Пламен Константинов: От 10 години живея в Сибир. Русия не е плашилото, което ни рисуват.
„ Урсула и приятелки “ затриват Европа
Явор Дачков беседва с Пламен Константинов - един от най-успешните български волейболисти и треньори, който към този момент 10 години работи в Русия отпред на „ Локомотив “ (Новосибирск) - за живота в Русия оттатък западната агитация, войната в Украйна, икономическото самоубийство на Европа и превръщането на спорта в политика и бизнес. Разговорът е записан на 17 юли 2026 година в Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.
Няма европейска столица, която даже да се приближава до Москва по непорочност, организация, превоз и цифровизация. Санкт Петербург, Екатеринбург, Казан, Нижни Новгород, Красноярск, Новосибирск - страхотни градове на европейско равнище. Обикновеният руснак живее по-спокойно от елементарния българин. Заплатите са като нашите, пенсиите - малко по-ниски, само че бензинът е към 70 цента. Ток, вода, парно - общо към 50 евро месечно. Санкциите не сринаха Русия, а подариха големия съветски пазар и „ цялата Менделеева таблица “ на Китай. Ние в Европа сме идиотите на света - отказахме се от евтините запаси, изгубихме софтуерното си преимущество и дадохме властта на следобедното телевизионно предаване „ Урсула и приятелки “. А по студиата Плевнелиев, „ папионката “ и Надежда се надпреварват кой пръв да каже нещо против Путин, с цел да покажат на господарите от посолствата, че са заели вярната позиция и знаят стихотворението.
Още акценти:
В Сибир построиха клуб и школа, каквито няма в цяла България. Когато дойдох в „ Локомотив “, в състава нямаше нито един локален играч от школата, а през днешния ден към 70% от първия тим са нейни ученици. Станахме първенци, спечелихме Купата на Русия, взехме сребърни и бронзови медали и играхме постоянно в Шампионската лига. Клубът има лична зала за 5500 души, всички мачове са разпродадени, има обособена подготвителна зала, а се строят шест стадиони, хотелска част, учебно заведение и университет за децата. Храна три пъти на ден, тренировки, обучение - всичко от клуба. И приказваме за Сибир на пет-шест хиляди километра от България.
Обикновеният руснак живее по-спокойно от елементарния българин, тъй като главните му разноски са несравнимо по-ниски. Яйцата, които тук костват по 25-30 цента, там могат да се намерят за седем цента. Въпросът не е единствено каква заплата взимаш, а какъв разход имаш за базовите неща - там парното, токът и водата са съвсем без пари. Хора, които са влезнали в „ Телеграм “, мислят, че познават Русия и ни изясняват по какъв начин живее руснакът, без в никакъв случай да са били там.
Не съм пристигнал да популяризирам Русия - аз си обичам страната, обичам и Европа. Ние ще живеем в Европа, нас ни интересува Европа. Аз обикалям цяла Русия и описвам това, което виждам с очите си - през три дни сме в друг град. В Москва всяка станция на метрото е като музей. Френски спортни сътрудници пристигнаха за финалите, два дни обикаляха центъра и крайните квартали и след това признаха, че са втрещени и не могат да повярват на видяното. И не става дума единствено за Москва и Санкт Петербург - в Русия има десетки градове на европейско равнище. Истината е друга от облика, който се рисува тук, а всеки, който каже две положителни думи за Русия, незабавно е обявяван за русофил, който желае да ни причисли към нея.
Русия е по-капиталистическа от капиталистическите страни, а Путин е по-либерален от всички, които ръководят Европа. Няма потребност да се обичаме с руснаците, да се прегръщаме или да се връщаме към комунистическия модел - това са фантасмагории, с които плашат хората. Трябва да намерим общ език и да гледаме взаимната си полза, тъй като Русия е нужна на Европа, както и Европа е нужна на Русия. Ако Путин даде дума и се подпише, няма да направи това, което направиха Меркел и Оланд - няма да наруши казаното.
Прекрасната Европа е прелестна, тъй като е откраднала целия свят. Това е. Европа добива 6% от ресурсите, които разходва. Откъде е всичко друго? Ние сме обрали целия свят.
Русия може да действа единствено по този метод, а поддръжката за Путин идва от загатна за разрухата и бандитизма на 90-те. Има недоволни и има съпротива, чийто глас е позаглушен - това е реалност. Обикновеният съветски човек обаче помни какво представляваше разрушената страна и по какъв начин относително бързо Путин възвърне реда. Недоволен е най-вече обогатилият се хайлайф, чиито пари са в европейски банки, децата му учат в елитни учебни заведения, а парцелите, яхтите и колите му са на Запад. Европейските ръководещи чакаха тези хора да смъкват Путин, само че по най-глупавия метод им блокираха сметките и им прибраха парцелите - и по този начин ги консолидираха към него.
След Майдана в Украйна стартира възродителен развой против съветския език, съветските медии, културата и образованието. Около Донбас беше струпана огромна военна формация и Путин трябваше да реши дали да влезе, или да остави тези хора да бъдат избити. Декларациите за връщане към старите граници са фантасмагории, тъй като самите хора към този момент не могат да живеят дружно след случилото се.
Путин беше измамен толкоз пъти, че подписът на Запада към този момент няма никаква стойност. Минските съглашения оставяха Донецк и Луганск в Украйна, само че им даваха самостоятелност, с цел да запазят езика, културата и самоуправлението си. Меркел и Оланд след това гордо признаха, че са подписали, без да имат желание да извършват контрактуваното. След това в Турция руснаците изтеглиха войските си от Киев като изискване съглашението да влезе в действие, а Борис Джонсън дойде и убеди украинците да продължат войната. Утре още веднъж желаят Путин да подпише нещо, само че след всички тези случаи за какво думата им би трябвало да тежи?
Световното състезание по футбол се трансформира във футболна асамблея - единствено камбанки не носят участниците. Ако по този начин продължава, на идващото международно състезание ще може да взе участие всеки, който пожелае. Колкото повече са тимовете, толкоз повече телевизионни права и реклами се продават допълнително страни, само че това не качва качеството на спорта. Всичко е обвързвано с пари - спортът и политиката са едно и също.
Съединени американски щати и Израел не би трябвало да вземат участие на нито една олимпиада, в случай че спортистите се санкционират за дейностите на страните им. Забраната даже за съветски параолимпийци е безусловно проваляне - тези хора са намерили метод да осмислят сложния си живот и политиката им лишава и тази минимална наслада. Спортният живот е къс и една или две пропуснати олимпиади могат да хвърлят целия труд на състезателя в кофата. Една от концепциите на олимпизма е била споровете да стопират и спортът да се употребява като проводник на мира и дипломацията, а в този момент е трансфорат в средство за наказване и агитация.
Българският спорт държи позиции срещу всякаква логичност и триумфите му се случват макар страната. Отношението на елита към спортистите е: „ Тези празноглави ритнитопковци не са на нашето равнище, само че можем да се снимаме с тях, в случай че завоюват нещо. “ За треньорите на националния тим даже не могат да създадат трудови контракти, а им оферират контракти за услуги, все едно са бояджии или са пристигнали да изкопаят една дупка. България няма нито една подготвителна волейболна зала с две стадиони, където разширеният състав да тренира по едно и също време. Имаме генетика, гений, обичаи и копнеж, само че нямаме държавна политика.
Излъгаха ни - Западът ни обещаваше различен свят и друга Европа. Вместо да запазим положителното от остарялата система и да прибавим хубавите неща от Запада, ние занулихме всичко, което работеше. През 1988 година България беше пета по медали на олимпиадата и имаше 10 олимпийски първенци, а през днешния ден внасяме съветски и украински състезатели, с цел да спечелим орден. Предучилищното и междинното обучение бяха на топ равнище, енергетиката ни правеше най-големия експортьор на ток на Балканите, а селското стопанство даваше занаят на доста хора. Сега европейските дотации се прибират от 70-80 селяндури с мерцедеси, дребният производител е заставен да си даде равнищата, а след това се чудим за какво селата са празни.
Българите сме пасмина от всевъзможен типаж, пристигнал от разнообразни места, и нямаме общи полезности. На кръстопът сме, чуждопоклонници сме и ненавиждаме повече себе си, в сравнение с непознатите. Най-лошо се отнасяме към своите, а към гостуващия постоянно сме доброжелателни. Гласуваме най-често „ срещу “, а не „ за “, разделяме се като на Левски и ЦСКА и избираме по лафа, вместо по компетентността. Не бяхме подготвени за парламентарна република, тъй като нямаме политическата просветеност за най-висшата форма на народна власт.
Явор Дачков беседва с Пламен Константинов - един от най-успешните български волейболисти и треньори, който към този момент 10 години работи в Русия отпред на „ Локомотив “ (Новосибирск) - за живота в Русия оттатък западната агитация, войната в Украйна, икономическото самоубийство на Европа и превръщането на спорта в политика и бизнес. Разговорът е записан на 17 юли 2026 година в Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.
Няма европейска столица, която даже да се приближава до Москва по непорочност, организация, превоз и цифровизация. Санкт Петербург, Екатеринбург, Казан, Нижни Новгород, Красноярск, Новосибирск - страхотни градове на европейско равнище. Обикновеният руснак живее по-спокойно от елементарния българин. Заплатите са като нашите, пенсиите - малко по-ниски, само че бензинът е към 70 цента. Ток, вода, парно - общо към 50 евро месечно. Санкциите не сринаха Русия, а подариха големия съветски пазар и „ цялата Менделеева таблица “ на Китай. Ние в Европа сме идиотите на света - отказахме се от евтините запаси, изгубихме софтуерното си преимущество и дадохме властта на следобедното телевизионно предаване „ Урсула и приятелки “. А по студиата Плевнелиев, „ папионката “ и Надежда се надпреварват кой пръв да каже нещо против Путин, с цел да покажат на господарите от посолствата, че са заели вярната позиция и знаят стихотворението.
Още акценти:
В Сибир построиха клуб и школа, каквито няма в цяла България. Когато дойдох в „ Локомотив “, в състава нямаше нито един локален играч от школата, а през днешния ден към 70% от първия тим са нейни ученици. Станахме първенци, спечелихме Купата на Русия, взехме сребърни и бронзови медали и играхме постоянно в Шампионската лига. Клубът има лична зала за 5500 души, всички мачове са разпродадени, има обособена подготвителна зала, а се строят шест стадиони, хотелска част, учебно заведение и университет за децата. Храна три пъти на ден, тренировки, обучение - всичко от клуба. И приказваме за Сибир на пет-шест хиляди километра от България.
Обикновеният руснак живее по-спокойно от елементарния българин, тъй като главните му разноски са несравнимо по-ниски. Яйцата, които тук костват по 25-30 цента, там могат да се намерят за седем цента. Въпросът не е единствено каква заплата взимаш, а какъв разход имаш за базовите неща - там парното, токът и водата са съвсем без пари. Хора, които са влезнали в „ Телеграм “, мислят, че познават Русия и ни изясняват по какъв начин живее руснакът, без в никакъв случай да са били там.
Не съм пристигнал да популяризирам Русия - аз си обичам страната, обичам и Европа. Ние ще живеем в Европа, нас ни интересува Европа. Аз обикалям цяла Русия и описвам това, което виждам с очите си - през три дни сме в друг град. В Москва всяка станция на метрото е като музей. Френски спортни сътрудници пристигнаха за финалите, два дни обикаляха центъра и крайните квартали и след това признаха, че са втрещени и не могат да повярват на видяното. И не става дума единствено за Москва и Санкт Петербург - в Русия има десетки градове на европейско равнище. Истината е друга от облика, който се рисува тук, а всеки, който каже две положителни думи за Русия, незабавно е обявяван за русофил, който желае да ни причисли към нея.
Русия е по-капиталистическа от капиталистическите страни, а Путин е по-либерален от всички, които ръководят Европа. Няма потребност да се обичаме с руснаците, да се прегръщаме или да се връщаме към комунистическия модел - това са фантасмагории, с които плашат хората. Трябва да намерим общ език и да гледаме взаимната си полза, тъй като Русия е нужна на Европа, както и Европа е нужна на Русия. Ако Путин даде дума и се подпише, няма да направи това, което направиха Меркел и Оланд - няма да наруши казаното.
Прекрасната Европа е прелестна, тъй като е откраднала целия свят. Това е. Европа добива 6% от ресурсите, които разходва. Откъде е всичко друго? Ние сме обрали целия свят.
Русия може да действа единствено по този метод, а поддръжката за Путин идва от загатна за разрухата и бандитизма на 90-те. Има недоволни и има съпротива, чийто глас е позаглушен - това е реалност. Обикновеният съветски човек обаче помни какво представляваше разрушената страна и по какъв начин относително бързо Путин възвърне реда. Недоволен е най-вече обогатилият се хайлайф, чиито пари са в европейски банки, децата му учат в елитни учебни заведения, а парцелите, яхтите и колите му са на Запад. Европейските ръководещи чакаха тези хора да смъкват Путин, само че по най-глупавия метод им блокираха сметките и им прибраха парцелите - и по този начин ги консолидираха към него.
След Майдана в Украйна стартира възродителен развой против съветския език, съветските медии, културата и образованието. Около Донбас беше струпана огромна военна формация и Путин трябваше да реши дали да влезе, или да остави тези хора да бъдат избити. Декларациите за връщане към старите граници са фантасмагории, тъй като самите хора към този момент не могат да живеят дружно след случилото се.
Путин беше измамен толкоз пъти, че подписът на Запада към този момент няма никаква стойност. Минските съглашения оставяха Донецк и Луганск в Украйна, само че им даваха самостоятелност, с цел да запазят езика, културата и самоуправлението си. Меркел и Оланд след това гордо признаха, че са подписали, без да имат желание да извършват контрактуваното. След това в Турция руснаците изтеглиха войските си от Киев като изискване съглашението да влезе в действие, а Борис Джонсън дойде и убеди украинците да продължат войната. Утре още веднъж желаят Путин да подпише нещо, само че след всички тези случаи за какво думата им би трябвало да тежи?
Световното състезание по футбол се трансформира във футболна асамблея - единствено камбанки не носят участниците. Ако по този начин продължава, на идващото международно състезание ще може да взе участие всеки, който пожелае. Колкото повече са тимовете, толкоз повече телевизионни права и реклами се продават допълнително страни, само че това не качва качеството на спорта. Всичко е обвързвано с пари - спортът и политиката са едно и също.
Съединени американски щати и Израел не би трябвало да вземат участие на нито една олимпиада, в случай че спортистите се санкционират за дейностите на страните им. Забраната даже за съветски параолимпийци е безусловно проваляне - тези хора са намерили метод да осмислят сложния си живот и политиката им лишава и тази минимална наслада. Спортният живот е къс и една или две пропуснати олимпиади могат да хвърлят целия труд на състезателя в кофата. Една от концепциите на олимпизма е била споровете да стопират и спортът да се употребява като проводник на мира и дипломацията, а в този момент е трансфорат в средство за наказване и агитация.
Българският спорт държи позиции срещу всякаква логичност и триумфите му се случват макар страната. Отношението на елита към спортистите е: „ Тези празноглави ритнитопковци не са на нашето равнище, само че можем да се снимаме с тях, в случай че завоюват нещо. “ За треньорите на националния тим даже не могат да създадат трудови контракти, а им оферират контракти за услуги, все едно са бояджии или са пристигнали да изкопаят една дупка. България няма нито една подготвителна волейболна зала с две стадиони, където разширеният състав да тренира по едно и също време. Имаме генетика, гений, обичаи и копнеж, само че нямаме държавна политика.
Излъгаха ни - Западът ни обещаваше различен свят и друга Европа. Вместо да запазим положителното от остарялата система и да прибавим хубавите неща от Запада, ние занулихме всичко, което работеше. През 1988 година България беше пета по медали на олимпиадата и имаше 10 олимпийски първенци, а през днешния ден внасяме съветски и украински състезатели, с цел да спечелим орден. Предучилищното и междинното обучение бяха на топ равнище, енергетиката ни правеше най-големия експортьор на ток на Балканите, а селското стопанство даваше занаят на доста хора. Сега европейските дотации се прибират от 70-80 селяндури с мерцедеси, дребният производител е заставен да си даде равнищата, а след това се чудим за какво селата са празни.
Българите сме пасмина от всевъзможен типаж, пристигнал от разнообразни места, и нямаме общи полезности. На кръстопът сме, чуждопоклонници сме и ненавиждаме повече себе си, в сравнение с непознатите. Най-лошо се отнасяме към своите, а към гостуващия постоянно сме доброжелателни. Гласуваме най-често „ срещу “, а не „ за “, разделяме се като на Левски и ЦСКА и избираме по лафа, вместо по компетентността. Не бяхме подготвени за парламентарна република, тъй като нямаме политическата просветеност за най-висшата форма на народна власт.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ