Този празник има различни имена в различните области на страната,

Този празник има разнообразни имена в другите области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. 

 

На този ден всеки, който желае да е здрав през годината, се окъпва или най-малко се измива на река. Където има водоем, се прави ритуално мятане на кръста от локалния духовник. След изваждането на му се служи тържествена литургия.

 

На Йордановден завършват по този начин наречените “Мръсни дни ” - интервалът в българския календар, в който злите духове вилнеят. Според обичайните национални показа през Мръсните дни се явяват другите свръхестествени демонични същества – караконджули, вампири, таласъми, върколаци и така нататък, които бродят по земята от залез слънце до пропяването на първи петли; на някои места се има вяра, че през Мръсните дни на земята идват и душите на мъртвите.

 

На самия Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието въвличане се употребява остатъкът от остарялата светена вода, един - за дома, различен - за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата дружно с бакър вино за минувачите. Върху стоманен предмет се изгарят чемширените китки от предната Коледа и пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов шубрак. С донесена от църквата свещ се възпламенява с " нов “ огън кандилото в фамилния иконостас. Там се поставят и новите рождественски китки. Вечерта против Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя би трябвало да е постна. Традиционно на трапезата на Йордановден се поставя пита, свинско, сармички, пълнени чушки, кисело зеле, фасул, вино. Жените, родили скоро, вършат кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.

 

Имен ден честват Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара.