, а загубата - разочароваща. Начинът децата да се оправят и с двете, е да осъзнаят, че това са краткотрайни положения.
" По принцип победата/загубата би трябвало да се преглеждат като резултат в спорта - последна точка. Акцентът е хубаво да е в процеса на спортуване - какво сме научили, какво сме развили, до момента в който сме играли избрана игра, по какъв начин сме се чувствали. Има избрана разлика във усещанията за загуба и победа при по-малките и по-възрастните спортисти според от упованията, вложеното време в спорта, условията от треньори и близки. Когато загубата и успеха се асоциират със личната стойност, тогава става в действителност " на живот и гибел " и е единственият аспект, който интересува спортиста ", споделя Жукивская.
Различните спортове оказват друго въздействие върху децата и тяхното отношение към играта. В груповите спортове загубата е обща и отговорността е споделена. В самостоятелните - един човек носи както тежестта на загубата, по този начин и гордостта от успеха.
" В отборните спортове има едно здравословно състезание - имаме систематизиране на функциите - капитанът е индивидът, към който са обърнати погледите след победа и загуба, само че въпреки всичко отговорността е най-много обща ", споделя психологът. " В взаимозависимост от това какъв е спортът децата се учат да бъдат част от тим - да споделят отговорността с другите играчи, да почитат ролята на всеки от тях. Не всяко дете може да стане екипен състезател. При самостоятелните спортове се развиват главно лидерски качества - самодейност, положително самочувствие, способността за вдишване на отговорност. "
Въпреки разликите загубата както в самостоятелните, по този начин и в груповите спортове може да е съкрушителна за децата. Жукивская поучава да им покажем, че тя може да е теоретичен урок, който да им помогне да се оправят по-добре идващия път. Пък и в последна сметка няма състезател, който в никакъв случай да не е губил. Дори баскетболната легенда Майкъл Джордан в края на кариерата си стига до заключението, че загубата не те прави неприятен играч.
" Пропуснах повече от 9000 изстрела в кариерата си. Загубих съвсем 300 мача. 26 пъти ми се доверяваха да направя финалния и решителен изстрел и аз пропусках. Провалях се доста пъти в живота си. И тъкмо поради това съумях ", споделя той.
Ролята на родителите
Отношението на децата към успехите и загубите се заражда първо у дома. Според психолога свръхамбициозните родители, които желаят да трансфорат детето си в машина, постоянно се сблъскват с действителността на ниското самочувствие и комплексите за непълноценност на детето им, когато му е отнето удоволствието от спорта.
" Много постоянно родителите са тези, които се карат на децата си, че са изгубили. " Е, по какъв начин можа по този начин да играеш! " е репликата, която елементарно може да демотивира едно дете и то да си откри причина да спре с този спорт ", споделя тя.
Ако от дребни им втълпявате, че успеха е всичко, в някакъв миг те ще не помнят всички останали аргументи, заради които са почнали да спортуват. По-добре пробвайте следното: научете ги, че резултатът след надпреварата ще е еднакъв - в случай че завоюват, ще свидлив ръцете на останалите играчи и ще се приберат у дома, където ще ги поздравите за положителното представяне; в случай че изгубят, ще свидлив ръцете на останалите играчи и ще се приберат у дома, където ще ги поздравите за положителното показване. Друго, което можете да извършите, е да се настроите на прочувствената вълна на дребния играч.
" Загубата никога не би трябвало да се усеща като единственото нещо, което да дефинира настроението на детето след игра. Нека родителите задават въпроси, отворени при опция, като да вземем за пример: коя част от играта най-много/най-малко ти хареса; кое беше най-хубавото нещо, което направи по време на играта; удовлетворен ли си от напъните, които положи; какво друго би направил идващия път; какво беше най-ценното, което научи по време на играта ", поучава Жукивская. " Ако детето е разочаровано от играта, подкрепете го в страстта му, не му казвайте: " Няма значение. " Посочете му къде се е подобрило, уверете го, че се вижда развиване. Кажете му, че се гордеете с него! В никакъв случай не го сравнявайте с други играчи или с вас, когато вие сте били на неговата възраст и какъв брой по-добре сте се справяли от него. Това само ще ускори възприятието, че не е задоволително положително в този спорт, ще таи отрицателни страсти към вас, възприятие за виновност. И рано или късно ще се откаже. "
Да спортуваш, без да се състезаваш
Да развива всестранни умения у децата, без да ги конкурира, е мотото на детския център The Little Gym. Неговата стратегия е създадена през 1976 година в Съединени американски щати и е публикувана като франчайз в над 300 клуба в 29 страни по света, неотдавна и у нас. Може да се посещава от деца сред 4-месечна и 12-годишна възраст. В центъра въз основата на физически извършения, музика и игри, се построяват двигателна просвета, когнитивни и обществени умения.
" Нашата философия е малко по-различна – средата при нас е несъстезателна. Ние не слагаме децата в конкуренция едно с друго във връзка с дадени спортни умения, а по-скоро се опитваме да поощрим всеки техен триумф ", споделя Мартин Петров, притежател на центъра. " Когато нещо не е напълно добре направено, се опитваме да им покажем по какъв начин да го създадат. Идеята на този метод е, че се подкрепя построяването на убеденост и самочувствие у децата, че те могат да се оправят в една тясно спортна среда. Но, действително видяно, това е умеене, което те след това изваждат отвън залата и го ползват в всекидневието си, в учебно заведение, в фамилията, с приятелите. "
Според Петров несъстезателната среда не прави децата по-малко амбициозни, а по-скоро ги учи да гледат по-философски на спорта, да работят по-добре в екип и да си оказват помощ.
" Има научни проучвания, които сочат, че децата по естеството си не са конкурентни. Даже в противен случай, множеството деца в действителност, сложени в конкурентна среда, не дават най-хубавото от себе си. Не знам доколко е естествено това състезание, което е доста особено за днешния свят - и сред дребни, и сред огромни. Не знам дали като обществени същества не сме направени по-скоро да си оказваме помощ и да реализираме общи цели ", споделя той.
Мотото на програмата е, че това е " трамплин към приключенията на живота ".
" Децата фактически порастват по-уверени, некомплексирани и имат вяра, че могат да съумеят във всичко, с което се захванат. Това е нещо, което аз персонално виждам с очите си ежедневно ", споделя притежателят. " Родителите също виждат, че децата израстват уравновесени и уравновесени, което наред с чисто спортните умения, които усвояват, а те въобще не са малко, в действителност ги приготвя за всевъзможен тип обстановки в житейски проект. "
Бъдеще в минало време
Какви хора ще станат дребните спортисти и какво ще е отношението им към успехите и загубите в живота зависи значително от това, което са научили като дребни. Без значение дали ще продължат да се занимават професионално със спорт, или ще изберат напълно друго поле за изява, у тях постоянно ще дреме оня дребен играч – този, който след загуба се скъсва от плач, или оня другият, който не се отхвърля, а продължава да тренира още по-усилено.
" Ако хората са се научили да гледат на спорта като на развой, а не като на " или победа, или нищо ", при всички положения ще възприемат загубите и неуспехите в професионалния си живот като стъпки в развиването, а не като определящи настроенията, мотивацията, настройките към работата ", твърди Жукивская. " Ако загубите могат да ги стимулират за усъвършенстване, тогава и триумфът идва. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ