Кратка история на някои от най-популярните жестове
Този привет датира най-малко от Древна Гърция. В музея Пергамон в Берлин траурен камък от 5 век прочие н. е. изобразява двама бойци, които се ръкуват. Междувременно в основата на колона в Акропола в Атина се вижда по какъв начин Хера (съпругата и сестрата на Зевс в олимпийския мавзолей на гръцката митология и религия) се ръкува с Атина (богинята на мъдростта, смелостта и вдъхновението в древногръцката митология и религия). Чрез здрависване, вместо да се покланят или да приклякат, двете страни демонстрират, че са равни и че се усещат задоволително удобно в наличието на другата, с цел да не носят оръжия.
На картината на Ван дер Хелст, Празникът на мира в Мюнстер, от 18 юни 1648 година, капитан Витсен (съветник и кмет на град Амстердам) е показан да се ръкува в жест на другарство с неговия лейтенант. Също по този начин, още веднъж в света на изкуството ръкостисканията сред мъжа и брачната половинка са изобразени в многочислени брачни портрети от 17 век. В самата сватбена гала жестът запечатва заветен и правно обвързващ ангажимент.
Ливадата пред Белия дом става място на едно удивително здрависване в историята на Близкия изток на 13 септември 1993 година, когато израелският министър председател Ицхак Рабин и ръководителят на Организацията за избавление на Палестина Ясер Арафат подписват споразуменията от Осло (набор от съглашения, отбелязващи началото на кротичък процес). Президентът Бил Клинтън съумява да придума тези жестоки врагове за символичния жест. За страдание, мирът в Близкия изток не съумява да извърши обещанието от това здрависване.
Популярнa информация е, че този жест се употребява в Колизеума, когато гладиаторите се бият пред своя император и многохилядната навалица. Съдбата на падналия гладиатор зависи от това колко умело и занимателно за публиката се е бил. Ако е направил положително шоу, тълпата показва своята оценка с палец нагоре, който по-късно да вероятно е доказан от императора, който ще пощади живота м у. Палец надолу, въпреки това, значи екзекуция за боеца.
Всъщност обаче няма никакви записи, че са се ползвали палци нагоре-надолу в Колизеума. В реалност тези, които желаят да пощадят гладиатора, прикриват палеца си (pollice compresso или „ компресиран палец “). Те демонстрират палец, единствено в случай че желаят гладиатора да бъде погубен. По този метод императорът не би трябвало да напряга очите си, сканирайки обширната сцена, с цел да разбере по кой метод сочат множеството хора, в което има доста по-голям смисъл.
Според една от теориите козируването поражда през средновековния интервал, когато войниците носят железни шлемове, с „ козирка “, която може да се подвига и смъква. По време на инспекцията при издадена заповед козирката се подвига, с цел да може инспектиращият чиновник да разпознава боеца.
Колкото и да е истина тази история, козируването, каквото го познаваме през днешния ден, наподобява се развива доста по-късно – през 18 век, когато плоските шапки, носени от гренадирски пазачи, са заменени с големите, черни, рунтави конуси. Тъй като тези нови шапки се държат на място с каишки, да ги вдигнат, когато поздравяват някого, е мъчно – тъй че пазачите просто ги допират, вдигайки ръка с едно малко, внезапно придвижване до линията на косата си, като че ли имат намерение да вдигнат шапката, след което също толкоз бързо свалят ръката си.
Този жест в този момент се употребява по целия свят като привет или в символ на празненство. Има няколко разнообразни версии за това кой американски бейзболен тим го измисля – Лос Анджелис Доджърс през 1977 година или Луисвил Кардиналс през 1978 година
Който и да е (а може би не е нито едният, нито другият – брокерите на тържищата по целия свят наподобява си дават 5 от години), жестът е доста сходен на „ ниската петица “ през епохата на джаза, където двама души отново се пляскат, само че ръцете им са спуснати. В „ The Jazz Singer “ (1927) Ал Джолсън употребява поздрава, с цел да отпразнува вест за прослушване на Бродуей, до момента в който във кино лентата „ In the Navy “ от 1941 година сестрите Андрюс извършват даже цяла ария за поздрава, до момента в който го извършват.
